Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият германски канцлер Хелмут Кол /1982-1998/ защити унгарския премиер Виктор Орбан, който е критикуван от някои европейски ръководители за своята миграционна политика.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Кол ще се срещне с Орбан, съобщава „Билд“. Точната дата и място на срещата не се посочват. По информация на изданието Кол е застанал зад Орбан, който е критикуван заради миграционната си политика и е упрекван в авторитаризъм. Унгарският премиер е един от най-отявлените опоненти на сегашната канцлерка Ангела Меркел, осъждайки нейния курс за приемането на мигранти, отбелязва ДВ.
Хелмут Кол в момента подготвя нова статия, посветена на европейската политика, съобщава „Билд“. В нея бившият канцлер призовава европейските страни да действат единно при взимането на съдбоносни решения. Статията ще бъде публикувана на 6 май, когато римският папа Франциск ще получи международната награда „Карл Велики“.
Припомняме, че през изминалата година Европейският съюз беше поставен пред най-сериозното си изпитание в своята история. То бе свързано с мигрантския наплив, който някои наблюдатели сравниха с Великото преселение на народите. Около 1,5 милиона мигранти навлязоха в Европа през Гърция и Средиземно море. Най-големият поток мина през Гърция, която според доклад на Европейския съюз, е отказала да охранява външните граници на общността.
Мигрантският наплив беше използван от опасни лица, които са воювали за джихадистите от Ислямска държава и други терористични организации. Част от участниците в кървавата баня в Париж от 13 ноември 2015 г., при която загинаха 130 невинни граждани и стотици бяха ранени, са влезли в Европа именно през така наречения Балкански маршрут. Този маршрут се появи заради действията на Гърция, която вместо да спира мигрантите реши да ги прехвърля в съседни страни, на първо място Македония.
Още през септември 2015 г. Унгария на премиерът Виктор Орбан беше първата, която взе мерки за спирането на мигрантския поток. Тя издигна ограда по границата си със Сърбия. Нейната политика беше последвана и от други страни – Австрия, Словения, Хърватия и Македония.
Така в резултат на задружните действия на държавите от Централна Европа и Западните Балкани се стигна до затварянето на Балканския маршрут на македонско-гръцката граница. В нейната охрана наред с македонските служители на реда се включиха полицаи и граничари от Австрия, Словакия, Словения и други страни. На 7 март 2016 г. на срещата на върха ЕС-Турция официално бе обявено, че Балканският мигрантски маршрут не съществува повече. Въпреки това опасността от мигрантите остава, тъй като на територията на Гърция има десетки хиляди от тях. Много авторитетни западни издания и аналитични центрове, сред които „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и Стратфор, предупредиха миналата седмица, че след затварянето на Балканският маршрут мигрантите могат да потърсят други пътища за влизането в Европа – на първо място през България и Албания, а също така през Средиземно море за Италия. В случай че мигрантите се насочат към България, то те едва ли ще могат да продължат пътя си през Румъния и Сърбия и съществува опасност да останат в България, предупреждават експерти.
Днес започна връщането на мигранти от Гърция за Турция. Това беше предвидено от споразумението между ЕС и Турция, постигнато на 7-8 март 2016 г. Турция се задължава да приеме всеки незаконен мигрант, върнат и от Гърция, а в замяна на него ЕС ще приеме по един сирийски бежанец. Също така властите в Анкара ще получат солидна финансова помощ от Брюксел, която само през следващите две-три години ще достигне до почти 6 милиарда евро.
