Учени: Орхидеите на България приличат на наследнички на старата аристокрация
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Орхидеите приличат на наследнички на старата аристокрация- нежни, ефирни, интелигентни, но обитаващи стар, рушащ се дом, като символ на минала слава и богатство. Точно на това навява мисли днешната изложба в Ботаническата градина на БАН, посветена на орхидеите. Мястото е част от квартала на елита над Околовръстното шосе, но сградата и парка са от времето на развития социализъм. Никой като че ли не се е постарал да го обнови и облагороди. Имало причини… И те не са от компетенцията на грижовните стопани на градината. Дори след голямата буря тази година, изпочупила стъклените покриви, резултатът от дарителската кампания, целящ да опази безценните видове, са едни 1000 лв. Семейството на орхидеите е уникално, то е едно от двете най-големи растителни фамилии в света, ни каза доц. Антоанета Петрова, директор на Ботаническата градина. Много от техните видове са редки, уязвими, чувствителни към промяната на местообитанията и затова са приоритетен обект за природозащита, продължи тя. Масово хората ги харесват заради красотата и оригиналността на цветовете. Дори художниците се объркват- те знаят, че цветовете имат тичинки и плодници и рисуват орхидеите с белезите на лалета. А всъщност,в това е отликата на орхидеите от всички останали растения- при тях има свързване между част от структурата на тичинките с част от формата на близълцето в единна структура, наречена колонка. А т.нар. устни на орхидеите са обикновено площадки за кацане на насекомото-опрашител, обяснява ни доц. Петрова. В България се срещат около 70 вида орхидеи. Но изследователите от Ботаническата градина имат важна роля в последните десетилетия в проучването на родните орхидеи или местните Салепови растения. Имаме също три вида орхидеи в много висока европейска значимост и те са включени в Директивата на ЕС за местообитанията. А застрашените видове са много повече, разказа доц. Петрова. Изследователката ни показа и едни невероятни хибриди на орхидеята, наречени Азиатски венерини пантофки. Те са растения, създадени от човека в началото на XIX век, регистрирани са през 30-те години. И имат невероятно интересна съдба. Видовете, които ни показа доц. Петрова, са гледани в Ботаническата градина в Двореца Сан Суси край Потсдам и след Втората световна война част от тях отиват като репарации в Главната ботаническа градина в Москва, а оттам идват при нас. Приказните орхидеи, които ни показаха, били на възраст поне на 160 години. Разбира се, всяка година растението изкарва нови стръкове и нови части, обновявайки се. Доц. Петрова ни обърна внимание и на африканската орхидея Агрекум, с цвят на слонова кост, чийто цветове се опрашват от нощни пеперуди. И това вълшебно цвете се оказа на над 60 години… Това ботаническо богатство, което притежаваме като че ли се е примирило със съдбата си и оцелява под старите стъклени покриви и ръждиви рамки. Градината се нуждае от няколко хиляди лева поне за алеи и за изграждане на скални алпинеуми в парка. Ако има кой да ги даде, например, изтънчени спонсори, изкушени от цветята. Има необходимост и от надземен пешеходен преход към Ботаническата градина от другата страна на Околовръстното, защото транспортът е крайно неудобен за учениците, които са най-ревностните посетители на този райски кът. На Първа пролет и на Международния ден на щастието си пожелаваме урбанизираният кич да не е толкова агресивен и да се намерят родолюбиви българи, които да протегнат ръка на тази естествена красота, която ни зарежда и ни дава сили.
