ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато упойката започна да отпуска Стефан /37/, той не можеше да повярва, че е още жив. Плахо повдигна клепачи да се увери, че не сънува и не е напуснал този свят. Омотан с тръбички и жици на светкащите и писукащи апарати, Стефан лежеше в интензивното отделение на болница „Св. Екатерина”. А в гърдите му туптеше ново сърце, дарено от младо момче.
Въпреки усилията, лекарите от Варна не успяха да съживят изпадналия в мозъчна смърт пациент. В този жесток момент родителите на починалия младеж показаха велико благородство – без колебание те дариха сърцето, бъбреците и черния му дроб, давайки втори шанс за живот на няколко души от листата на чакащите за трансплантация.
Диспечерите от „Ръководство на въздушното движение” незабавно осигуриха зелен коридор в небето над България за специален санитарен самолет. И дареното сърце излетя от морската ни столица за да бъде трансплантирано на най-нуждаещия се в софийската кардиологична болница. Датата: 24 август 2013 г. Този ден завинаги ще остане свещен в съзнанието на Стефан.
Това е един истински случай, макар че за мнозина звучи недостоверно. Защото в България подобно чудо изключително рядко се случва. Последната статистика на Министерството на здравеопазването показва, че над 80% от близките на починалите при трагични катастрофи в страната – с мозъчна смърт - годишно си отиват поне 1200, а с инсулти /без да бъдат излекувани!/ 32 000 души, твърдо отказват да дарят органите им за присаждане.
Затова и родната т.нар. „трансплантационна медицина” е със затихващи функции. Казано иначе – на 2 млн. българи се пада само по 1 донор на органи /в Хърватия те са 34 на 1 млн. от населението/. Това напомни проф. Чавдар Славов, зам.-министър на здравеопазването. Трагичното е, че споменатата суха статистика всъщност е пряко свързана с неизбежната мъчителна смърт на стотици болни деца и възрастни.
По официална информация в момента над 1500 българи чакат донорски орган. На опашката за бъбреци са се наредили 938 души, за сърце – 33-ма, за черен дроб 47, за костен мозък 1000, а за очна роговица – 500. Тук дори не влизат онези 40 000 бездетни жени, които се надяват да получат дарен генетичен материал - яйцеклетки или семенна течност, допълни Радина Велчева, председател на фондация „Искам бебе”.
За жалост повечето от хората у нас, за които само трансплантацията е спасителна, си отиват от този свят без да я дочакат. Органи за присаждане няма.
Измамна е надеждата ,че вече ще ги получаваме в достатъчно количество. И това ще стане след месец, когато се очаква България най-сетне да бъде приета в органната банка „Евротрансплант”. Да, това вероятно ще се случи. Но ние ще бъдем само асоцииран член на тази банка и нашите пациенти няма да бъдат картотекирани в нея като чакащи органи. Примерно, както са гражданите на Испания, която е пълноправен член на организацията. Защото за да бъде една държава такъв член, трябва да изпълни 4 условия, а ние покриваме едва 2. В същото време нямаме донори, нямаме органи. И затова правим малко трансплантации, независимо, че разполагаме с великолепни хирурзи. Просто, не сме надежден партньор за коректна размяна на бъбреци, дробове и др. Така че при асоциираното членство могат да се искат и да се предоставят органи от „Евротрансплант” само в отделни случаи.
Нека припомним: от началото на годината досега в България е имало само 7 донорски ситуации /взимане на органи от пациенти в мозъчна смърт/и са извършени едва 23 трансплантации, каза д-р Марияна Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантация.
Има ли тогава начин човек, на когото дните му са преброени, все пак да се сдобие с орган „на черно”? В някои държави, чието законодателство допуска живо донорство, е организирана нелегална продажба на бъбреци и черен дроб. За които, естествено, на живия донор се заплаща. Вече не е тайна ,че цената на дарен бъбрек в Турция е от 2700 до 3000 долара , а в Ирак може да се намери само за 1000 долара. Но толкова получава собственикът, за пациента органът плюс операцията по присаждането струват над 120 000 долара. Поне такава сума , а и по-малка, плащаха до преди няколко години българските болни, които масово отиваха в Пакистан да си купят бъбрек и там да им го трансплантират. Докато и тази държава не обяви официално табу на срамния бизнес. Той обаче продължава да се вихри, макар и нелегално. Само че заради риска таксата за присаждане на бъбрек скочи на 250 000 долара и отгоре. Само преди месец двама българи броиха тези пари и се върнаха с нови бъбреци.
