Последвайте ни в Google News Showcase
С обръщението си пред Федералното събрание на 15 януари руският президент отново предизвика нервен гърч в редиците на либералните глобалисти. Всички онези, които не спират да ни заливат с параноичните си видения заради факта, че Русия се възражда, сега се чувстват по-зле от всякога. Посланията на президента Путин са думи на човек, който е уверен в силата на страната си и освен това е решен да направи всичко възможно тази сила да се увеличава.
И тъкмо това е най-важното, което русофобите – по света, а и в самата Русия – не могат да му простят. Те са влюбени в слабата Русия и искрено ненавиждат силната. Вероятно помните как изглеждаше тази страна през 90-те години на миналия век. Под "мъдрото" ръководство на постоянно злоупотребяващия със спиртните напитки Борис Елцин Русия беше на ръба на изчезването.
Огромният брой руснаци живееше все по-мизерно, докато несметните богатства на страната се разграбваха безпощадно от шепа всевластни олигарси. И всичко това ставаше под благосклонния поглед на чуждестранните съветници от МВФ, Световната банка, Вашингтон и Брюксел. Русия, която е перманентно слаба – това е искрената мечта на всеки русофоб. Такава Русия обичат те. И съвсем не е случайно, че през 90-те години всички западни медии се надпреварваха да хвалят тази страна. Да обясняват колко е "демократична", "либерална" и "пропазарна". Е, докато те приказваха тези абсолютни глупотевини, въпросната страна се разпадаше. А руснаците страдаха както заради влошения си стандарт на живот, така и заради факта, че могъщият някога Съветски съюз се беше превърнал в посмешище. През 90-те години на една от двете суперсили по време на студената война навсякъде гледаха с пренебрежение и насмешка.
След 2000 година, когато Владимир Путин стана президент, всичко това се промени. Олигарсите бяха дисциплинирани, чуждите съветници – изгонени, стандартът на живот на обикновените руснаци започна да се подобрява. Успоредно с вътрешното стабилизиране на Русия дойде и възраждането на силата й на международното поле. Владимир Путин недвусмислено показваше, че страната му повече няма да отстъпва пред външния натиск. И колкото повече Русия се съвземаше, толкова по-силно я мразеха извън пределите й. В описанията на русофобите Путин беше "новият Сталин", "диктатор", "душител на свободното слово и свободния пазар". Тази риторика достигна до своето истерично кресчендо, след като Русия си върна Крим. За русофобите нямаше никакво значение, че огромното мнозинство от жителите на полуострова гласува в полза на това решение. Русофобите искат слаба Русия, такава, която се подчинява на външния диктат. И ужасно ненавиждат силната Русия, която защитава националните си интереси. За тяхно огромно съжаление обаче от дълго време им се налага да имат работа с втората, а не с първата.
Естествено би било смешно да се твърди, че всичко в тази държава е прекрасно. Особено във вътрешноикономически план има редица слабости. И няма как да бъде другояче, когато основни фигури в самото руско правителство разсъждават точно така, както разсъждаваха предходниците им през 90-те години. За тях обикновените хора нямат особено значение. Важното е "пазарът" да се чувства добре и да не "страда от държавна намеса". Това изкривено мислене се изрази най-добре в прословутата пенсионна реформа, която удари най-силно именно по обикновените руснаци. Нямаше как тази реформа да не се отрази и на рейтинга на Владимир Путин. Защото, да, руснаците се радват, когато страната им громи терористите в Сирия или има решаваща роля при решаването на кризата в Либия, но няма как да са щастливи от мерки като въпросната пенсионна реформа. В Русия се трупаше социално недоволство, на което трябваше да бъде даден адекватен отговор.
Абсолютно логично Владимир Путин започна обръщението си от 15 януари именно с тази тема. Започна с най-важното – демографията и социалните мерки, които трябва да бъдат взети, за да се повиши раждаемостта. Със сигурност всичко, което той предложи – и увеличаването на майчинския капитал, и безплатната храна в училище – представлява истинска ерес за днешните правоверни либерали. Те не искат държавата да помага на хората. Според тях всеки трябва да се спасява поединично и ако някой изпадне в затруднено положение, сам си е виновен и трябва да мре. За съжаление точно такова е и мисленето на много от руските либерали, които дълго време формираха икономическата политика на страната.
Е, вече няма да го правят. Най-вече защото редица от тях, както и от наследниците им, имат двойно гражданство. С искането си всички, които имат намерение да работят в управлението на страната, да се откажат от чуждото си поданство, Владимир Путин всъщност затваря пътя до властта на западните агенти на влияние. На онези, за които наставленията от Вашингтон и Брюксел са пътеводна светлина в живота. Настояването на Путин кандидатите за президент да са живели 25 години в Русия също е удар върху чуждите агенти. Наистина никак не звучи логично целият ти мироглед да е формиран от евроатлантическите "ценности" и да искаш да си президент на държава, която постоянно е нападана от името на същите тези "ценности".
Но най-безпощадният удар Владимир Путин нанесе с искането си руското законодателство да има приоритет по отношение на международното право. Именно това е пълната реабилитация на националната държава. И това е не само победа на Русия. Този ход дава добър пример и на всички останали държави, които не желаят да се подчиняват безропотно на разни безлични международни институции. Не желаят да изпълняват нарежданията на анонимни чиновници, за които никой не е гласувал, но които се изживяват като разбирачи на всичко. Разбира се, тази част от обръщението на Путин не е някаква невиждана новост.
Политиката му през всичките двайсет години, откакто е начело на Русия, е тъкмо такава. Преди всичко трябва да бъдат интересите на собствената държава, а чак след това идва международното право. И тъкмо на тази политика се дължи възраждането на Русия. Думите на Владимир Путин в последното му обръщение са просто апотеозът на тази политика. Те са най-якият пирон, забит в ковчега на либералния глобализъм. Ето защо либералите по света и у нас започнаха да подскачат като побеснели зайци. Путин директно им каза, че любимото им международно право ще бъде спазвано само дотолкова, доколкото не противоречи на руските интереси. Е, има ли по-нормална позиция за един държавник от тази?
Точно същото прави и лидерът на държавата, която либералите толкова много обичат – Съединените американски щати. Откакто е президент, Доналд Тръмп на спира да повтаря, че го интересуват единствено американските интереси. И че международното право го интересува единствено в случаите, когато не им противоречи. Не просто говори тези неща Тръмп. Прави ги. Без никакво колебание извади страната си от договори, за които е убеден, че вредят на Америка. И изобщо не го вълнува какво ще кажат или напишат за него либералните глобалисти. Просто защото за него американските интереси са над всичко останало. Владимир Путин води такава политика много преди Доналд Тръмп да стане президент. Ето защо няма никаква логика да се отказва от нея сега. Много по-логично е да я задълбочава. Именно това и прави руският президент. Всичко, което каза на 15 януари, има за цел продължаване на възраждането на Русия. И никакви либерални вопли няма да спрат този процес.
