Последвайте ни в Google News Showcase
Годината 2013 се оказа, в България, годината на масовите публични самоубийства. Не става дума за единичните хора-факли, изгорели през зимата, за да покажат, че сме стигнали дъно, на което няма възможности за живот. Става дума за значими и наглед непоклатими овластени среди, които от пролетта насам се самоубиват пред публиката, показвайки, че все пак има надежда на разчистения от тяхното присъствие терен да покара нещо ново.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Първи се самоубиха „лицата от 90-та”. Видни фигури от героичната ера на СДС, доста позабравени в годините, бяха спешно активирани. Изникнаха внезапно в края на февруари, за да ни обяснят, че ГЕРБ е новото СДС, че зимните протести са метеж, организиран от Москва, а Цветан Цветанов – икона на гражданската доблест, комуто всички вкупом трябва да се извиним за причинените му от метежниците притеснения.
Макар така и да си останаха групичка напълно изолирани от обществените настроения 7-8 човека, те и днес не престават да ни досаждат със самоубийството си. Извират всяка сутрин от медиите, контролирани от ГЕРБ, за да апелират за незабавна реставрация на предишната власт, та да не дойдела комунистическа диктатура, оглавявана предимно от Мая Манолова. В очакване на същата, един от тези новопокръстени гербисти дори съобщи от ТВ-екрана, че очаква да бъде убит. И поиска политическо убежище, макар вече от 6 години да може просто да хване самолета за всяка точка от Европа, където свободно да се засели, далеч от Мая Манолова и нейните щурмоваци.
Така се самоуби първото поколение „седесари”, предоставили остатъците от угасващия си авторитет в услуга на Цветанов и Фидосова.
Малко по-късно, вече на изборите, ни напусна и второто поколение сини политици, в лицето на ДСБ, СДС, ДБГ и останалите сини отломъци, оставени от гласоподавателите извън парламента. Партийните лидери разбраха, че това е наказание за онова, което те правиха в последните десетина години. Подадоха оставки и освободиха терена – всички, освен наскоро появилата се на техния терен Меглена Кунева. И нея обаче вихрушката на историята ще я отнесе в най-скоро време.
След тази поредица от самоубийства „синята” десница най-сетне изчезна. Поредицата обаче не свърши с това, защото междувременно се самоубиха и медиите.
Всъщност, те си окачиха въжето още през юни 2012 година. Проправителствените телевизии и вестници – към онзи момент съставляващи 90 на сто от всички медии – се опитаха да игнорират 3-дневната окупация на Орлов мост от „зелените”. След като не успяха да скрият това събитие, медиите се опитаха да го опаковат в лъжи и двусмислици.
Вместо обаче обществото да обърне гръб на протеста, то обърна гръб на медиите. Само за една седмица тяхната зрителската и читателска аудитория рухна наполовина, а на медийното поле изгряха медиите на 21-ви век – социалните мрежи, директното предаване по интернет от мястото на събитието, както и сайтове като „Дневник” и прохождащия „OFFnews”. При максимум тираж на „големите” всекидневници от 8-10 000 бройки, директните интернет предавания от Орлов мост регистрираха над 20 000 гледания на вечер, а анализите на двата споменати сайта събираха до 50-60 000 читатели. Общественото мнение започна да се формира вече не от динозаври като Тошо Тошев, Люба Ризова или П. Блъсков, а от 20-30 години по-млади от тях интернет журналисти като Асен Генов, Владо Йончев и Антоанета Цонева.
В това си вече силно разклатено здраве медиите се сблъскаха със зимния протест – и след кратко колебание го обявиха за сборище от шайка лумпени, които дори не знаят, какво искат. Хората спряха да гледат телевизия и да си купуват вестници. Зрителската и читателската аудитория се сринаха отново. На терена на „класическите” медии останаха само БНР, БНТ и вестниците „Капитал”, „Сега” и „Ретро”. Всички останали, лишени от публика, започнаха да се крепят единствено на подаянията на дружески настроени олигарси и групировки – т.е. престанаха да бъдат медии и се превърнаха в пропагандни листове.
Това обаче не им попречи да продължат самоубийството си и при започването на летния протест. Вече ударили дъното откъм аудитория, медиите удариха дъното и откъм журналистика. От премълчаване и манипулация на фактите, минаха към откровена, безогледна и несвързана с никакъв реален факт пропаганда. Според медиите на ГЕРБ, протестът не е срещу системата, а само срещу БСП и ДПС; и хората искат не друго, а отново да гледат сериала „Бойко реже ленти”. Според медиите на Пеевски – отново застанали зад поредното правителство – протестират шайка мързеливи софиянци, платени от американските империалисти. Изведнъж стана така, че зимните протестиращи, тогава обявени за шайка лумпени, станаха „народа”, а сегашните – „ситите софиянци”.