Най-често дарители на органи са турски, молдовски или беларуски граждани, както и руснаци, румънци, босненци, косовари. А най-търсени са бъбреци, бял и черен дроб, роговици и някои кости. Те обикновено се замразяват до строго определена температура, докато бъдат пренесени със самолети до нелегалните дистрибуторски центрове в САЩ, Германия, ЮАР, Великобритания. В трафика на човешки органи, превърнал се напоследък в супер печеливш международен бизнес /надмина дори търговията с дрога!/, са замесени доктори от Индия, Филипините, Турция и Израел, които бродят из Балканите и търсят подходящи донори.
България, с нейното бедно население, също е примамлив обект за търгашите. От 1990 г. досега 4-ма български граждани са осъдени за организиране и продажба на органи от жив донор, но сделките им са правени извън пределите на страната. Потърпевшите донори са продавали бъбрека си на богати пациенти от Израел доброволно. През 2005 г. обаче избухна скандал с нелегален канал за трафик на "донори" от Шуменско към Истанбул. Арестувани бяха Анелия Жекова, Ясен Янков и Мартин Василев. Те продали по един от собствените си бъбреци. След експлантацията им обаче започнали да работят като посредници на други желаещи да продадат органите си. Цената се движела от 2500 до 5000 долара на бъбрек.
През 2002 г. немската полиция започва разследване срещу пловдивчанина Димитър Белчинов, собственик на фирма в Германия. От нейно име през 2001 г. той разпраща "промоционални" оферти с текст "Ние продаваме органи в отлично здраве" до над 70 клиники за трансплантация по цял свят, главно в Тайван, САЩ, Аржентина и Нова Зеландия. Таксата е 10 000 долара за орган.
През 2005 г. български канал за трафик на органи стига до Италия. В Калабрия са арестувани 57 италианци и българи по обвинение в трафик на нелегални имигранти, склоняване към проституция и най-вече търговия с човешки органи.
Нашата гражданка от ромски произход Мариана Тодорова/ 27/, буквално чупи всички рекорди на черния пазар за органи с дъмпинговата цена от 689 паунда (около 2000 лева), за които продава бъбрека си в Англия. В началото на годината покъртителната история на жената зловещо цъфна на страниците на британския вестник „Сън”. Жената всъщност се оказва измамена от посредницата, която я е вербувала – не коя да е, а самата... Анелия Жекова. На Мариана са обещани 1500 паунда, с които тя се надявала да купи къща за децата си. Но срещу бъбрека си едва успява да си вземе... един телевизор.
Световната общественост неотдавна беше направо шокирана – виден китайски хирург откровено призна, че властите в Китай от години използват органите на екзекутирани затворници за трансплантации. Без тяхното съгласие, разбира се. Трагична е ситуацията и в Индия. Повечето индийски хирурзи изкарват под 10 000 долара годишно и за тях бизнесът с бъбреци е много изгоден. Според полицията в Индия всяка година само в Ню Делхи изчезват стотици бедни индийчета. Твърди се, че голяма част от тях са убити, за да им се вземат органите. Италия, която се намира в непосредствена близост до следвоенните Босна и Албания, доскоро бе златна мина за черния пазар на човешки органи. Години наред частна клиника в Триест, например, прави милиони от продажба на органи от убити босненски военнопленници, преди да бъде разкрита от полицията през 1997 г.
Латинска Америка отдавна е елдорадо за търговията с крадени човешки органи. Твърди се, че в Салвадор за 16 000 долара можеш да си купишцяло дете, а после да го убиеш и си вземеш органите, които ти трябват.
Случаите на изземване на бъбреци, сърце, бял и черен дроб, очна ретина и др. за присаждане без съгласието на донора или на неговите близки, ако той е покойник, в целия свят се брои за престъпление срещу човечеството.
Законите в България също категорично не разрешават да се взимат органи за трансплантация без изричното разрешение на близките на починалия. Що се отнася до органи от живи хора, търговията с тях също е строго забранена. Това обаче не пречи в пресата и социалните мрежи непрекъснато хора да предлагат бъбрека си срещу възнаграждение. Дали се намират отчаяни хора, които се възползват от това, никой не може да каже със сигурност.
