Три извода от конгреса на БСП: Нинова нахока опозицията, червените не се интересуват от европредседателството, на социалистите изобщо не им пука за бюджета
Последвайте ни в Google News Showcase
След първата част на заседанието на 49-я конгрес на БСП се разбра защо всъщност беше свикан. Бюджетът, обявен като основна причина за провеждането на форума, всъщност се оказа последна грижа на социалистите. А най-важната задача бе лидерката да нахока вътрешната си опозиция. Което само по себе си е доста елементарно, особено след като Нинова обяви на глас, че е изброила само 9-ма вътрешнопартийни опоненти, които вдигат патардия по медиите.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Ако са само 9 и, ако просто вдигат шумотевица, тогава защо трябваше да посвещава близо две трети от словото си на анализ на техните изяви с точни цитати и дори да стигне дотам, че да цитира реплики от закрито заседание на Националния съвет на партията? Вероятно, за да им вземе страха или направо акъла.
Тази цел не е постигната, защото един от социалистите на конгреса обобщи подхода ѝ с думите "Илич Ленин е написал повече книги срещу вътрешната си опозиция, отколкото срещу буржоазията". На Илич, както сочи историята, това не му е помогнало.
Друг пък отбеляза "умният лидер благодари за критиките на опонентите си, защото те го правят силен, а не ги плаши, защото това издава, че е слаб".
Най-голям конфуз в речта ѝ обаче предизвика цитата от покойния председател на Съюза на българските писатели, литературен критик и публицист и депутат от БСП Николай Петев, когото Нинова обяви за "нашия поет". Думите му наистина са много поетични, но Петев поет никога не е бил и дори точно обратното - беше строг критик на поетите, затова оправданията, че това е алегория са неуместни. Но както каза един авторитетен социалист по този повод: "Петев не е виновен, че го четат".
Силна или слаба беше Нинова на това заседание на конгреса ще покаже времето. Факт е обаче, че разкри козовете си и може би доста преждевременно, тъй като стана ясно, че цялата тази тежка организация на форума беше спретната с една-едничка цел - председателката да издърпа публично ушите на противниците си в партията.
Разпределението на силите 3:1 се видя още при гласуването на предложението на бившия депутат проф. Ваня Добрева, която поиска в дневния ред да влезе такава промяна на устава, според която мандатът на председателя да може да бъде прекратяван предсрочно. Гласуването: 31 против: коментарите в залата: конгресът свърши.
Но не съвсем. Оказа се, че първото преброяване е окрилило Нинова за последвалите шутове, които раздаде на опонентите си в залата. А след като чу бурни ръкопляскания и спорадични викове "Нинова" на председателката и привържениците им олекна и вкупом се изнесоха от залата. На късопаметните припомняме, че при всеки предотвратен опит за сваляне на който и да било лидер на БСП на такива форуми винаги е ставало така. А на Жан Виденов дори му подвикваха, че е Левски. Ако червените не бяха атеисти можеха и Христос да го нарекат.
Останалите две политически теми, за които социалистите са похабили доста хартия, за да ги предстаавят на делегатите, не предизвикаха почти никакъв интерес.
Многострадалният алтернативен бюджет на червените, провъзгласен като повод за днешната сбирка, тъй си и остана само на хартия и на пауър поинта, пред който депутатът Драгомир Стойнев се разхождаше с микрофон в ръка като същи диджей и обясняваше на празните столове какви хубави неща обещават социалистите на нацията, ако ги избере за управляващи. Явно обаче, че и самите социалисти не вярват на това, тъй като предпочетоха да не го слушат.
Оказа се, че се намериха твърде малко желаещи и да чуят визията на президента на ПЕС Сергей Станишев за българското европредседателство, когото всъщност единодушно издигнаха за втори андат на тази позиция само преди две седмици. Всъщност Станишев също е техен бивш лидер, за чиито председателски пост се биеха по същия начин с вътешната опозиция, както и сега. Сега обаче пет пари не дават какво мисли и какво вижда. Да си гледа там, в Брюксел, те пак са си тук и пак са си същите, както гласеше един лаф от зората на демокрацията.
Изобщо, нищо ново на "Позитано" 20 - страната Позитания, както се изразяваше един социалист, винаги искат да стане по-добре, а то става, както винаги.
