Шофьорът, висял 2 часа от магистрала "Хемус", разказа за най-ужасния момент в живота си
"Молех се на Господ и на Света Богородица да ме запазят жив"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Молех се на Господ и на Света Богородица да ме запазят жив и нищо повече... колкото се може по-бързо да се избавя от тази беда. Това разказа 28-годишният Станимир, който два часа вися от виадукта на автомагистрала "Хемус". Той разказа за най-ужасния момент в живота си пред Би Ти Ви. Станимир е добре, но все още под лекарско наблюдение. И психически изтощен.
Как се чувствате?
Чувствам се по-добре от предните два дни. Втори живот живея.
Някакви травми имате ли след преживяното?
Травмите след преживяното са ми повърхностни и леко психически, но това е въпрос на време.
Какво се случи? Разкажете.
Всички видяха какво се случи.
Гумата ли се спука, как се отклони цистерната?
Да, да, гумата се спука и оттам нататък...
Вие висяхте в кабината, която се е държала на един болт. Как се закрепихте вътре, разбрахме, че не сте били с колан?
Еми, бях с колан, колана го свалих в момента когато камиона спря, понеже не можах да се задържа на седалката и трябваше да го сваля и да се подпра някъде.
След това?
След това стана, че висях два часа... На ръба на пропастта.
Как се закрепихте?
Не мога да го опиша, нещо уникално.
Какво си мислехте през това време, над 128 метровата пропаст...
Молех се на Господ и на Света Богородица да ме запазят жив и нищо повече... колкото се може по-бързо да се избавя от тази беда.
Казаха, че сте били на ръба на изтощението и на прага да се предадете вече.
Да, напълно нормално. Съвсем нормално е да бъда на ръба на изтощението.
Били сте на косъм на смъртта.
Да, така е.
Докато висяхте тези два часа имаше ли момент, в който си помислихте, ето това е краят, няма да издържа повече?
Не, не съм губил дух. Държах се до последно...
Огнеборците казаха, че имате много силна воля.
Вярно е, да не се самохваля, но така е.
Какво ви помогна в този момент?
Вярата и волята.
Вие сте вярващ?
Да, християнин съм.
Днес е Богородица, споменахте я.
Да, Богородица е , моите съученици и близки, приятели, всички са запалили свещ за мен в храма.
Имаше ли газ в цистерната и притеснявахте ли се, че може да избухне?
Нямаше газ цистерната, беше празна.
Имало е остатъчна газ, която също е опасна....
Не, нямах такива притеснения.
Кабината се е сдържала на един болт, казаха експерти.
Не мога да коментирам нещо, което не съм го видял.
Докато сте били над пропастта сте махнали колана?
Точно така.
Не се ли притеснявахте, че сте уязвим така?
Не, прецених, че не съм уязвим и ги махнах за мое добро... Просто имах късмет.
Доколкото разбирам, в нито един момент не сте загубили воля, вяра, не сте се отчаяли?
Абсолютно.
Изключителен късмет!
Да.
Какво ще кажете на хората, които ви спасиха?
Още тогава им благодарих. Благодарих на хората и това е. Всеки си върши работата.
Ще продължите ли да се занимавате с това, да шофирате отново?
Предполагам да.
Технически изправна ли беше цистерната? Как се стигна до пукаето на гума?
Има доста начини.. за пукане на гума. По нашите шосета има доста препяствия, където може да се спука гума.
Заради асфалта ли?
Да, така допускам аз, но има екстперти, които ще установят.
С колко шофирахте?
Не мога точната скорост да кажа, има тахограф, който ще покаже.
Освобождавайки коланите не рискувахте ли прекалено много?
Не, чувствах, че по-опасно е да седя на седалката с колан, отколкото там, където бях.
В коя част на каросерията бяхте?
В левия ъгъл до вратата.
Пожелавам ви успех и късмет.
Благодаря. Късмет на всички българи, трябва им.
