ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Брекзит завърши. Отношенията между Обединеното кралство и ЕС никога не са били топли и затова дори многобройните ползи от членството на Лондон в Общността не можаха да задържат британците в нея. Историята на взаимното отчуждение беше дълга, коментира австрийското издание Wiener Zeitung.
В продължение на 47 години Великобритания беше член на Европейския съюз, но вече не е – Брекизт е факт от 31 януари. Това е краят на дългата история на взаимно отчуждение, на лишен от любов брак по сметка, в който имаше много лъжи и измами.
Отчуждението започва още преди Великобритания да влезе в Европейската икономическа общност (ЕИО) през 1973 г. Два пъти - през 1961 и 1967 г. - Великобритания подава молба за присъединяване към съюза и двата пъти Франция налага вето. Президентът Шарл дьо Гол се опасява тогава, че британците ще изтласкат Франция от положението й в Общността, и ще помогнат на САЩ да засилят влиянието си в Европа.
Когато Шарл дьо Гол подава оставка през 1969 г., ЕИО възобновява преговорите с Великобритания, а на 1 януари 1973 г. Обединеното кралство става член на общността.
Но трудностите започват веднага. Първият референдум за напускане на общността се провежда едва две години след присъединяването на Лондон към нея. Все пак през 1975 г. британците категорично гласуват да останат в ЕИО. По това време Великобритания преминава през трудни времена. През 70-те години икономиката на страната е в криза, цените на суровия петрол скачат, а икономическият растеж се забавя. Консервативните икономически политики все повече и повече докарват работническата класа до бедност, а много британци обвиняват Брюксел за всичко това.
През 80-те години тогавашния министър-председател от Консервативната партия Маргарет Тачър полага основите на антиевропейските настроения, които са живи и до днес. Отначало Тачър се държи много проевропейско, защото страната й трябва да присъства на най-големия вътрешен пазар в света. Но политическата интеграция, към която се стреми ЕИО е „кошмар“ за нея, а идеята за прехвърляне на националните компетенции в Брюксел за Тачър е „абсурдна“. „Върнете парите ни!“, извика през 1979 г. Тачър към Брюксел, след като което договаря множество преференции за своята страна.
През 1990 г. „Желязната лейди“ е принудена да подаде оставка, но практически нищо не се променя в британската политика към ЕС. В най-добрия случай британците не се интересуват от случващото се от другата страна на Ламанша. Но по-често могат да бъдат чути да проклинат бюрократите в Брюксел, които според тях се опитват да превърнат Великобритания в колония.
Важни стъпки към евроинтеграцията постоянно биват отхвърляни от Лондон. Каквото и да се обсъжда - общата политика в областта на външните отношения и сигурността, поста на министър на външните работи от ЕС, организацията на централния военен щаб - британците винаги са били против. Никоя държава не е гласувала толкова често срещу инициативи и законопроекти на ЕС, както Великобритания.
А за настоящите привърженици на Брекзит, „опитите за намеса от страна на Брюксел“ са деяния на дявола. Минимални социални стандарти, Европейският съд по правата на човека - всичко това противоречи на техните идеи за „стабилна държава“.
За консервативните привърженици на Брекзит, ЕС никога не е бил достатъчно неолиберален. Те бяха подкрепени от дясната преса с нейните изключително агресивни кампании срещу ЕС. Значителен принос за тях направи днешният премиер Борис Джонсън. Като кореспондент на Daily Telegraph в Брюксел, от края на 80-те той постоянно публикува различни статии, за да представи ЕС като куп идиоти, които се опитват да регулират всичко.
Антиевропейските настроения достигнаха връхната си точка в целенасочената кампания за дезинформация на привържениците на Брекзит пред референдума от 2016 г. Копнежът по блясъка на миналите епохи се превърна в зло ръмжене срещу Брюксел. Твърдеше се, че като член на ЕС Великобритания се превръща в колония, а Общността - преди всичко Германия - са безсрамни експлоататори, и оковите, които са поставени на Лондон трябва да бъдат разбити.
Бананите, Хитлер и ЕС
В същото време тогавашният премиер Дейвид Камерън, преди референдума, издейства за страната допълнителни изключения от европейските регулации, включително ограничаването на социалните помощи за нископлатените работници от другите страни от ЕС. Но всичко беше напразно: на 23 юни 2016 г. почти 52% от избирателите гласуваха за излизането от ЕС.
За Камерън това бе краят на политическата му кариера. В следващите години той се скри в дома си, за да напише книга, и буквално избяга от журналистите. В мемоарната книга „За протокола“ („For the Record”) той се противопоставя на привържениците на Брекзит, предимно на Джонсън. Камерън отрича, че има вина за последствията от референдума. Единственото нещо, според мнението на бившия премиер, за което той може да бъде упрекнат, е че се е държал като благороден държавник, докато лагерът на привържениците на напускането на ЕС безсрамно е разпространявал лъжи.
В действителност, повечето от обещанията поддръжниците на Брекзит наистина се основават на лъжи и полуистини. Джонсън дори нареди едно от тези твърдения да бъде изписано като рекламен банер върху автобус.
„Всяка седмица ние даваме 350 млн. паунда на ЕС“, пишеше на него, „нека по-добре да насочим тези пари към нашето здравеопазване“. Борейки се с Европа, Джонсън направи обиколка на страната, сравни ЕС с Хитлер и заяви, че Брюксел иска да забрани продажбата на банани в страните от ЕС. Това бяха актуализирани версии на твърденията му от престоя му в Брюксел, и те още работеха.
Проевропейски настроените британци не можаха да му противодействат.
Британците дълго време се бориха да се присъединят към европейската общност. Но веднага след като това се случи започнаха споровете. Изглежда сякаш в действителност Великобритания никога не е искала да е част от ЕС.
