Последвайте ни в Google News Showcase
Хьон Чун. Пъпчив младеж с вид на все още не излязъл от пубертета. С изражение, което спокойно може да ви подведе, че срещу вас стои шампион от олимпиада по физика и математика, а не професионален спортист.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Попитайте обаче Новак Джокович за Чун. Носителят на 12 титли от Големия шлем напусна любимата си надпревара – Откритото първенство на Австралия след като бе шамаросан в три сета от южнокорейското чудо, гледащо света зад дебелите стъкла на състезателните си очила.
„Да победя Новак ми се струва като шантав сън. Той е моят идол в тениса. Аз съм сигурно един от най-големите му фенове, но това вече трябва да се промени”, казва азиатската машина за точки, която при успеха си срещу Джокович действаше със съвършените удари на анимационен герой от компютърна игра.
Кое, по дяволите, е това момче?
Хьон няма профил в Туитър, не публикува нищо във Фейсбук. За социалните мрежи , на практика, той не съществува. Казано по-конкретно: според съвременните стандарти на живот и популярност, мъглата, в която е обвита биографията му го превръща в абсолютен фантом за съперници, фенове и медии.
Родителите записват Чун на тенис по лекарска препоръка. Той страда от силно късогледство (20 диоптъра!) и остър астигматизъм и според докторите би било много полезно да се фокусира върху нещо. Например, върху тенис-топката. Тенисът обаче е в кръвта му, защото и баща му, и брат му са се състезавали. За разлика от тях, Хьон не се вълнува като държи ракета в ръка и просто възприема тренировките като задължителна част от ежедневието си.
„Приел съм заболяването си. Очилата трябва да нося постоянно. И да искам, не мога да ги свалям. Те са се сраснали с лицето ми”, признава единственият кореец в първите 100 на световната ранглиста, който в момента заема 58-мо място в света, а 2017-та завърши под №51 в ранглистата.
Хьон Чун изкарва две години в прочутата тенис-академия на Ник Болетиери, през която като деца са минали почти всички суперзвезди в съвременната история на тениса, начело с Андре Агаси и Мария Шарапова.
„Честно казано, не мислех, че Чун някога ще стигне толкова далеч. Когато дойде при мен той бе дребно и кльощаво хлапе с гигантски хъс. Затова го и оставих”, споделя и един от най-големите познавачи на таланта в аристократичния спорт – Болетиери.
Наследникът на Майкъл Ченг и Кеи Нишикори. Чун не обича да го сравняват с азиатските му предшественици в световния тенис-елит, макар че физически много напомня и на двамата. За разлика от Нишикори, който има собствена къща в щата Флорида и често тренира на базата на Болетиери в Брадентън, Чун се прибира у дома, в родния си град Сувон, където се подготвя при местен специалист.
„Всеки чертае сам своето бъдеше. Аз ще съм щастлив ако успея да запаля повече деца по тениса в Южна Корея”, надява се досегашната сензация на Аустрелиън Оупън, който вече се ползва от привилегиите на професионален спортист в родината си. Вместо да изкара 2-годишна казарма, той получава привилегията да служи в армията само четири седмици.
Сувон е известен с това, че в него е разположена базата на военновъздушните сили на Южна Корея, както и с непосредствената близост на града до Северна Корея. Хьон не се вълнува от политическото напрежение между двете страни, нито се страхува от опасността, която тегне над него и сънародниците му заради прословутата програма за ядрени ракети.
„Мечтая си някой ден всичко това спре и никога повече да не споменем думата война. Няма нищо по-хубаво на този свят от мира”, откровен е младокът, който тепърва ще се превръща в черната котка на гигантите в тениса.
Хьон Чун още не може да приеме себе си на сериозно. „Бях шокиран, когато в края на миналата година спечелих младежкия турнир в Милано и на летището в родината ми се бяха събрали десетки журналисти и мои сънародници, за да ме приветстват. Тогава си казах: „Леле, може би това е причината всички в тениса и в спорта да искат да печелят на всяка цена. При мен обаче нищо не е на всяка цена. Карам я ден за ден, пък каквото стане”, завършва Чун – едно момче на 21, който вече небрежно подхвърли ръкавицата към големите.
