ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ванга не е починала от рак, а е била убита. Това твърди сензационно племенницата на пророчицата Красимира Стоянова в интервю за руския седмичник „Живот", публикувано преди дни.
На 31 януари т.г. се навършиха 105 години от рождението на най-известния български феномен, наричана още Балканският Нострадамус. На 10 август т.г. пък стават 20 години от смъртта на пророчицата. По този повод в Русия за пореден път се развихри истерия около името й. Сайтът tamby.info се позовава на разследване от 2006 г. на журналисти от в. „Живот", като пише, че репортерите се срещнали с племенницата на Ванга Красимира Стоянова и с режисьора документалист Стилиян Иванов. Красимира Стоянова казала пред руските журналисти, че леля й е убита, и че близките на пророчицата продължават да се съмняват, че смъртта на Ванга е предизвикана, а не е настъпила естествено. Според роднините феноменът е била умъртвена с отрова, която й е давана в продължение на няколко седмици.
Въпреки че била сляпа, Вангелия Пандева-Гущерова имала добро здраве. „Тя беше физически здрава жена. До дълбока старост ходеше изправена, а издръжливостта й бе поразителна - ежедневно тя приемаше толкова хора, колкото нито един доктор не можеше. Тя никога не отрече официалната медицина. Винаги изпращаше пациенти при лекари, като диагнозите й бяха много точни. Изведнъж тази здрава и права жена, която до последно приемаше хора, рухна. Стопи се за по-малко от месец. За нас остава усещането, че краят й е бил предизвикан", казва проф. Петър Делийски, който е нещо като личен лекар на Ванга повече от 40 години. Роднините настояват за аутопсия, която обаче е отхвърлена.
Ванга знаела, че има рак на гърдата. Първите симптоми на коварната болест се появяват през 1994 г., скоро след скандала със строежа на храма в Рупите. Българската православна църква го обявява за неканоничен.
Ванга отказва да отиде в болница. Лекарите я посещават в дома й. Опитват се да й забранят да приема хора, но тя продължава да го прави до самата си смърт.
Режисьорът Стилиян Иванов се срещнал с Ванга в Рупите само десет дни преди кончината й. „Ванга не изглеждаше измъчена и изтощена. Беше слаба, но не и умираща. И по никакъв начин не можеше да се разбере, че й остават по-малко от две седмици живот. Беше бодра и контактна", казва режисьорът.
Влошаването на състоянието й обаче се случва буквално за дни. На 3 август 1996 г. Ванга е откарана спешно в Правителствена болница. Никой не предупреждава роднините й. „Ванга бе настанена в болницата против волята на роднините й. С майка ми пристигнахме в Рупите и един съсед ни каза, че са откарали леля.
Започнах да я търся, звънях по всички болници. И разбрах, че е в Правителствена болница в София. Веднага се вдигнах и пристигнах там. Успях да се срещна с главния лекар - проф. Герасимов. Той ми каза, че състоянието на Ванга е тежко, че много лошо е понесла пътуването. Помолихме за свиждане с Ванга, разрешиха ни. Когато я видях, се разтреперих цялата. Леля ми изобщо не приличаше на предишната силна и властна жена. Изглеждаше дребна и съсухрена, около леглото й бе струпана реанимационна апаратура. Майка ми, която е родна сестра на Ванга, се разрида. Бяха й направили нещо, просто срещу нас стоеше една развалина", разказва племенницата Красимира Стоянова.
„Леля ни позна. Помоли ме да й дам ръката си. Подадох й дланта си. Ванга тихичко ми стисна пръстите и прошепна: „Прости". С майка ми бяхме смазани от мъка. Не очаквахме, че състоянието на леля е толкова тежко. Не е трябвало да преместват толкова възрастен човек. Това бе убийство! Ако я бяха оставили на спокойствие, тя щеше да живее по-дълго. Ракът на гърдата й беше от години, леля ми беше свикнала с болестта. Нямаше метастази във важните органи и раковото образувание се бе капсулирало. Леля Ванга умря не от рака, а от глад и жажда", убедена е Красимира Стоянова. Тя казва, че през цялото време в болницата Ванга се молела за вода. Бъбреците й отказали, пише "Всеки ден".
