ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Учени от Института за икономически изследвания при БАН се обединиха, че бюджет 2015 г. е консервативен и е бюджет на оскъдни политики по заетостта, предаде БГНЕС.
На пресконференция проф. Искра Белева от Института за икономически изследвания при БАН заяви, че проектобюджетът за 2015 г. се променя твърде динамично. Тя нарече бюджета за догодина - бюджет на оскъдни политики по заетостта. Стагнацията в заетостта ще се изразява в изменението и през 2015 г. с около 15 000 човека. В края на 2008 г., когато започна кризата заетостта беше 3,4 млн. Безработицата до края на 2017 г. ще е намалена с 1,9 % или 83 000 човека, отчете тя. Според нея пазарът на труда остава в кризисна ситуация, а политиката по заетостта не е сред приоритетите на бюджет 2015 г. За разлика такива са политиката на доходите и политиките на социално подпомагане.
По думите й отсъстват нови идеи за промяна в пазара на труда, а фокусът е намаляване на младежката безработица. Бюджет 2015 г. не ни дава политики, с които да постигнем обрат в заетостта и тя остава стагнираща при доста високо равнище на безработица на фона на европейски тенденции, които са точно противоположно, заяви проф. Белева.
Бюджет 2015 г. е консервативен. Няма да има съществено подобрение в социалната сфера, каза от своя страна проф. Васил Цанов. Той коментира, че разходите за социално осигуряване и грижи нарастват много малко с няколко процента сравнение с тази година. Като се вгледаме по-дълбоко те са насочени главно в пенсиите. Предвижда се за догодина пенсията да се индексира по швейцарското правило и да се индексира с 1,9% средно. За част от населението това е положително, каза той.
Според проф. Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания при БАН, бюджет 2015 г. може да бъде оценен положително основно заради това, че Министерството на финансите е успяло да влезе в 3% дефицит. По думите му, обаче, бюджетът има проблеми със събирането на средства. Около 2 млрд. от ДДС не се събират. От акцизи и мита също не се събират доста средства. Според него все още не се използва реално като инструмент за контрол и провеждане на политики и реформи така нареченото програмно бюджетиране. Това означава, че разходите в отделните министерства, които получават пари от бюджета, имат разделение на няколко програми и ясно се вижда съпоставяне на ресурсите на хора и пари и резултатите. Това дава възможност да ли съответното министерство работи ефективно или не.
Проф. Димитров коментира и предвидения дълг за догодина в размер на 8,1 млрд. лв. като заяви, че е тревожно увеличаването на задлъжнялостта на България през последните години. Когато правителствата започнат да увеличават дълга има момент, когато този процес става безконтролен и може да доведе до големи проблеми за съответната страна. Не е положителна тенденцията да се увеличава дълга, остава надеждата, че догодина правителството няма да разширява този процес, посочи още той. Проф. Искра Белева също изрази мнение, че в обществото е налице консенсус, че увеличаването на дълга не е благоприятен факт.
