Миньончето с безброй фенове само за малко изчезна от попфолк сцената. Всички знаеха причината - Мария очакваше бебе. Това не й попречи в края на четвъртия месец да изпее "Не ме обичай", в петия - "Луд в любовта", а след това да си подари тримесечна лятна почивка преди важното събитие - раждането на дъщеря й Марая. Много хора, които я обичат, през цялото време й се радваха и й стискаха палци. Е, имаше и злонамерени, хапливи, заядливи. Но тя се възстанови бързо и нахъсано се върна в играта.
- Как го направи?
- Може би естественото раждане го направи, то беше по-скоро като упражнение във фитнесзалата. Болеше, адски болеше, но...
- Ти ли избра да родиш така?
- Аз. В началото всички казваха, че съм много слаба, с този тесен таз... Бях страшно мотивирана и родих сравнително бързо, стегнато, без лигавщини.
- При теб май номерът с глезотиите не минава?
- Наистина при мен няма такива неща. Излязох от болницата и на третия ден сама оправях детето изцяло. Мисля, че точно това ми помогна да се почувствам майка. На четвъртия ден започнах да си преглеждам песните, да уча нови - така и така не можех да спя много.
- Защо реши в интервю да разкажеш подробностите около появата на дъщеря ти Марая?
- Първо ще ти кажа, че го направих заради жените, които ще ме разберат. Освен това защото много се спекулираше с моята бременност. В един момент не ми стана... болно, не, просто всички писания по жълтите медии ме отвратиха. Разказах своята история, за да покажа, че нещата в живота на всяка от нас не са чак толкова розови, колкото ги представят. Моите усилия обикновено завършват с успех, но с цената на толкова гимнастики, че понякога се чудя как още имам нерви за всичко това. Не говоря само за бременността си, с абсолютно всичко е така. Да, изглеждам добре. Да, имам талант. Често тук се получава така: малко да си надигнеш главата, 300 човека ще стъпят отгоре, за да те смъкнат при себе си. Това смятам, че е най-големият ни недостатък. Знам колко български двойки се сблъскват с проблем при забременяването като нас. Ние просто бяхме една от тях. Моето щастие не дойде с вълшебна пръчица. Затова разказах всичко - заради хората, които се надяват, които в един момент губят надеждите си, а спреш ли да се надяваш, чудото не се случва. При нас, жените, всичко става най-вече на психическа основа - и пълнеенето, и слабеенето, и зачеването, и незачеването... Длъжна бях да разкажа за Марая заради всички тях, а не заради мръсните остри езици, които опитаха да вгорчат и най-красивия момент в живота ми и да ме карат да се чувствам виновна за това, че съм щастлива.
- Може би хората трудно приемат, че в живота нещата може да бъдат и хубави като в приказка?
- При мен нещата никога не са били като в приказка - от ранното ми детство през многото години, когато съм работила и съм била сама... Но всеки човек, който прави повече добри неща в живота си, Господ го възнаграждава. Например среща подходящия човек и той го обича и го уважава... Но аз дълго съм плащала много висока цена за щастието, което преживявам сега. То също има своята висока цена - не мога нито да се нахраня, нито да се наспя като хората, не мога да обърна нужното внимание на близките си. Това не се забелязва отстрани, но е факт. Аз правя този компромис в името на работата си, за да се чувствам пълноценна и да помагам на семейството си. Не всичко е розово, не всичко е пръстен с диамант или нещо подобно. Това са чудни моментни еуфории, когато човек е много щастлив, но после пръстенът - златен с диамант или сребърен със седеф, без значение, остава прекрасен спомен в миналото. А живеем с нещата в настоящето и бъдещето. А те може и да не са толкова розови! Надявам се са, но никой не знае какво ни носят дните напред. Всеки човек живее материалния живот, който може да си позволи. Но извън това всички сме еднакви. Един ще се зарадва на жест за 100 лева, друг - на жест за 1000 лева, но радостта е една и съща, емоцията е една и съща. Дали аз, певицата, съм станала майка, или едно момиче от третия етаж в кооперацията е родило детето си, щастието е едно и също.
- Много хора ще кажат, че говориш така, защото ти имаш пръстен с диамант...?
- Не е точно така. Веднага ще ти кажа, че когато човек има големи доходи, има и страшно големи разходи. Ударът, който може да понесе човек с възможности - не аз, а например съпругът ми, е много по-болезнен от този, който може да получи друг човек. Колкото по-големи неща правиш, толкова по-големи са и рисковете, и лишенията, които търпи твоето семейство.
- Съпругът ти Димитър ли е наградата, която заслужаваше?
- Не бих казала, че той е моята награда. Не мога да кажа кой е най-големият ми подарък от съдбата и от Бог. Вярвам в него, нося си го в сърцето. Аз не ходя на църква, когато имам зор, дори почти не ходя, но когато ми се случват хубави неща, благодаря за тях. Аз съм благодарен човек - на продуцентите ми, на майка ми, на съпруга ми, на Господ за това дете, което ми даде... Така че не знам коя и откъде е най-голямата ми награда. Може би "виновни" за нея са майка ми и баща ми, че са ме създали толкова упорита. Защото ако не съм такава, нещата няма да се случват. Има и по-красиви жени от мене, има и по-можещи, но аз съм страшно амбициозна. Подгоня ли нещо, винаги го стигам.
- Има ли моменти, когато не си вяряваше?
- Никога не съм си давала време за подобно изживяване. Започнах да пея малко след като завърших училище. Вкъщи положението изобщо не беше розово. Може би и това е бил моят мотив да направя така, че семейството ми да се чувства добре и особено майка ми. Тя ни е отгледала сама със сестра ми, и то от ранна възраст и е направила толкова много компромиси със себе си в името на нас двете, на нас се е посветила.
- Не казваш нищо за баща си, защо?
Той живее в Щатите от много години , чуваме се и си пишем по скайпа.Той следи моята кариера по интернет единствено.Дори Митко не го е виждал очи в очи само по камерата ни.Същото е и с Марая.Не говоря за него имено , защото е далеч.Той е треньор по борба там , бивш български медалист по спортна борма , но не спекулирам с това , защото е известен и не искам да ми спрягат името с това , не защото се срамувам от него , напротив просто така съм решила! Имала съм чудесно детскво благодарение на моята майка , баба и дядо.Много рано мойте родители са се развели , аз съм била на 5 или 6 не съм сигурна.Не съм свикнала с бащината подкрепа и любов..можеби , затова съм недоверчива към мъжкото съсловие!Но бих изпяла песен за него...както направи Кристина Агилера за нейния..имаме много общо с нея..хубави кариери , деца , щастие , стабилни и любящи мъже...една тежка балада не би била лоша , но ако текста и аранжимента са наистина подходящи-Няма да коментирам защо са се развели моите родители , просто не са намерили сходство в живота си..не е имало насилие физически , както се пишеше преди време...
Следвайте ПИК в Телеграм и Туитър
