Последвайте ни в Google News Showcase
На 25 юли в Стара Загора 62-годишният Богдан Динев, рецидивист, излежал 27 г. в затвора, включително и за изнасилване, отвлича 18-годишната Мария, затваря я в дома си и я изнасилва. Ученичката успяла някак да докопа джобно ножче, с което наръгала няколко пъти мъжа, който починал от кръвозагуба. Задържана е с прокурорско постановление за 72 часа. Първоначалното обвинение е по чл. 115 от НК за умишлено убийство, което предполага присъда от 10 до 20 г.
Умишлено убийство?! За това, че е упражнила правото си на самозащита?! При това е защитила не само честта си, но също и живота си. Много ли е далеч от реалността предположението, че този обръгнал рецидивист, след като задоволи скотските си страсти, би могъл да я убие, за да не го издаде? Да напомням ли случая със сестри Белнейски, с Вероника в Търново…
Случаят с Мария предизвика буря в социалните мрежи. Хората негодуваха защо девойката, която сама се е явила в полицията и е признала деянието, е с мярка „задържане под стража” за 72 часа.
Разбира се, имаше и такива, които застъпваха „арабската” гледна точка, че момичето си го е търсело. Но аргументи като „Тя какво прави в дома му?” са несъстоятелни и жестоки. Причините тя да се окаже на неподходящото място могат да са най-различни, включително и детска наивност. И затова повечето от участниците в спонтанната дискусия поискаха незабавно освобождаване на момичето от ареста. Сред тях имаше и много действащи юристи, които определиха задържането като неправомерно, защото става дума за самоотбрана, а не за убийство.
Адвокат Николай Хаджигенов написа във „Фейсбук”: „Отявлена МВР и прокурорска кретения... За чий точно… е задържана девойката? Запознат съм отлично с практиката по самозащитата и тя е друг вид правна кретения. И това се чудя, аз дали право съм завършил или ветеринарна медицина? Или прокурорското право е едно друго право, различно от Правото?”.
Правото е едно, познаването му - съвсем друго, а прилагането му - трето и четвърто. Защо наистина е задържана девойката? Адвокатът на момичето Валентин Димитров поиска тя да бъде освободена от ареста, защото е в тежка депресия от случилото се и има опасност да посегне на живота си. И се иска много малко съчувствие и съпреживяване, за да повярваме, че тя наистина е рухнала психически след преживяното. Статистиката показва, че най-голям брой самоубийства са следствие от изнасилване.
Но по отношение на броя на изнасилванията статистиката мълчи. В докладите си за успехите в борбата с престъпността полицията ни уверява, че през последните години те силно са намалели. Едва ли. По-скоро и тук се срещаме с феномена, познат от домовите кражби. Хората престават да се оплакват, защото не вярват на ефикасността на полицията и на желанието й да хване престъпниците.
Проведеното през 2011 г. изследване на „Алфа Рисърч” „Сексуалното насилие над жените в България”, представително за пълнолетните жени у нас, разкрива, че само 29% от жертвите на изнасилване са се оплакали в полицията. Но далеч „по-вълнуващо” е друга цифра. Едва 5% от посочените за извършители на изнасилване са били осъдени. Тоест на всеки 100 000 изнасилвания едва 1450 изнасилвачи получават присъда.
Размерът на присъдата е отделен въпрос. За особено тежките случаи на изнасилване на малолетни, с причинена тежка телесна повреда или последвало самоубийство, законът предвижда от 10 до 20 г. Но за „обикновено” изнасилване законът е твърде снизходителен - до 3 г. затвор.
Та да зададем отново основния въпрос: защо е задържана Мария с мярка, отговаряща на тежко предумишлено убийство? Адвокатът й пледира, че тя е действала в условията на неизбежна отбрана и деянието й не е обществено опасно. Защото в НПК хипотезите за задържане под стража (чл. 63(1)) са само две: „съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление”.
Мария няма противообществени прояви и не е осъждана. Ученичка е в елитно училище в Стара Загора и е завършила учебната година с отличен успех. Освен това се е предала сама на полицията и направила пълни самопризнания. Тоест и двете хипотези са повече от съмнителни и неприложими в случая. Но въпреки това прокурорът е постановил мярка като за опасен престъпник – задържане за 72 часа.
Бившият съдия и правосъден министър по времето на Сакскобургготски Антон Станков обясни по друг повод, че в случаи на явна самоотбрана прокурорът не е длъжен да постанови задържане: „Възможно е още на фаза разследване прокурорът да прецени, че е налице неизбежна отбрана, да не повдигне обвинение и да прекрати делото. Това е правилен подход, който трябва да се поощрява”.
