ЩЕ СЕ ЗАЛЕЕТЕ ОТ СМЯХ! Ето как Владо Карамазов кандидатствал за актьор в църквата "Света Параскева"
Последвайте ни в Google News Showcase
Актьорът Владимир Карамазов продължава да радва феновете си със забавни истории от своето минало, които редовно публикува в официалния си сайт в Интернет. Последната е свързана с времето, в което бъдещата звезда на "Иван Вазов" решил да посвети бъдещето си на театралното изкуство.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Това негово желание се появило за пръв път, когато бил на около 14-15 години. "Тогава смятах, че за да бъдеш актьор трябва да си от актьорско семейство, да продължиш традицията. В моя род е нямало актьор, но моите баба и дядо са били добри певци и са пеели в читалища, на събори и в самодейни групи. Това все пак е нещо. В 7-8 клас вече мислех за тази "щуротия" все по-често", започва разказа си Карамазов.
Като момче от крайните квартали, Владо не ходех често към центъра. Затова и нямал представа как изглежда училището за актьори. Попитал уж случайно родителите си, ей така, да знае за обща. Казали му, че се казва ВИТИЗ и се намира на ул. "Раковски".
"Реших да отида и да разбера как се кандидатства, да го видя. Вече знаех адреса, но нямах представа как да стигна. Предположих коя сграда би могла да е сградата на ВИТИЗ. Това до ден-днешен е голяма смешка сред моите приятели. Помислих си, че ВИТИЗ е църквата до Пожарната. Представях си, че изглежда като църква, защото там учат артисти и самата сграда е направена артистично, за да е по-шантаво. Да, категорично бях сигурен, че съм прав", продължава звездата.
Трябвали му няколко седмици да се реши да тръгне. Когато в набелязания ден стигнал до църквата "Света Параскева", сърцето му се разтуптяло лудо. "За миг не се усъмних, че това не е ВИТИЗ, а църква. Отидох до голямата главна врата и реших да чукам на едно голямо резе. Малко странно е, но пък е артистично. Започнах да чукам на вратата, но никой не излизаше. Какво става? Да не са във ваканция? Пак почуках и пак, и пак. Никой не излизаше. Започнах да се отчайвам и блъскането се засилваше. Накрая един много ядосан поп излезе и с гневен тон ми се скара, че чукам така силно и защо направо не вляза, в църква така се прави - влизаш, прекръстваш се, и се влиза без да се чука, вратата била затворена, за да не духа.
Аз казах, че по принцип знам как се влиза в църква и споделих, че искам да знам как се кандидатства в това училище. Всички тези неща, които ми наговори и черното расо - това беше роля, която той играеше пред мен. Попита ме за какво училище говоря, а аз казах, че е това на артистите. Той се засмя, всичко беше ясно: "Ама ти ВИТИЗ ли търсиш?". И аз, леко възмутен: "Е, това не е ли ВИТИЗ?". Той каза, че съм в грешка. Това не било ВИТИЗ, а църква. Надникнах вътре и видях хора, които се молят и изведнъж аз разбрах в каква нелепа ситуация съм изпаднал. Хвана ме много срам и измислих лъжата, че съм от далечната провинция и там са ме излъгали, че това е Академията. Попът започна да се смее и да се чуди как са могли да ме подведат така. Бях червен като домат. Той ми даде напътствия: "Моето момче, сега оттук нагоре ще тръгнеш, ще вървиш само направо и ще стигнеш". Тръгнах и доста повървях, след всяка пряка питах хората, за да не се объркам за втори път", завършва комичната история Карамазов.
