Авторът на "101 мита от българската история": Във времената на лустросани лъжи дори нелицеприятните истини за историята са необходими

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Разговоряме с писателя историк Веселин Игнатов за неговата нова книга "101 мита от българската история", която отскоро е на пазара с логото на издателство "Милениум". Солидният том развенчава редица широко известни схващания и множество не толкова популярни, но погрешно утвърдени схващания за миналото ни, много от които накърняват националното ни самочувствие. Целта на задълбочения, но и увлекателен, и изключително любопитен труд, е да извади на преден план истината, защото не патриотично звучащите заблуди, а само стремежът да познаваме фактите, според автора, са реалното измерение на обичта към родината.

Веселин Игнатов е автор и на изследванията "Разстрелът на Христо Ботйов", "Васил Левски - факти и фикции", "Стефан Стамболов - революционер без революция" и "Хан Крум Победоносецът", които се радват на голям читателски интерес.

- Господин, Игнатов, какво ви вдъхнови да напишете книгата „101 мита от българската история“?

- Не мога да посоча конкретен „родилен” повод или момент на възникване на замисъла. Той  изкристализира някак си еволюционно. В процеса на работа по редица теми, при задължителното осмисляне на изворите и техните анализи, тълкувания, интерпретации, достигах до различни, дори контрастни на институционализираните заключения. Тъй като текстовете ми срещаха трудно преодолим отпор и почти неизменен отказ да бъдат публикувани от страна на рецензенти, консултанти, редактори – все пак с тях оспорвах утвърдени постулати, стигнах до убеждение, че трябва да сменя подхода. Именно – да изследвам най-щекотливите проблеми от българското минало не в отделни статии, а резултатите от проучванията да обединя в книга. Книгата внушава повече респект и внимание от една статия.

- Може ли да се каже, че сте пръвърнали разбулването на истината в своя мисия?

- Нямам съзнание, че изпълнявам мисия, защото всеки търси Истината. Правя това, което ме интересува, умея и придава стойност на усилията ми.

- Какво ви води през дългите часове, месеци, години на изследователска работа сред архивите?

- Това е своеобразна алхимия, която не се наемам да обяснявам. Въпрос на характер, манталитет и какво ли още не. Историческата проблематика ме вълнува от ранна възраст. Задълбочено започнах да се занимавам с изследвания, след като постъпих в университета. Бях 20-годишен. Първата тема беше „Именник на българските ханове”, после цар Петър ІІ Делян, Онгъла, Стефан Караджа. И така вече 40 години.

- Защо е толкова важно да знаем точните факти за миналото, неподвластни на манилациите на времето и различните епохи?

- Историята учи. Клише е, но точно. Проблемът не е толкова кой, доколко, защо, в какъв аранжимент възприема уроците – въпрос на възможности и на желание. Проблемът е в самите урочни единици, респективно в техните създатели – изследователите. Ако учителят ти преподава надве-натри, предъвква безкритично неаргументирани твърдения и тези или, недай Боже, съзнателно преиначава фактите, какво знание ще получиш? А ако то не ти е разяснено добросъвестно, как да го асимилираш адекватно и усвоиш с разбиране? Чудно ли е тогава, дето сме нация, мнозинството от която няма високо самочувствие, гледа на себе си със снизхождение и се окаритурява до степен на омаскаряване, а просперират егоцентриците?

В дни като днешните знаенето на повече истини за миналото, даже да не са лицеприятни, е още по-необходимо, дори само под формата на четиво, което да освобождава от тиранията в публичното пространство на лустросани лъжи, нескончаеми дебилни сериали, разгулни кулинарни демонстрации на охолно чревоугодие от розовобузести марионетки в шаржови кухненски премени, всевъзможни пладнешко-обирджийски игри на късмета и прочие ерзац-културни изстъпления.

-  Какви са причините за насаждане на заблудите?

-  Неизброими са и от различно естество: недостиг или липса на опорни данни, качествена недостатъчност на източниците, конюнктура, поръчковост, пристрастия и т.н. Към всеки казус трябва да се  подхожда диференцирано.

-  Във всички епохи ли има подмяна на факти?

-  Със сигурност. Дори когато двама души участват рамо до рамо в определено събитие, те го представят всеки в свой ракурс. Специално за съзнателната подмяна емблематичен е случаят с Прокопий Кесарийски, най-изтъкнатият европейски историк на VI век. Той официално възхвалява императора на Източната Римска империя (Византия) Юстиниан І (527-565 г.), съпругата му императрица Теодора, своя покровител пълководецът Велизарий, но паралелно пише и „Тайната история”, в която ги разнищва, буквално демонизира, опровергавайки самия себе си. Това не го възпира да поддържа, че  целта на историка е да съхрани Истината и да я предаде на бъдните поколения. Целя митовете да бъдат развенчани и преодолени, дори с цената на разочарования.

- За кого е предназначено вашето изследване?

- За всички сънародници. Разбира се, не съм склонен да дискриминирам чужденците.

- Планирате ли том и за новата история на България?

- Насрещните ми проекти са свързани със Средновековието и Възраждането. След тяхното реализиране, възможно е да се насоча към други епохи, периоди, личности, събития. Не изключвам и да сменя жанровия профил. Историографията е смислено, отрадно, изискано и отговорно поприще, на което трябва да се посветиш без остатък, а себеотдаването изисква пълната мобилизация на изследователя. Ресурсите на всяка личност са лимитирани, което волю-неволю налага необходимостта от време и поведение за презареждане. Засега се ползвам от възможността за това, преценявам стореното, обмислям предстоящи начинания.

Книгите на "Милениум" можете да поръчате на тел.: 02/879 40 06, на email: [email protected] или на сайта www.milleniumbg.eu. При заявка през сайта ползвате 10% отстъпка от цената.