Кои професии се нуждаят от /грубички/ вицове в работата си
Последвайте ни в Google News Showcase
Хуморът има свойството да сваля нивото на стреса и да повишава настроението. Не докато се смеем, влияем на сърдечната дейност и усилваме притока на кислород в белите дробове, но и след като спрем, ефектът продължава с понижаване на кръвното налягане, забавяне на сърцебиенето и получаваме много различни психологически ефекти. Тези ползи влияят положително на ендокринната система. Това води до намаляване на стресовите хормони кортизон и епинефрин.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Всичко е химия
Регулацията на тези хормони може да обясни защо някои хора се смеят, когато станат свидетели нещо тревожно и тъжно. Когато някой пострада или дори на погребение. Това е начинът, който техният организъм намира, за да се успокои. И може би това е обяснието за въздействието на така наречения черен хумор. Дали хората, които се шегуват с болестите, смъртта, нещастията са просто безчувствени грубияни? Може би понякога, а може би – не! Защото черният хумор също може да бъде много успешен механизъм за сваляне на стреса – механизъм, който е по-ефективен от беззъбите шегички, които си позволява на вашата баба.
Психо терапия
Черният хумор може да се разглежда като вид психологическа терапията, която изважда на повърхността страхове, нагласи, спомени, черти от характера, с които повечето хора не искат да се примирят. А осмислянето им и отърсването от тях има мощен успокояващ организма ефект.
На кои професии помага
Той е полезен на хората, които всекидневно се сблъскват в работата си с трагични събития, например журналистите, които трябва да предават информации за бедствия и престъпления; лекарите – хирурзи, специалисти в спешната помощ, психотерапевти, които постоянно са свидетели на ужасни случаи. Такак че разказването на вицове в тежката категория само може да помогне на аудиторията, на пациентите, а и на самите професионалисти да се справят адекватно. Черният хумор може да ги отдалечи от емоционалното перживяване на болката на другия и да им даде възможност да вършат съсредоточено работата си без да се изпълнят със състрадание и да излязат от строя.
Черният хумор помага и когато на нас самите ни се случи нещо тъжно, тогава чрез шегата можем да се откъснем от действителността. Разбира се, не бива "да споменаваме за въже в дома на обесения". Трябва да се съобразяваме, къде, пред кого и какви вицове разказваме, за да не накърним дълбоко чувствата на пострадал човек, като му напомним за негото собствено преживяване.
Черният хумор и детските книжки
Малчуганите също са подвластни на спецификата на черния хумор. Като им поднасяме книги в този жанр, можем да ги спечелим за четенето изобщо, защото тази литература им се вижда като контрапункт на повечето от задължителните книги в училище. Струва им се различна и непрепоръчителна, а забраненото е винаги сладко. Те лесно се влюбват в истории, които забавляват, разсмиват, имат фантастичен и плашещ сюжет, и показват, че не са написани, за да възпитават. Това са особено привлекателните книги за децата в предучилищна и ранна училищна възраст. Пример са известните романи на Роалд Дал. В „Джеймс и гигантската праскова“, например, огромен носорог, избягал от лондонския зоопарк, изяжда родителите на главния герой. А момчето е сполетяно от още по-голяма „беда“, тъй като заминава да живее при двете си ужасни лели. В много от книгите на Дал хуморът произтича от начина, по който негативните герои получават своето възмездие – странен, причудлив, необичаен и понякога дори жесток. Това доближава историите на писателя до жанра на черния хумор, който в тази възраст децата вече са способни да разбират. 
В „Поредица от злополучия“ на Лемъни Сникет още в първа глава симпатичните малки герои изгубват дома си и родителите си. И това е само началото на злините. Трите сирачета са преследвани от върволица от нещастия. Сникет не вдъхва никаква надежда, че нещата ще се оправят, но пък показват на децата, че трябва да са борбени и да не се примиряват с трудностите и лошия късмет.
При по-големите деца, в трети, четвърти клас, абсурдът в разказа и сюжета на книгата могат да бъдат основен източник на комичното. Те вече са чели достатъчно, за да могат да оценят и да се радват на различния стил и литературния език на книгите. Тогава историите, пълен с черен хумор, могат да бъдат и мощен магнит не само за четящите малчугани, а и за децата, които открито заявяват, че не обичат книгите и не искат да четат. Все по-често родителите се сблъскват с този проблем.
Различното е привлекателно
Много палавници отхвърлят категорично всички заглавия от задължителния училищен списък. Точно тогава трябва да получат нещо много добро и съвсем различно от класическите автори, например „Деветте живота на Александър Баденфийлд“ на Джон Бемелманс Марсиано. Книгата, тиражирана у нас от издателство "Милениум", е пълна с трагикомични ситуации и черен хумор, което я прави много различна от изучаваните в училище и я доближава до любимите им анимационните детски филми, в които смешното и страшното вървят ръка за ръка.
Историята на малкия негодник Александър Баденфийлд, последният жив член от семейство неповторими злосторници, е една от най-стряскащите и забавни детски книги, на които можете да попаднете. За да избегне фамилното проклятие, което осъжда всеки Баденфийлд на ранна и мъчителна смърт, Александър решава да открадне деветте живота на котарака си Шаденфрод. Както се казва обаче, шило в торба не стои. Вместо грижливо да пази безценните животи, Александър ги пропилява на бърза ръка, впускайки се в многобройни безразсъдни начинания като например борба с бикове. И бързо профуква живот след живот. Прекрасни, черно-бели илюстрации правят книгата още по-особена и привлекателна. А децата могат да преживеят своя стремеж към пакости и приключения чрез литературния герои и подсъзнателно да станат по-разумни в действителността. А колкото и смущаващо да звучи идеята за живота и смъртта в детска книга, творбата на Марсиано е много интересна и добре написана и може да спечели младите (и порасналите) читатели с нетрадиционния си подход.