Призори на 4 август 1996 г. в състоянието на Ванга настъпва леко подобрение. Тя моли да я откарат вкъщи, в Рупите. Но това не се случва. От лекарствата ясновидката е в постоянен полусън. След смъртта й ще напишат, че е изпаднала в кома. Но Ванга е в съзнание. До леглото й дежурят сътрудниците от нейната фондация. Те записват всяка нейна дума.
След като получил съгласието на роднините, проф. Герасимов свиква пресконференция и съобщава, че състоянието на Ванга е критично. Телевизионни камери снимат умиращата пророчица против волята й. През деня на 6 август по молба на Ванга в стаята й поставят живи цветя в саксии, както тя обичала. Ароматът на цветята й напомнял за градинката й в Рупите. Но свещеник за последно причастие на Ванга не е поканен. „Не успяхме да повикаме свещеник в болницата, защото членовете на фондацията на Ванга, които дежуреха около постелята й, не разрешиха", споделя Красимира Стоянова.
От Атина е повикана другата племенница на Ванга - Анна, която работи като лекар в гръцката столица. Анна пристига на 7 август и от този момент не напуска стаята на леля си в болницата. Ванга се чувства все по-зле. Тя се прощава с близките си, завещавайки им да живеят в мир. Най-силно от всичко искала хората да не причиняват зло на ближния си.
На 8 август лекарите се събират, за да решават какво да правят. Проф. Герасимов и неговите колеги констатират дълбока полиорганна недостатъчност. На 10 август на Ванга й става по-добре. Лицето й порозовяло, болката изчезнала. Поискала близките й да се доближат до леглото й. „Леля помоли да я погребат около къщичката й в Рупите. Каза в какво да я облекат, дрехите си ги беше приготвила отдавна. Искаше ковчега й да носят шестима мъже, които се казват Димитър. Така се казваше съпругът й. И да я опее църковен хор. Ванга говореше високо, ясно. В гласа й не се долавяше страх от смъртта. Беше щастлива, че сме до нея. През цялото време държеше ръката на сестра си. И ни завеща да се обичаме един друг", спомня си Красимира Стоянова.
Ванга моли да я измият и напарфюмират. Казва, че вижда край себе си мъртъвци - баща си, майка си, мъжа си, други починали роднини. А редом с тях имало ангели. Ясновидката започва да се задушава. Лекарите решават да направят разрез в гърлото й, за да поставят тръба в трахеята. Но в мига, в който поднасят скалпела към гърлото й, токът в болницата спира. Апаратурата за изкуствено дишане веднага изключва. Ванга умира на 11 август 1996 г. в 10 часа и 10 минути.
Проф. Делийски твърди, че той и неговите колеги са изпълнили професионалния си дълг и не заслужават да бъдат упреквани. „Аз съм хирург уролог. Онкологията не е моя специалност. Ето защо ще се въздържа от коментари относно рака. Пациенти в такава напреднала възраст е възможно да бъдат оперирани, но всичко зависи от индивидуалните особености на болния. Убеден съм, в този момент лекарите от нашата болница са направили всичко възможно за лечението й. Всичко, което е било по силите на съвременната медицина. Ванга бе идеален пациент - кротка, възпитана, изпълнителна, търпелива. Когато влязох в стаята й, тя береше душа. Но веднага се обърна към мен по име. Беше ме познала", казва проф. Делийски.
„Убеден съм, че Ванга би могла да живее още. Но те я откъснаха от дома й, от познатата среда. И се стараеха не толкова да й помогнат, колкото да я изследват. Това бе безполезно, тъй като тайната на Ванга не е в тялото й, а в нейния велик дух. А той не може да се изследва с апаратура", убеден е режисьорът Стилиян Иванов, с когото журналистите от руския вестник се срещат в София.