И така, бавно и полека се стигна до легендарната първа страница на вестник „Монитор”, издържана в стил Жданов: снимка на протестиращи срещу правителството, заляли Цариградско шосе, гарнирана с дописка, според която те искат свалянето на... президента Плевнелиев.
Явно трудно се издържа на „привличането на бездната” – в случая, на медийното самоубийство. Дори БНР започва да дава признаци, че може би вече си плете въжето, с растящата си подкрепа за теорията, че протестите са организирани от „кръга Капитал”. Да видим... Жокер: ще знаем, че БНР се е обесило в мига, в който оттам ни осведомят, че протестите са платени от американските империалисти.
Покрай протестите се самоуби – и самоубива и днес – и българската хуманитарна интелигенция. През юни миналата година водещи интелектуалци нарекоха окупиралите Орлов мост „слабоумни”. По време на зимните протести интелектуалците обявиха собствения си народ за лумпени, а днес тъкмо интелектуалците са най-изявените поддръжници на пропагандната теза, че става дума не за надигане на „гражданите срещу мафията”, а за „борба на групировки”. И, разбира се, отново пророкуват, че „нищо няма да излезе” от цялата работа – с което се самолишават от правото да бъдат интелектуалци и довършват своето предълго проточило се сепуко.
Покрай назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС и последвалия обществен взрив се самоуби и онази част от политическия елит, която, за разлика от „сините”, успя да влезе в парламента. Всички, които участваха в правителството на Орешарски към момента на лансиране на Пеевски, се опозориха за години напред. Не потънаха обаче само личности. Обесиха се и замесените партии.
БСП и ДПС, вместо да си удържат на думата и назначат непартийно правителство, съставено от признати авторитети, се втурнаха да назначават своята обичайна клиентела на всички постове в държавата, както в добрите стари времена. Междувременно отписаха протестиращите като американски агенти и беззъби алкохолици; и накрая за краткост ни съобщиха, че каквото и да става, със или без протести България винаги ще бъде управлявана от някоя групировка.
С което, разбира се, си гарантираха, че никога повече няма да управляват, защото никой нормален човек няма да гласува за тях.
Самоуби се, очаквано, и Атака, поради подкрепата си за правителство, наполовина собственост на ДПС. Успешно се самоубива и ГЕРБ. Когато най-сетне разбраха, че протестът не работи за тях, Б.Б. и Цв. Цв. си зададоха въпроса: „Е, тогава – за кого работи този протест?”. И стигнаха до обичайния налудничав отговор – че протестът работи за (т.е. организиран е от) т.нар. Реформаторски блок, създаващ се около новите лидери на старата десница; и че е платен от... американските империалисти.
Така ГЕРБ сподели, едно към едно, параноята на БСП. Очакваме в близко бъдеще двете да започнат да споделят и властта.
Пред очите ни тази година се самоубиха изглеждащите непоклатими медийни, политически и интелектуални среди, претендирали десетилетия наред да са „елитът” на нацията. Причината за тези инак крайно разнообразни самубийства е една: изпадане от времето.
Самоубилият се елит не разбра – и продължава да не разбира – че и светът, и България вече не са онова, което бяха. Че мнозинството, съставено от почтени хора, вече отказва да му бъде съобщавано с презрителен тон, че е попара от наивници и глупци, които не разбират „игрите”. Хората отказват изобщо правото на „елита” да върти „игри”. И този отказ, въплътен във вече цяла година протести, е решителен, мощен и устойчив. Защото не е плод на наивност, а на премислен собствен опит – на мъдрост.
Затова хората не искат да се появи поредният спасител, а – смяна на системата, която ги вкарва в унизителното състояние да се уповават на спасители. Затова едногодишният протест е вече революция. И затова тя няма да спре, преди да е постигнала целта си – почтените хора да бъдат управлявани по почтен начин, в техен интерес, без „игри”, кръгове и групировки.
Сблъскват се два свята – светът на наглите и светът на почтените. Тъй като наглите никога няма да разберат почтените, те се опитаха да реагират така, все едно и почтените са нагли. Така загубиха ориентация в реалния свят и в крайна сметка се самоубиха.
И добре направиха. Не само разчистиха място за появата на нещо ново, но и ни спестиха неприятностите, които Путин и Ердоган стовариха върху собствените си народи тогава, когато отказаха да отстъпят пред протестите на почтените.
С нетърпение очакваме самоубийството на задкулисните „елити”, олицетворявани от типажи като Цветан Василев, Делян Пеевски, Богомил Манчев, Валентин Златев, Цеко Минев, Христо Ковачки, Пашата, Черепа и стотиците им знайни и незнайни гаулайтери по места. Сътресението, предизвикано от сблъсъка на наглите с почтените, вече отвя всички фасади и маски и направи въпросните типове видими. Ако на мястото на самоубилия се български публичен елит поникне нещо здраво и читаво, и задкулисният елит ще се окаже принуден да се обеси под аплодисментите на публиката.
