Грубиянщината и попържането подкопават цивилизацията
Последвайте ни в Google News Showcase
Всеки ден слушаме: „Цивилизацията е в опасност!”. За едни, опасността идва от американците. За други – от руснаците. За трети – от бегълците. И малко хора си дават сметка, че и ние самите представляваме все по-голяма опасност за цивилизацията.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Как? Като с все по-голяма охота се отказваме от доброто възпитание, от учтивостта, от благоприличието, от изисканите маниери и от добрите нрави.
Къде е връзката между доброто възпитание и цивилизацията ли? Често пъти, ако просто се вгледаме в думата, можем да разберем, какво точно обозначава тя. И да си направим съответните изводи.
„Цивилизация” – civilization – идва, в крайна сметка, от корена civis („гражданин” на латински), заедно с производното прилагателно civil (на английски) и civile (на френски). На още по-древно ниво, коренът в основните езици обозначава неща като „дом” и „любов”.
Всичко това е обраствало, през вековете, с допълнителни значения, докато накрая получаваме следната картина.
„Цивилизация” – това е сбор от граждани (civis), които формират помежду си една специфична общност (civitas), различна от стадата и глутниците, в рамките на която те са равни помежду си и пред закона. Бидейки равни помежду си, те се отнасят един към друг като към личности с равно достойнство и право на уважение.
Затова в основата на отношенията им е стремежът да не бъде накърнено ничие достойнство и всеки да си получи дължимото уважение; което дава като резултат благоприличие, вежливост, добри нрави. Това е и едно от основните значения на civil – „учтив, възпитан”.
Това състояние обаче, за да съществува трайно, изисква постоянни усилия за поддържане. Защото, както предупреждава големият съвременен философ Ърнест Гелнер: „Гражданинът е изкуствено създание; той не е човекът като такъв”. Това прозрение – че „човек” и „гражданин” са различни неща – виждаме, впрочем, още в първата голяма книга на философа Томас Хобс, публикувана през 1641 година под заглавието “De cive” („Относно гражданина”). Впоследствие тя е допълнена от друга негова книга, наречена “De homine” („Относно човека”). Двете книги, дори само със заглавията си, идват да покажат разликите между „човек” и „гражданин”.
„Човек” е част от природата. Всеки се ражда човек и човеците биват всякакви – добри, лоши, жестоки, милосърдни, уважителни, неуважителни. „Гражданин” е нещо, което се създава от „човек”. И той бива само един вид – уважителен към другите, тъй като ги има за равни на себе си; и осъзнаващ, че цивилизованият начин на живот не се случва от само себе си, а изисква постоянни усилия, за да не се разпадне.
И така отново, но този път „со знанием дела”, както казват руснаците, се връщаме към въпроса за добрите нрави.
Който иска да поддържа цивилизацията – т.е. онази общност, която още от римляните е наречена civitas – е длъжен да поддържа и добрите нрави, защото те формират онова отношение между равните помежду си цивилизовани хора, което е закодирано в civil. Всяко отстъпление от добрите нрави подкопава цивилизацията, тъй като тя просто няма как да съществува без тях. И обратно: всяко закрепване на добрите нрави заздравява цивилизацията.
Да видим, къде сме в това отношение – ние, днес, тук-и-сега.
Влезте в интернет и вижте, как общуват помежду си опоненти. Всеки се напъва да си спомни най-ужасните обидни, унизителни епитети, за да ги стовари върху някого, с чиято теза не е съгласен. И изобщо не се сеща, че утре, по друг повод, този човек може да му потрябва за съюзник. От спор по отделни случки веднага влизаме в пълно отричане на целия човек отсреща; с обидите, които измисляме, го лишаваме от правото да бъде наш равен. И следователно, никога няма да свършим нещо заедно с него, за общото благо.
А след това българите не могли да правят екипи, да работят заедно? Е, как да стане, след като единият вече е казал на другия, че е, да речем, педераст?
