Трифон Иванов в последното си интервю: Вече сме на 50, влизаме в рискова възраст!
Последвайте ни в Google News Showcase
Утре той трябваше да празнува своя имен ден. Утре трябваше да излезе празничното му интервю. Всички знаят, че Трифон Иванов не обичаше да говори много пред медии. Правеше го рядко и пред приятели. Като Владимир Памуков и Красимир Минев. За вестник "Труд" и за "КОД Спорт".
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Всички помнят Трифон с едно. Винаги се смееше, шегуваше. Беше душата на компанията. Душата на четвъртите в света. Така планираше да празнува и Трифон Зарезан. На маса и с приятели.
Съдбата реши да направи партито горе, на небето. Затова и последното интервю на Трифон Иванов е посмъртно. Ето първата част от него, в утрешния брой очаквайте останалите весели отговори на Туньо. Такъв, какъвто всички ще го помним завинаги.
- Защо винаги си бил голям критик на медиите?
- От време на време трябва да се казва. Аз съм си страдал много пъти. Казвам истината. А покрай майтапа се казва и истината. Хуморът ми е малко хаплив. Не се сърдя и мен, като ме ухапят някой път.
- Вярно ли е, че когато трябва да вземе важно решение, железният Трифон Иванов първо слуша сърцето си, после ума си, а накрая прави това, което каже жена му Валя?
- Ха-ха! Да се върнем в началото. Зад всеки успял мъж стои една жена. Познавам ви отдавна. И зад вас има жени, които диктуват нещата. Отвръщам на удара с удар.
- Казваш, че като футболист си пълнил достатъчно пъти страниците на вестниците, а сега искаш спокоен живот. Как минават дните ти?
- С работа. Рядко давам интервюта, не обичам шумотевица, да съм на пангара, да съм по вестниците и телевизиите. Нека по-спокойно.
- Чувстваш ли се улегнал на 50?
- Да. Всеки, който направи 50, започва да си дава равностметка. Това, което си направил досега, си е направено. Вече трябва да се гледа по-спокойно, по-уравновесено, по-забавено. Влизаме в рискова възраст.
- Известен си като като един от най-големите шегаджии. Кой е попадал най-често под "стрелите" ти?
- Няма такъв. В националния отбор имаше лоби на Стоичков, а друго - на Боби и Наско. Аз бях буфер между Ицо и тях. Някой път той не тренира, пък те питат защо не тренирал. И докато се разберем... Но винаги сме потушавали нещата. Не е хубаво да се излиза наяве. Но ето, Ицо казва, че го боли кракът и няма да тренира. Те веднага питат защо няма. Аз отговарях: "Оставете го сега!" И накрая го оставим Ицо да не тренира. Така минаваха по-нормално тренировките. Когато аз не съм тренирал, съм бил или контузен, или зает.
- Ще ти припомним едни изказвания. Легендарният Ги Ру ви взе в "Оксер" и каза: "Този е страховит защитник, всяко действие му е свързано с шпагат." А легендата на "Бетис" Хуан Мерино, с когото играехте заедно, твърди: "Когато видях Трифон за първи път, бях потресен. Приличаше на трапер, дошъл от дивото."
- За да отида в "Бетис", ръка ми подаде Стоичков. Той тръгна от България, остави ми капитанската лента на ЦСКА и ми обеща да помогне. Казах му: "Муха, тръгваш, а не ми помагаш!" Отговори ми, че ще ми помогне. Спази си обещанието чрез Хосе Мария Мингея. Отидох за 6 месеца под наем в "Бетис". Всичко останало как да коментирам? Така са виждали хората моята игра, такова впечатление съм създал.
