Последвайте ни в Google News Showcase
Гръцката страна беше и остава готова и желае да започне разговори с Анкара, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini в редакционен коментар, представен от „Фокус”.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Неотдавнашното споразумение за изключителните икономически зони (ИИЗ) между Гърция и Египет изглежда подразни турския президент Реджеп Ердоган, който рязко отмени предстоящите преговори, но ако Анкара промени решението си и реши да се присъедини към Атина, гръцката страна ще бъде там , добре подготвена, с реалистични цели и с подробен анализ на съдържанието на предишни дискусии”.
След четиригодишно прекъсване двете страни бяха готови да започнат от там, докъдето бяха стигнали и ако желанието за сближаване е истинско да постигнат реален напредък.
Начело на преговорите от гръцката страна трябваше да бъде посланик Павлос Апостолидис, опитен дипломат с дълбоко разбиране на проблемите (той ръководи делегацията от 2010 г. и също така е ръководил гръцкото разузнаване), който спечели уважението на турските дипломатически кръгове.
От само себе си се разбира, че надеждността на ключовите играчи е от основно значение за постигане на напредък и за да няма неприятни изненади. За да се постигне сближаване, разговорите трябва да се провеждат в атмосфера на искреност, конфиденциалност и доверие, без злонамерени течове на информация.
Атина често повтаря, че е готова за диалог с Турция. В този дух ще чака Анкара да се върне на масата на преговорите. Ако обаче Турция има за цел преговорите да се водят под заплахата от война, усилията ще се провалят.
Гърция не иска напрежение и това е известно на съюзниците й, както и на Турция. Освен това първите, както и съвкупността от международни медии, отчетоха напоследък все по-провокативното и агресивно поведение на Турция. Това поведение е очевидно не само по отношение на Гърция и Кипър, но и срещу широк кръг страни от по-широкия регион и с различни цели. Известно е, че Ердоган също е в лоши отношения с Израел, както й с почти целия арабски свят.
В резултат на неговите неоосмански амбиции и взривоопасния вътрешен микс от националистически и религиозен плам в Турция - както ясно се вижда от скорошното превръщане на „Света София” в джамия - регионът и международната общност гледат на страната като на опасен играч, с който трябва да се работи бързо, преди щетите, които причинява, да станат непоправими.
Гърция от своя страна с нетърпение очаква възможността за водене на разговори с честното желание за мир и нормализиране на отношенията, развитие, което ще бъде от полза за двете страни, като се започне от значителните перспективи за сътрудничество в жизненоважната и тежко засегната област на туризма.
Във всеки случай честният и смислен диалог е този, който се води между две страни, които се уважават взаимно. Не и ако Турция се опитва да се проектира като силна нация, която по някакъв начин няма какво да губи, представяйки другите като слаби и уплашени. Освен значителната вреда, която Гърция може да причини на Турция, Ердоган не може да избяга от реалността на уязвимостта на турската икономика или напрежението с нейната европейска съседка - както и регионалната й изолация, което влияе на икономическите перспективи на страната му.
Това е рамката, в която трябва да се възобновят проучвателните разговори на дипломатическо и техническо ниво. При условие, че няма заплахи или усилия за тяхното саботиране, чрез упорит труд може да се създаде солидна основа, върху която след това да могат да надградят политическите лидери на двете държави, като Берлин играе ролята на посредник и диалогът следва логиката на международното право.
