Един бенефис, една игра, една левачка... Христо Стоичков
Последвайте ни в Google News Showcase
Христо Стоичков – обичан, любим, скандален, своенрав, чепат, откровен, първичен, избухващ, но все така признат на терена, защото това е неговият живот. Играта е футбол, а той винаги излиза на терена с №8.
Стоичков отбеляза своя 50-годишен юбилей със супер шоу на стадион "Васил Левски" пред пълни трибуни. Да, над 40 000 души на стадиона, стотици хиляди пред екраните и близо 50 футболни величия уважиха празника му.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Факт е, че "50 години номер 8" се превърна в събитие. Колко пъти обаче някой е виждал сълзи да напират в очите на Христо Стоичков. Малко са и хората, и моментите, в които той е показвал чувствата си. А кой е последният път... Ще ви припомня. През февруари, когато почина Трифон Иванов. Тогава камерите показаха, че и Стоичков е раним, че и той изпитва чисто човешки чувства.
Сигурно малко по-късно от очите на Камата отново са напирали сълзи. Поводът пак бе трагедия, защото си отиде Йохан Кройф. Това е треньорът, който го изгради като играч. В България го откриха и до докараха в ЦСКА, но това, което Кройф направи за него, не може да се измери. Развивайки дивия му и буен нрав, изграждайки го като човек, холандецът направи Стоичков играч от световна класа, когото познават навсякъде.
И да, Камата не ги забрави. Не забрави и Трифон Иванов, не забрави и Йохан Кройф. И двамата бяха почетени с минута мълчание на бенефиса. И това бе най-малкото, което заслужават. А той им го даде – своята обич и признателност.
Всички станаха на крака, когато на терена влезе внука на Туньо - Красимир. Камата подари на него и на двете дъщери на Трифон фланелки с надпис "Иванов и Стоичков 3+8" в знак на вечната връзка между двамата.
Срещата бе прекъсната в 14-ата минута, за да бъде отдадена почит на легендарния холандец Йохан Кройф, а сълзите на Стоичков за втори път се стекоха от очите му.
Да, и той е човек. Това е истината. А това, което направи за феновете на футбола, ще остане в паметта на всички, които бяха на стадиона, както и на онези, които го гледаха по телевизията.
Но каква е тежката дума на №8. Стоичков заслужава всичко хубаво, което видахме. Има признанието на стотици световноизвестни футболисти и това се видя. Но ще доживеем ли времето, в което ще можем да надраснем българските нрави. Именно затова говоря за тежката дума, тежките думи, отношението...
Става въпрос за двама липсващи. Те са българи и са много известни – Борислав Михайлов и Стилян Петров. Голям камък хвърли, голяма дума не казвай. Нали такава беше народната мъдрост. Дали са били поканени, дали са отказали... Няма никакво значение. Ето това ни липсва на нас българите. В един момент да надмогнем егото си, да наскочим себелюбието си, да покажем, че можем да простим. И към двамата Стоичко показа нрава си, но също така нека си спомним, че отиде при Христо Бонев с цветя. Имаше и още един липсващ - Любо Пенев....
Да, Стоичков си е чепат. Сигурно нямаше да му е приятно да ги гледа дори и на трибуните. И сигурно си има своето право. Не че ще му търся сметка или ще го обвинявам в нещо. Просто ми е странно.
Когато на терена те ритнат здраво, те боли. Когато те балтисат през краката, сигурно е кофти. Когато те засегнат с думи обаче, е още по-гадно. А думата на Стоичков тежи. Той си е извоювал правото да може да каже нещо и да не му дреме. Той си е такъв. №8, когото познава целият свят. Един бенефис, една игра, една левачка... Христо Стоичков.
