Последвайте ни в Google News Showcase
Германски учени установиха, че някои черти, свързани с въздействието на слънчевата светлина, сме наследили от неандерталските си предшественици, съобщи Асошиейтед прес.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Учените от института за еволюционна антропология "Макс Планк" изследваха генома на 100 000 британци, наследили ДНК от неандерталците, и установиха, че те страдат повече от неспокойство и самота, склонни са да стоят до по-късно вечер и да пушат.
Изследването потвърди също, че малкото неандерталска ДНК у хората с неафриански произход се отразява на цвета на кожата и косата, макар и не еднопосочно. Това показва, че неандерталците също са били по-мургави и по-светли.
Специалистите отдавна знаят, че неандерталците и съвременните хора са се кръстосвали. Около 2 процента от генома на съвременните хора е наследен от неандерталците. Предишни трудове свързаха тези останки със съвременни болести, като диабета. Новото изследване установи, че неандерталската ДНК се отразява и на черти, които не са свързани с болести.
Резултатите показват, че неандерталците вече са се били приспособили към вариращата, а понякога и недостатъчна светлина в Европа, когато съвременният човек е пристигнал там от Африка преди около 50 000 години.
Учените са стигнали до тези изводи, като са сравнили ДНК на 112 338 британци с генома на неандерталец, чийто фосил е открит в Сибир. така те са успели да свържат 15 физически черти с неандерталската ДНК, включително за цвета на косата и кожата. Други са поведенчески, като хронотипа на човека - дали е по-активен сутринта, или вечерта. Хората с неандерталска ДНК много по-често са активни вечер.
В отделно изследване учени от университета на Цюрих и института "Макс Планк" анализираха генома на неандерталка, чийто фосил е намерен в Хърватия. Те установиха, че наличието на неандерталска ДНК у съвременните хора е свързано с поява на хранителни разстройства, ревматоиден артрит, шизофрения.
