Теменужка Петкова разкри кога ще заработи АЕЦ "Белене", ако проектът започне през 2019 г.
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако работата по проекта започне през 2019 г., АЕЦ „Белене“ ще заработи през 2029 г. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред БНТ. По думите ѝ основният риск, който няма как да бъде напълно елиминиран, е пазарният елемент. „Цената на електрическата енергия според борсата, където тя сe определя най-обективно, приблизително е около 40 евро за мегават в момента. Според един проект в Унгария, който е одобрен от Европейския съюз и е аналогичен на нашия АЕЦ „Белене“, дава възможност за възвръщаемост малко над 60 евро.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Но всичко се диктува от пазара. Затова БАН препоръчва да се търси инвеститор, с който държавата да сподели този риск. Така че како се тръгне към реализация на проекта, то това трябва да бъде една от основните теми, около които да се обедини дискусията“, обясни министър Петкова и уточни, че засега най-сериозен интерес проявява най-голямата китайска ядрена компания.
„Тя коментира, че държавата няма да участва с инвестирането на допълнителен ресурс в този проект. „Ние притежаваме най-ценното за проекта – площадката, необходимите лицензи, нотификация и оборудване. Няма вариант в доклада на БАН, който да разглежда необходимостта и възможността за предоставяне на допълнителен ресурс от държавата“, каза още министърът.
Петкова посочи, че от доклада на БАН са станали ясни няколко основни неща. „Първото и много важно условие, за да вървим към реализация на такива проект и за да се мисли в тази посока, е отговорът на един много важен въпрос – има ли необходимост от нова мощност както в България, така и в региона. Отговорът, който БАН дава е, че след 2030 г. ще има такъв дефицит на мощности и в България, и в региона. Като този дефицит докладът определя на около 2 хил. мегавата, колкото ще е АЕЦ „Белене“. Вторият и много важен отговор, който ние търсехме, беше това дали има вариант, в който проектът би бил жизнеспособен.
Отговорът, който БАН даде, е, че има такива варианти. Червената линия, която БАН постави, е разходът да бъде не повече от 10,5 млрд. евро, със 70% кредит, с 30% собствен ресурс и с лихва максимум 4,5 на сто върху средствата, които ще бъдат привлечени като акредитиране. Тя е достижима, но е въпрос на разговори с потенциални инвеститори“, уточни Петкова и обясни, че предложението на министерството е докладът да бъде представен пред парламента, където да бъде обсъден, за да може да се чуят всички мнения. „Защото такива решения трябва да се взимат само и единствено с пълен консенсус, тъй като те касаят поколения напред“, коментира министър Петкова.
