УРОК ПО ТОЛЕРАНТНОСТ: Ето как един изучил се ром преподава история на деца от малцинствата
Последвайте ни в Google News Showcase
Според статистиката българите най-малко искат да се сприятеляват с бежанци, роми и с хомосексуалисти. Друг е въпросът дали изобщо сме срещали такива хора в живота си, както и при какви обстоятелства. А още по-друг въпрос е дали познаваме такива хора, дали сме си говорили с тях. Това коментира в студиото на „Събуди се” журналистът Миролюба Бенатова.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
„Аз се срещнах с един учител по история от малцинствата, и с неговия клас, в които учениците също са от малцинствата. С тях си направихме една разходка – излязохме от квартала и отидохме в центъра на София. Това са едни средностатистически деца с не много добър успех в училище. Искам да ги покажа такива, каквито ги видях, и опитът на техния учител да ги извади от стигмата, от клишето. Да ги накара да вярват, че са като другите, че са конкурентни. Да не се капсулират, защото всяко капсулиране води до радикализация”, коментира още Миролюба Бенатова.
Кои са тези ученици? Те са от малцинствата. Ходят на училище и могат да четат. Казват, че често намират по училището си в кв. „Христо Ботев” обидни надписи. Запознайте се със седмокласниците от 106-то училище. Те са възпитаници на Росен Богомилов, който от четири години работи като учител. Той е изключение, но иска да опровергае правилото.
„Роден съм в Койнаре. Завършил съм История и География. В момента ми предстои да се дипломирам в Софийския университет „Св. Климент Охридски” магистърска степен „Образователен мениджмънт”. От ромски произход съм. Не съм отраснал в ромска махала. Средата формира личността”, разказва Росен Богомилов.
Той споделя, че едно от най-големите си постижения досега е фактът, че успял да изведе децата "в града", да ги качи на градски транспорт и те да преодолеят страха си от срещата с "бледоликите" софиянци. "Първоначално ни гледаха подозрително, посбутваха се... Но децата вече пътуват със самочувствие", разказа Росен и допълни, че най-голям отпор срещу идеята срещнал не от някой друг, а от самите родители, които се страхували, че децата им може да бъдат унижавани и бити.
