В мол "Парадайз": опашка за евтина политика.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Необолшевишката секта си избра гуру с пълно единодушие, само един въздържал се. Утеха все пак е, че на учредителното събрание присъстваха всички бъдещи гласоподаватели.
Но...
Отвъд метафорите, шегите и закачките "конгресът" на "Да, България" е симптоматичен за ценностния разпад сред българската интелигенция. Защото, уви, партийците от мола имаха самочувствието на елит, на просветители, афишираха самодостатъчността си като добродетел.
А добродетел ли е да изобразяваш света графично, в черни и бели краски? Добродетел ли е лидерът да говори в програмното си слово към делегатите за "схемите на ПИБ и Булгартабак", да репродуцира слухове, вместо да промотира идеи, да лобира срещу една корпорация в полза на друга? Добродетел ли е да персонифицира целите на партията до "битката с Цацаров и Борисов"?
Егати партията, ако е основана само за да се пребори с Цацаров, банката и тютюневия холдинг. По същество - враговете на кръга "Капитал".
Това е ключово. "Да, България" не е замислена като партия. Тя не иска да гради, а предпочита да руши, свеждайки смисъла си до котерийно-реваншистките страсти на лидера Христо Иванов и неговия ковчежник Иво Прокопиев.
Да, Прокопиев не присъстваше физически в мола, но някой съмнява ли, че сянката му е витаела наоколо? Вижте само задъханите публикации в "Дневник" и "Капитал":
"Това е наш'то, нали", пита възрастна жена, която слиза от ескалатора и застава пред опашката, опасала целия последен етаж на Paradise Mall в София към залата на Sofia event center. Часът е малко след 10:20, 7 януари 2017, Ивановден. Няколко човека й отговарят утвърдително и тя тръгва да търси къде да се подреди. Застава търпеливо сред чакащите - между които има и две семейства с бебета. В ръце носи бял лист в найлонов джоб - декларация за учредител на "Да България"..."
Умилителен, направо вазовски наивизъм, неприсъщ за стилистиката на сериозни бизнес издания. Почти като:
– Мамо, мамо, я ги виж!
– Що е?
– Идат, погледни ги. С пушки, с саби...
– Що стоиш? Скоро, чедо, поздрави ги!
Изобщо патосът на учредителите ми идва в повече. Безкрайно посредствена фигура като въпросния Христо Иванов, да речем, придобива иконичен статут. Той е избран с "пълно единодушие", друг кандидат няма. Речта, която произнася, веднага е обявена из фейсбуците като "историческа" - ни повече, ни по-малко.
Залата в мола пък е подарък от безкористните идеалисти "семейство Малееви". (Същото семейство, което заграби един от най-красивите паркове в София чрез престъпна заменка на гарсониери по времето на Костов...)
Култ към личността на Христо Иванов - вярвате ли си? Това момче е един обикновен тротоарен кариерист, изстрелян в орбитите на публичността по неясен каприз на съдбата.
Полежа на жълтите павета заедно с другите протестъри по време на манифестациите срещу Орешарски. Полежа, защото просто нямаше какво друго да прави - лишиха го от адвокатски права и се издържаше чрез НПО-та и щедри грантове от "Отворено общество" и "Америка за България".
Та този неслучил се в професията си мъж внезапно осъмна като вицепремиер и правосъден министър на България, председателстващ Висшия съдебен съвет, лансиран в служебния кабинет на Близнашки лично от наставника на "Протестна мрежа" Росен Плевнелиев.
После Борисов сглупи и го остави на поста му по логиката, че като го съхрани в правителството, ще запуши устите на протестъри и грантаджии. Колкото да затвори един фронт.
Фатална грешка. Към тези мързеливи, но нахални сноби трябва да се отнасяш като към терористи - никакви преговори, никаква аванта. Подадеш ли им пръстче, ще ти захапят ръката.
Тротоарният кариерист Христо Иванов бе легитимиран като възлов фактор в българската политика и правораздаване от Росен Плевнелиев и Бойко Борисов. Близо две години той ползва облагите на властта - държавна охрана, шофьори, кола, огромна заплата, специални привилегии за семейството му. Работеше рамо до рамо със Сотир Цацаров, любезничеше с Цветан Цветанов и дори го навести на рождения му ден - всъщност бе част от същото това статукво, срещу което сега роптае.
Има и друг печален факт. Борисов загуби доверието на част от електората си именно заради безпринципните колаборации с хора като Христо Иванов, като Радан Кънев, като Иво Прокопиев, като мнозина от останалите учредители на "Да, България" - бивши заместник-министри и съветници в правителството на ГЕРБ.
Кога е искрен Христо Иванов? Когато през 2013 г. твърдеше, че Борисов и Цветанов са мутри? Когато през 2014 г. им се мазнеше? Или през 2017 г., когато запя старата песен?
Той винаги е искрен, разбира се. Според конюнктурата.
Истината е, че Христо Иванов си подаде оставката като правосъден министър не от достойнство, а за да не го уволни Борисов. Уволнението му бе въпрос на часове, защото го уличиха в нечисти игри с Лозан Панов за дискредитация на Сотир Цацаров.
А един правосъден министър едва ли има право да отделя цялото си време за персонални войни с главния прокурор. Няма как това да бъде смисълът от престоя на поста му - независимо дали Цацаров е идеалният главен прокурор или не.
Сега Христо Иванов продължава личната си битка, но с други, партийни средства. Употребява миражите на столичната грантова интелигенция по "вечно несбъдващото се дясно", за да търси социален реванш. Това не е партиен живот, това е комплексарщина.