По-лошото е, че на публичната – медийната и политическата – арена става същото. По-лошо е, защото – искат или не – хората гледат към медиите и политиците, за да видят, кое поведение е допустимо и кое не е. И, когато видят псувните и обидите, които се изливат и там, стигат до единственото възможно решение: щом тия, дето ги дават по телевизора, попържат, значи – може. Значи – е нормално.
А то не е. Вижте следния набор обиди, които събрах след кратък преглед на „Труд” и „ПИК”: „шмекери, измекяри, паразити, измамници, мишоци, лакоми тарикати, комплексирани страхливци, мръсна шайка (която „кряка” или „лае”, според случая), гейчета, травестити, кухи глави, хрантутници...”
Дори и да не сте наясно, че добрите нрави са в основата на цивилизацията, от самолет личи, че тези квалификации – това не е цивилизация. А е нещо друго.
Какво друго?
Да уточним въпроса: какво се случва, когато под напора на грубиянщината цивилизацията отслабва? Отговорът е лесен: изчезва равенството между гражданите. Възстановява се положението, при което имаме „горе” несменяема каста господари, която подритва, унижава и експлоатира онези, които са „долу” – роби, крепостни, зависими; и към които господарите се отнасят като към добитък.
Това, между другото, много добре знаеха старите градски семейства в българските градове, репресирани от комунистическия режим. Те можеха да се съпротивляват, да пазят спомена за цивилизацията само по един начин – като поддържат добрите нрави. Говореха помежду си не на „ти, другарю”, а на „вие, господине”. И успяха да пренесат през поколенията спомена за цивилизоваността.
„Бруталността в езика води до жестокост в действията” – пише руският революционер (т.е. не човек от най-умерените) Лев Троцки през 1921 година. И предупреждава, че който възстановява грубиянщината в нравите, възстановява онова крепостничество, срещу което е била самата революция.
Така, разбира се, става впоследствие. Троцки е изгонен от Русия и по-късно убит в Мексико от агент на Сталин, който пък е отявлен привърженик на бруталните нрави. И който методично изтребва елита на руската нация – катастрофа, от която Русия никога не успява да се възстанови.
Друг пример. Преди 15 години, пресният тогава руски президент Путин внезапно вкара в оборот бандитския жаргон, дотогава отбягван от всички. „Замочу в сортире”, закани се той на чеченците, ползвайки изказ, който никой преди и след Сталин не си е позволявал да употребява. Още тогава стана ясно, че този човек ще тръгне по пътя на жестокостта, убийствата, репресиите и войните. Така и стана.
В крайна сметка се разклати самата цивилизация в Русия. Това личи по срамния факт, че самият народ вече измисля такива обидни квалификации, които да сведат опонента до положението на не-човек (подлежащ на изтребване). Братята-украинци станаха „укри”; партньорите-американци – „пиндоси”; партньорите-европейци – „еврогейове”; а председателят на руския парламент заплашва да превърне САЩ в радиоактивна пустиня с атомни бомби...
Русия устремно се връща там, където Троцки предупреждаваше, че не бива да се ходи. По-хитрите използваха падението на нравите и се монтираха върху руския народ като несменяема каста господари; а отдолу, народът се чувства като крепостен селянин.
Цивилизация?
От Юг пък към нас пълзи друг вид жестокост, ислямистка. И тя тръгва от бруталността на нравите, заместила „източната” изисканост. Всички, които не са точно от правилния вид ислямисти, са не-хора и подлежат на главорязане. Какво равенство, какви граждани, какви нрави, каква civitas; каква, в името на Аллах, цивилизация?
Поставени пред тези опасности ние, вместо да си крепим цивилизацията така, че да устои на натиска – попържаме. Грубиянстваме. Обиждаме. И сдаваме крепостта отвътре.
Помислете си за това, когато следващия път решите да публикувате дописка, в която описвате опонента като „лаком паразитиращ гей-травестит, измекяр и куха глава, лаещ и крякащ с мръсната си шайка”.
Или – не мислете. Изборът, дали вашите деца да живеят в мир и цивилизация – или да си имат отгоре господар, който да ги рита, докато ги стриже – си е ваш, уважаеми. И само вие можете да го направите – вие, днес, тук-и-сега.
