Химнът на "Ливърпул" - YNWA, е най-великата песен във футбола (видео)
Последвайте ни в Google News Showcase
Определено химнът на Ливърпул You’ll Never Walk Alone е най-великата песен във футбола. Песента, която на практика спечели онзи финал на "мърсисайдци" срещу Милан, като англичаните губеха с 0:3 на почивката.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Резултатът е за статистиката, головете също, но имаше едно нещо, което завинаги остава в паметта и не може да бъде изтрито. Това е песента на агитката на “Ливърпул” на почивката.
Стивън Джерард по-късно ще разкаже в биографията си как е накарал съотборниците си да затаят дъх в съблекалнята и да усетят как стените буквално вибрират в тактовете на You’ll Never Walk Alone - песента, която тогава е на 60 години и е позната на всички като химн на “Ливърпул”.
Именно тази песен, подета от около 30 000 гърла, всъщност е големият герой в онзи финал. Тя обърна мача, тя вдъхна нови сили на футболистите в “червено” при 0:3 и в същото време вероятно наля олово в краката на съперниците им.
Това е You’ll Never Walk Alone, съкратено YNWA, най-футболната песен на всички времена. Същата, която феновете на “Селтик” пяха по време на бенефиса на лекуващия се от левкемия Стилиян Петров и която пеят десетки агитки по целия свят, включително тази на ЦСКА в София, макар и с различен текст.
Всъщност You’ll Never Walk Alone е песен от мюзикъл, при това успешен мюзикъл, обявен в различни класации за №1 в жанра за миналия век. За първи път песента е изпълнена на 19 април 1945 г. в мюзикъла “Карусел” с автори Ричард Роджърс и Оскар Хамерщайн II. Пее я героинята Нети, която се опитва да утеши братовчедка си Джулия след самоубийството на мъжа й.
На 4 октомври 1963 г. ливърпулската банда Gerry & the Pacemakers пуска своя версия на парчето от мюзикъла. Кавърът бързо набира скорост и скоро влиза в британския топ 10.
Исторически няма единна версия как YNWA става официален химн на агитката на “Ливърпул”. Според едни през 60-те години имало традиция преди мачовете от радиоуредбата на “Анфийлд Роуд” да звучат песните от седмичния чарт.
Именно тогава публиката за първи път чула YNWA в изпълнение на Gerry & the Pacemakers. Парчето толкова се харесало, че агитката продължила да го пее с пълно гърло дори когато то изпаднало от седмичната класация, а диджеят пускал актуални песни. Скоро ръководството отстъпило пред народния глас и YNWA станала задължителна част от музикалната програма преди мача.
Според други обаче песента била харесана от легендарния треньор Бил Шенкли. Именно човекът, изградил съвременния “Ливърпул”, настоял пред ръководството тя задължително да се пуска преди всеки мач на “Анфийлд”.
Песента е харесвана и от други изпълнители освен въпросните Gerry & the Pacemakers. Пее я Франк Синатра, в интернет може да се намерят изпълнения на Елвис Пресли и на вече болния и на прага на смъртта Джони Кеш. Има я дори в Meddle, един от албумите на Pink Floyd.
Силата на песента според признанията на съвременниците на взрива на нейната популярност е, че всеки я свързва с конкретно житейско събитие. Но така или иначе в един прекрасен ден тя става неотменна част от репертоара на агитката на един от най-популярните футболни отбори не само в Англия и Великобритания, но и в Европа и останалия свят - “Ливърпул”. През годините има опити да бъде оспорено мърсисайдското бащинство на YNWA.
Така например привърженичката на “Манчестър Юнайтед” Джейн Хардуик твърди, че първото изпълнение на футболен стадион е още през 1958 г. тъкмо на “Олд Трафорд”. Тогава тя учи оперно пеене и тъкмо репетира за мюзикъла “Карусел”. С неколцина приятели отива на стадиона малко след мюнхенската катастрофа, отнела живота на 8 от звездите на “червените дяволи”. Джейн запяла песента на стадиона, а агитката я подхванала.
Публиката на “Ливърпул” не харесва по разбираеми причини тази версия, която впрочем не се потвърждава от друг свидетел, но в същото време се отнася с разбиране, когато песента се пее по подобни трагични поводи. YNWA звучеше на погребението на вратаря на “Хановер” Роберт Енке, който се самоуби заради депресия.
Феновете на “Селтик” също смятат, че на техния стадион песента е била изпята по-рано, отколкото на “Анфийлд”. С това обаче не са съгласни ливърпулските изследователи. Един от тях - Пол Джоунс, твърди, че ако това е така, песента е трябвало да звучи в изпълнение на агитката от Глазгоу по време на финала за купата на европейските шампиони през 1967 г. в Лисабон. Тогава “Селтик” с 11 родени в Глазгоу и околностите футболисти бие “Интер” и става първият нелатински отбор - тоест извън Испания, Португалия и Италия, който печели трофея от първия финал през 1956 г.
“Прегледайте внимателно видеозаписа и ако чуете някъде дори тон от YNWA, съм готов да призная бащинството на “Селтик”. Но няма нищо такова, при това мачът е три години след като песента започва да звучи в изпълнение на легендарната трибуна “Коп”, отбелязва Джоунс.
Трагичното звучене на песента придобива нови измерения след нещастието на стадион “Хилсбъро” в Шефилд през 1989 г. Тогава преди полуфинала за купата на Англия “Ливърпул” - “Нотингам” загиват 89 запалянковци. Между тях е и първи братовчед на Стивън Джерард.
Днес YNWA звучи не само на “Анфийлд” и при гостуванията на “Ливърпул”. Ето кои агитки често пеят легендарния футболен химн, понякога с различен от оригиналния текст:
Австрия - “Рапид” (Виена).
Англия - “Ливърпул”, “Ипсуич”.
Беларус - “Орша”, “Партизан” (Минск).
Белгия - “Брюж”, “Антверпен”, “Мехелен”.
България - ЦСКА.
Германия - “Щутгарт”, “Борусия” (Дортмунд), “Шалке 04”, “Вердер”, “Санкт Паули”, “Алемания”, “Майнц” и “Кайзерслаутерн”.
Израел - “Макаби” (Хайфа), “Бейтар” (Йерусалим).
Италия - “Дженоа”, “Верона”.
Холандия - “Аякс”, KVV, “Фейенорд”, “Твенте”.
Шотландия - “Селтик”.
Япония - ФК “Токио.
Текстът:
When you walk through a storm
hold your head up high
And don’t be afraid of the dark.
At the end of a storm is a golden sky
And the sweet silver song of a lark.
Walk on through the wind,
Walk on through the rain,
Tho' your dreams be tossed and blown.
Walk on, walk on
With hope in your heart
And you’ll never walk alone,
You’ll never walk alone.
Превод:
Когато вървиш през бурята,
дръж си главата вдигната високо
и не се страхувай от тъмнината.
В края, след бурята, е златното небе
и прекрасната сребърна песен на чучулигата.
Върви през вятъра,
върви през дъжда
даже ако мечтите ти са разбити на пух и прах.
Върви напред, върви напред
с надежда в своето сърце
и ти никога няма да вървиш сам,
ти никога няма да вървиш сам...
"24 часа"