Чл. 12. (1) от НК казва, че човек не извършва престъпление, когато в ситуация на неизбежна самоотбрана защити правата и личността си и с това причини вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Алинея 4 допълва: деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.
Остава да си помислим, че прокурорът е преценил, че Мария никак не се е смутила, а още по-малко уплашила. Действала е хладнокръвно, като убиец, и затова попада под ударите на чл. 115.
След изтичането на предварителната мярка, обърнете внимание – след изтичането на 72-та часа, Мария е освободена от ареста и обвинението е коригирано - от умишлено убийство в причиняване на средна телесна повреда с последвала смърт. Което променя съответно и мярката на парична гаранция от 500 лв. Но не отменя делото срещу нея и заплахата да лежи в затвора.
Сега вече топката е в съда. Съдиите ще трябва да преценят дали става въпрос за законна отбрана. Защото законът не е съвсем ясен кога и колко можем да се защитаваме. Изисква се да дозираме реакцията си спрямо нападателя точно спрямо неговите действия. Иначе превишаваме границите на законната отбрана и законът се обръща срещу нас.
Трябва много внимателно да преценим как и колко да се защитим. Имаме право да се защитим едва след като нападението е започнало, но не и преди това. Ако сме нападнати с юмруци, адекватната самозащита изисква да отговорим с юмруци. Ако ни пребиват с тояга, трябва да отговорим с тояга. Ако имаме пистолет, можем да го използваме само ако и нападателят е извадил пистолет. И не просто го е извадил, ами го е и насочил срещу нас. Ако нападателите са повече от един, трябва да преценим дали те действат координирано, като група, и тогава да отговорим съответно. Освен това може да отговорим само докато ни маризят. Ако нападението е приключило и лежим полумъртви на асфалта, а биячът се отдалечава, вече нямаме право да посегнем към оръжието. Пропуснали сме момента. И изобщо много са нещата, които трябва да съобразим, докато ни бият, ограбват или изнасилват, за да не се превърнем от жертва в престъпник.
Държавата видимо не може, а често и не иска да защити имота и живота на гражданите си, а когато се наложи те самите да го направят, тя в повечето случаи ги наказва. Някак си все се оказва, че жертвата е превишила границите на законната самоотбрана.
Имаше подобен случай преди години в Пазарджик. Съдеха една мома, че убила изнасилвача си с автомобилен крик. Качил я той, уж да се разходят. И насред къра я напънал. Обаче момата докопала крика и го фраснала по главата. И в съда съдията я пита: „Добре де, защо го убихте? Защо не викахте, защо не избягахте?”. Пък тя му вика: „Другарю съдия, вас еб*ли ли са ви в трабантче, да видите как се бяга?”.
Та може би трябва съдиите и прокурорите баре по веднъж… Па да видим дали тогава ще са толкова снизходителни. Е, това можете да го приемете като шега. В никакъв случай не призовавам да се содомизират прокурорите и съдиите. Просто искам да кажа, че само когато твой близък стане жертва на сексуално престъпление, само тогава можеш да разбереш цялата жестокост и незаличимите травми на това престъпление. То обръща живота на един млад човек, а често и на цялото му семейство.
87% от анкетираните в изследването на „Алфа Рисърч” жени настояват за „по-строги мерки спрямо сексуалните насилници”. Може би с основание. Не съм юрист и не мога да преценя дали законът е снизходителен към този вид тежко престъпление към личността. Но опитът на някои страни, където изнасилването се наказва особено строго, показва, че изнасилванията по-често завършват с убийството на жертвата, за да се избегне евентуално разкриването и наказанието.
Но че се налага промяна, това май не подлежи на съмнение. В съществената си част институтът на неизбежната отбрана е неизменен от 1968 г. През 1997 г. са направени някои съществени промени в него и значително е разширен кръгът от хипотези, в които тя може да се приложи. Но Конституционният съд обявява повечето от тях за противоконституционни, защото криели потенциална заплаха за отнемане на човешки живот. И днес, в един изключително усложнен свят, се ръководим от постулати, приети преди 50 г. Далеч задминахме предците си, които в продължение на 18 г. след Освобождението от турско робство са продължили да ползват Отоманския наказателен кодекс от 1858 г.
Но проблемът у нас е не само в закона, а и в прилагането му, в работата на полицията, прокуратурата, съда. А случаи като този с Мария още повече подкопават доверието в правоохранителните институции у нас.
И хората се питат кого точно брани законът?
Всъщност вече не се питат…
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Още интересни четива вижте на Retro.bg!
