Топкулинарят Петър Михалчев от „Мастър шеф” пред ПИК и "Ретро": Оцелях след вулкан и тайфун в Япония!
Последвайте ни в Google News Showcase
Шеф Петър Михалчев, известен още като татуираният майстор на сушито, е най-ексцентричният член на журито в тв шоуто „Мастър шеф”. Най-добрият познавач на японската кухня у нас е в готварския бизнес от 1993 г. Бил е шеф във френски ресторант, после се е обучавал за суши майстор в Токио. Днес Михалчев е собственик на японски ресторант в София, който управлява заедно със съпругата си.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Кулинарят, чиято визия шокира мнозина – цялото му тяло е нашарено с татуси, дори ръцете, врата и главата, не крие, че навремето е бил доста екстремна личност и се е забърквал в куп неприятности.
Каква е оценката му за състезателите в „Мастър шеф” и има ли истинска японска кухня в България, той сподели за „Ретро”.
- Г-н Михалчев, връщате се от Япония, носите ли някакви изненади за участниците от „Мастър шеф”?
- Нося много изненади – много рецепти, много посуда, много знания, много японски парфюми и много щастие.
- Идва краят на шоуто, кои са вашите фаворити?
- За мен това не е краят на шоуто, за мен шоуто е цял живот! Нямам фаворит сред участниците, аз съм жури. Бих се радвал да спечелят всички, но условието е такова, че трябва да спечели само един. Кой – ще видите скоро.
- Мъжете или жените са по-добри готвачи?
- Жените показаха, че по нищо не отстъпват на мъжете. Това си е мъжка професия, трудът е тежък, налага се по 16-18 часа да си на крак. Не всяка жена би издържала. А и жената трябва да си гледа децата, къщата и пр. Българката доказва, че е истинска домакиня все още.
- В шоуто видяхме неспортсменски изцепки на участници. Негативната енергия разваля ли ястието?
- Лошата енергия със сигурност разваля чинията. Но участниците в „Мастър шеф” са непрофесионалисти, хора с различни характери, които се шлифоват по време на самото шоу. Затова предаването е кулинарно, а не професионално. Но с наближаването на финала вече се стиковат нещата и някои са доста добри, повече от професионалисти.
- Държите се като доброто ченге в журито, тази роля ли си избрахте?
- Аз не мога да говоря за себе си. Японците казват: „Питай другите за мен”. Мога само да кажа, че съм перфекционист, много стриктен в работата си.
- Казвате, че като тийнейджър „главата не ви е слушала” и сте били лошо момче. С какви подвизи си спечелихте тази титла?
- Нормалните неща за онова време – побоища, кражби и пр. Аз това определение „лошо момче” не съм си го лепнал сам, лепнал ми го е някой. Може би трябва да питате в районните полицейски управления. Ха-ха, шегувам се. Да не вземете сега да звъните в районното.
- Днес какво може да събуди тъмната ви страна?
- Надявам се да не се събужда отново. Аз съм много търпелив човек, но зависи от ситуацията – не се знае! Но гледам да избягвам опасните моменти, вече съм от белите, от добрите.
- Има ли място в София, освен вашия японски ресторант, където предлагат истинско суши?
- Не. Сушито у нас е опорочено. Дори не е побългарено – това би било по-добре. Опорочено означава, че е много зле. Правят го с домати, с чипс от банани, заменят ориза с киноа - това е извращение. Един японец никога няма да си поръча суши със сирене филаделфия, каквото предлагат тук. Истинското суши е нигири с топчета ориз и отгоре с прясна рибка. Но България не е на четири морета, нямаме жива риба – това е един от най-важните критерии, за да може да се приготвя качествено суши.
- Научи ли се българският клиент да разпознава качествената храна?
- Да, българинът вече е доста отворен, много пътува и знае какво да търси в чинията. Е, има си и бай селянин, де, но това е нормално.
- Какъв е специалитетът във вашия японски ресторант?
- Такава дума няма при нас. „Специалитет” нямаме. Специалитетът беше „комуниста стайл” едно време. Тогава казваха и „шведска маса”. Имам приятели шведи, те не знаят, че има такава маса.
- Освен изкуството на японската кухня, какво друго от японската култура изповядвате?
- В Япония всичко е изкуство. Влакът стрела, шинто, вулканът Фуджи, земетресенията - всичко. Вулканът Хаконе изригна пред мен, тайфун номер 6 също ме изпрати.
- Какво става с мечтата ви да си отворите ресторант и в Япония?
- Да, това са си мечти. Бих желал, но е много трудно, би било един дълъг процес.
- Съпругата ви с какво се занимава?
- С мен! Шегувам се. Бачкаме заедно. Тя ми е дясната ръка във всичко, мозъкът на цялата моя инициатива – и в ресторанта, и в семейството. Жена ми е мъжко момиче.
- Кой готви у вас?
- Понякога аз, понякога тя, понякога никой. Най-често ходим на кръчма, защото сме много заети в ресторанта.
- Каква е тая ваша мания по татуировките – цялото ви тяло е в татуси?
- Все едно да питате някоя жена защо си е сложила импланти. В което няма лошо и е окей. И това не са отделни татуировки, а един голям проект. Всяка сутрин, като стана и се гледам в банята, разбирам, че съм си омръзнал от самия себе си. Това е майтап. Не знам защо в България татусите още са повод за толкова коментари. Започнах да да си ги правя след казармата, 1993 г. Изморително и болезнено е, но пък резултатът си струва. Харесвам си туировката и никога няма да я премахна. Може би бих си изчистил част от гърба, за да си сложа лик на „Малката булка”, защото съм голям фен на този индийски сериал, ха-ха.
- Какво мислите за нападките на шеф Петров към „Мастър шеф” и „Кошмари в кухнята” на шеф Манчев?
- Пак ви казвам – аз съм дебелокож. Боби Петров ми е приятел, оня ден дори беше на рождения ми ден в моя ресторант. Всички сме колеги. С Манчев също сме приятели. Аз не съм казал нищо лошо за никого – слагам си ръка на сърцето. В социалната мрежа всеки може да изразява собствено мнение. Не вярвам Боби Петров да е казал нещо срещу мен или шоуто, но и да е казал...
- Чувствате ли се телевизионна звезда, бихте ли участвал пак в тв проект?
- Вчера е минало, утре е бъдеще, живеем за днес. Не знам какво ще се случи.
А ако искате да ми кажете, че съм суперстар, можете откъм години да ме наречете така. Но звезда? Глупости, не. Аз съм си същият. И такъв ще си остана.
