Авторка на „Милениум“ пред Опра Уинфри: Истината за любовта и секса рядко е черно-бяла
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В средата на месеца на книжния пазар се появи една скандална книга, за която отдавна се говори в Америка и Европа – документалната проза на Лиса Тадео „Три жени“ (издателство "Милениум"). Авторката е разследващ журналист и прекарва 8 години в събиране на истории за типовете неуспешни връзки, които нежният пол създава в търсене на любов и пълноценен секс. Книгата й представя живота и съдбата на три много различни дами, които все не успяват да открият правилния мъж, и дава най-точните отговори на въпроса „Защо?“. Това обаче не е скучно научно изследване, а разтърсващо четиво за женските сексуални желания и скрити фантазии, за тайните кътчета на женската душа, за силата на еротичното съзнание.
Още в месеца на появата си „Три жени“ веднага оглавява класацията на „Ню Йорк таймс“ за най-продавани книги и най-авторитетните списания и телевизионни предавания се надпреварват да я дискутират и да канят авторката за интервю. В днешния брой ви предлагаме част от разговора при гостуването на Лиса Тадео в шоуто на Опра Уинфри.
- Как се роди идеята за тази книга? Защо решихте да напишете книга за страстта?
- Винаги ми е било любопитно да наблюдавам и да изследвам противоположния пол. Първоначално исках да се концентрирам върху мъжете и да разбера какво възбужда един мъж, как и защо. Но когато потърсих отговорите, когато чух мненията на няколко жени, се оказа, че нагазвам в една съвсем друга тема и осъзнах, че жените са много по-интересни, когато става дума за страст.
- И тогава променихте концепцията си?
- Нищо не съм променяла – нещата сами се подредиха. Виждате ли, мъжете са склонни да мислят за секса като за завоевание, докато жените още след първата си сексуална среща често се привързват, ангажират чувствата си, за тях винаги има емоционални последици. Затова съвсем естествено фокусът на книгата се измести към оня механизъм, който с женския оргазъм на практика отключва цялата стихия от страсти на нежния пол. И това се проявява най-силно, даже излиза от контрол в онези случаи, в които партньорът диктува, доминира и иззема всички функции във връзката.
- В крайна сметка от всички проучени истории вие си избрахте три жени: домакинята Лина от Индиана, реставраторката Слоун от Източното крайбрежие и тийнейджърката Маги, която е във връзка с учителя си в гимназията. Как ги намерихте?
- Срещнах Лина в женска група за споделяне. Тя призна, че са минали години, откакто съпругът й я е дарил с дори целувка. Затова тя се свързва с бившия си приятел от тийнейджърските си години, който е женен, и започват авантюра. За Слоун разбрах от обща приятелка, която я намира за изключително интересна личност – и наистина е точно така. Тя ми сподели, че със съпруга си редовно викат трети участник в спалнята. А за Маги прочетох случайно в местен вестник, след като беше избухнал скандал от оповестяването на връзката им.
- Явно са ви споделили неща, които дори близките им не подозират? Как ги накарахте да ви се доверят?
- Мисля, че понякога всички имаме нужда да споделим с някой непознат, някой различен от приятелите или от терапевтите, на които плащаме. А в случая със Слоун тя просто беше прочела „Петдесет нюанса сиво“, което я накара да почувства, че може би това, което прави със съпруга си, не е толкова скандално, и затова беше готова да сподели преживяното.
- Срещнахте ли и други жени, които да споменат “Петдесет нюанса сиво”?
- Да. Едната беше на 55, но си призна, че след филма е започнала да оставя камшик и белезници до кревата, надявайки се, че съпругът й ще схване намека.
- В книгата си казвате, че именно в проявленията на страстта ни се крие истината за нас – какво имате предвид?
- За мен това наистина е от ключово значение - без камера или запис на самия акт е трудно да се улови енергията във въздуха, истинското проявление на страстта. Но моите избраници ми довериха всички физически и емоционални детайли на техните взаимоотношения, затова успях да пресъздам момента такъв, какъвто в действителност е. И тогава става по-лесно да разберем произтичащите впоследствие причинно-следствени връзки, да оправдаем или осъдим насилието или изневярата, да преценим кой е крив и кой – прав. Защото истината за нещата, които правим в любовта и секса, рядко е черно-бяла. Точно в сивите зони могат да бъдат намерени най-интересните човешки страни.
- Книгата се чете на един дъх, като увлекателен роман, лесно ли се пише за подобни съкровени неща?
- Просто историите на тези жени са хем уникални, хем универсални, а и самите те са толкова откровени и детайлни, че няма как да те оставят безразличен – може да ги осъждаш или да им съчувстваш, но няма да си равнодушен и отегчен.
