Последвайте ни в Google News Showcase
Учени са секвенирали почти целия геном на два вълнести мамута, които са живели по различно време в различни части на Сибир, предоставяйки нови детайли за еволюцията и изчезването на вида в края на Ледената епоха, пише CTV News, цитиран от "Фокус". Декодирането на ДНК профила на мамутите е свързано и с идеята за възпроизвеждането на масивните животни, казва Анри Поана от Университета Макмастър в Канада. „Това откритие означава, че връщането на измрели видове в съвременния свят е много по-реална възможност, която можем да осъществим в идващите десетилетия“, допълва Поана.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Изследователският екип, включващ учени от Харвард, Шведския природонаучен музей и Стокхолмския университет, е анализирал геномите на двата мъжки мамута, които са се запазили в пермския лед. Единият е живял в североизточен Сибир преди около 45 хиляди години. Другият е бил намерен на руския остров Врангел в Арктическия океан и се смята, че принадлежи към една от последните оцелели популации от мамути, които са обитавали планетата преди приблизително 4300 години. „Египтяните са строили пирамиди, а на тези малки острови в северен Сибир е имало мамути“, отбелязва Поана.
Изследователите са използвали сложна технология, за да възстановят разпокъсаните парченца ДНК от кътните зъби на древните видове, които после са послужили за секвениране на генома – генетичен проект или упътване за създаване на определен вид. Анализите са показали, че популациите от мамути са преживели криза преди около между 250 и 300 хиляди години, която са преодолели.
Екземплярът, който е живял преди 45 хиляди години е бил част от популация, населяваща огромни територии – от Сибир и Аляска до Юкон, Северозападните територии и Нова Скотия. Тя е изчезнала преди около 10800 години, като измирането й съвпада с голяма климатична промяна и с все по-интензивното ловуване от страна на човека. Мамутите от остров Вранглер пък са били откъснати от континента и това до голяма степен е предопределило участа им преди около 4000 години. Проучването на генома е показало понижени генетични вариации и признаци на кръстосване между животни от едно и също потекло.
Що се отнася до идеята за „възкресяване“ на изчезнали видове чрез древна ДНК, въпросът е дали можем и дали трябва, казват учените. Множество технологични трудности трябва да се преодолеят, за да се върне към живот подобно на мамута животно, като за износването вероятно ще се използва сурогатна майка слоница. По отношение на етичната страна има и „за“, и „против“. Дискусиите за етичните измерения на съживяването на отдавна измрели видове трябва да продължат с продължаващото развитие на науката, казваПоана, който не застава на нито една от страните. „Мисля, че ще се случи в близко бъдеще“, добавя той. „Дали след 20 или 50 години, не мога да предскажа“.
