Любен Дилов - син е един от създателите на студентското предаване “Ку-Ку”, основател на Движение “Гергьовден”. Той е бивш депутат от 40-ото Народно събрание. Част е от журито на шоуто “България търси талант”. Отскоро има и собствено предаване - “Удавете водещия”. Там главен персонаж е т.нар. дремещата във всеки от нас свиня. Сценарист е и на сериала “Седем часа разлика”, главен редактор на списание “L`Europeo” .
- Оцеля ли по празниците скритата във всеки от нас свиня?
- О, да. Не знам защо се е наложила тази традиция – след раждането на Божия син да потънем в холестерол. Макар и с груб език, дремещата във всеки от нас свиня, често изрича истини, които ние не си позволяваме да си помислим дори понякога... Затова и е редно да оцелее. Пък и – като сме евангелска вълна – да си припомним как Спасителя изкарал бесовете от човека и ги вкарал в прасетата...
- Как се справяте със забраната за пушене?
- Казано съвсем под секрет не съм недоволен от забраната. Вярно е, че съм страстен пушач. Но е вярно, че и доста по-малко пуша, откакто я въведоха. Това, срещу което съм против е неумният начин, по който се случи всичко. Но това по тези географски ширини е част от климата. Глупостта имам предвид.
-
Уплашихте ли се от заплахата на Бойко Борисов, че ще подаде оставка, ако отново се пуши на закрити обществени места?
- Да. Уплаших се, че чак толкова щастие няма да понеса, ако се случат и двете неща – хем да върнат пушенето, хем той да подаде оставка...
- Ще търсите ли отново таланти на България и какви трябва да са те?
- Нямам право да издавам, но да. През март ще има нещо много интересно, в което ще се ударим челно отново – моята фъфлеща особа и някои от най-ярките неоткрити таланти на България...
- Станахте част от „ВИП брадър”, макар и след бас. Мислили ли сте за роля в сериал?
- А не. Все пак хората трябва да разбират за какво се говори, а ако сериалът е български, ще е глупаво да има субтитри, само заради мен. Животът ме вкарва без спир от един сериал в друг - най-често латиноамерикански, понякога турски. Това ми е напълно достатъчно.
- Вече доста години сте и запален водолаз, какви са правилата за хранене при гмуркане?
- Обичаме да казваме, че бобът е пръв приятел на водолаза... Истината е, че не трябва да се прекалява с нищо. По-добро е стомахът ти да е празен, след излизане трябва да се хапва нещо сладко – защото понякога пада кръвното. И задължително много течности. Парадоксално, но точно под водата човек доста се обезводнява. Така че ароматен ментов чай с мед е препоръчителен. За гмуркачи е доста подходяща арабската кухня - оpиз, хумус, нетлъсто месо, фурми...
- Пътувате много. Кое е най-екзотичното нещо, което сте опитвали – най-вкусното, най-отвратителното?
- На Бали правят една, не знам как да я нарека – супа, например. В едно гърне варят особен вид прилеп, направо целият, както си е. Потресаващо е като видиш какво има на дъното на гърнето. Най-вкусно ми е било в един ресторант на Малта. По-скоро сицилиански – „Ел лупо векио” – старият вълк. Малка семейна тратория, сицилианска. Бащата и двамата му синове, които я държат, са извънземни готвачи!
-
Какво обича да си похапва скритата във вас свиня?
- Ооо, благодаря за този въпрос. Знаете ли, наистина свинята в мен понякога се проявява странно. Примерно доста ужасните консерви „русенско варено” са й любими. Вероятно е останало от армейската ми служба в пехотата, където тези консерви бяха най-любимата част от военния ни резерв по време на учения. Изял съм сигурно тон от тях... И от време на време свинята от онези години в мен се надига и лакомо си ги иска. Също така кренвирши с лютеница, постна боб чорба... Абе, както усещате – все армейски храни. Явно казармата е оставила траен белег най-вече върху дремещата в мен свиня.
- Остава ли ви време за ядене? Успявате ли да се храните у дома?
- Рядко
. Но обичам да се храня вкъщи и да чета книга, докато го правя. Знам, знам...много е вредно, но това е положението.
- Умеете ли да готвите?
- Това го казват другите, но – по мое скромно мнение – прилично се справям с част от италианската кухня, майстор съм на различни видове фондю-та – все високо холестеролни храни, но мога да направя и фрикасе от патладжани. Истината е, че гледам да правя неща, които стават бързо. Живеем в забързан свят, което никак не е умно... Бавните малки удоволствия са всъщност големите удоволствия в този живот, а ние – залисани в преследването на химери – често ги пропускаме.
Следвайте ПИК в Телеграм и Туитър
