Адвокат призовава държавата да не налива повече пари на туроператорите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Държавата не трябва да налива повече пари на туроператорите, защото данъкоплатците и обикновените хора трябва да поемат сметката и разходите за едни луксозни услуги. Това заяви пред TravelNews адвокат Димитър Караниколов по повод настояването на бранша за 150 млн. лв. Според информация на неправителствените организации в сектора, туроператорите и туристическите агенти дължат пари на над 320 000 българи. В страната са регистрирани общо около 3000 агенции.
„За какво точно да им даде пари държавата, като те пак може да фалират. От тези 10 млн. лв., които ще им отпуснат, дали ще върнат средства на хората“, попита Караниколов. Според него е грешно да се дават пари от данъкоплатците, за да може друг да отиде на почивка в чужбина в бъдеще време и да си ползва получения ваучер. „Абсурдно е всички данъкоплатци да връщат парите на записалите се за екскурзии в чужбина. Държавата в момента трябва да осигурява средства за социално слабите, за болниците и за здравеопазването. А не да ги дава на някой да ходи в Дубай“, коментира Димитър Караниколов.
По думите му браншът на туроператорите трябва да се преструктурира сам в условията на пазарната икономика. За страна като България са много 3000 туроператори и агенти. „Има 3000 туроператора с по 5 стола и 2 компютъра. Като фалира туроператор губи 5 стола, докато например хотелиерът губи своя обект, който му е заложен в банката. Това му е все едно къщата. Не живеем в комунизма. Като нямаш пари си заминаваш“, коментира адвокат Димитър Караниколов. Според него фалитът на туроператор нищо не означава. Проблемът е дали хората ще си получат парите или услугите.
Подобно мнение изрази преди време и директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Тези 320 000 българи са доверили парите си на туроператорите, за да получат туристическа услуга. В случай, че не я получат са длъжни да върнат парите спрямо изискванията на Закона за туризма и съгласно директивите на ЕС, заяви Румен Драганов. Според него дори да казват на хората, че хотелите или авиокомпаниите не са им върнали парите, те са длъжни да възстановят сумите. Клиентите на туроператорите са доверители на средствата им. „Причината да не си получат обратно парите от хотелите или авиокомпаниите, са щети за туроператора и те трябва да ги изчистят на базата на договора, който са подписали със съотвения хотелиер или авиокомпания“, обясни той. По думите му няма договор с хотелиер, в който да пише, че агенцията ще изгуби изцяло цената на почивката при отказ от пътуване. „Няма такива договори и ако има подобни клаузи в тях, нека ги покажат. Подобни клаузи са нищожни по Закона за задълженията и договорите“, подчерта Румен Драганов. Доверителят (клиентът) плаща за хотел на туроператора. Това не са взаимоотношения на туриста с хотела, а с туроператора. Затова туроператорът дължи парите, а не хотела, каза той.
Според него туристическите агенции към момента не могат да докажат пълно погиване на парите на доверителите по направленията, по които твърдят, че са изхарчени – хотели и транспорт. В голямата си част става въпрос за нереализирани автобусни превози, където не са направени разходи. Ако парите на хората не са изхарчени за други цели, тези пари се дължат от туроператорите. Ако са похарчени за други цели извън посочените в договора между тях, туроператорите носят отговорност. Няма как агенциите да претендират тези средства да бъдат платени от обществото при положение, че ги дължат. Ако има агенции, които не са удовлетворили хората по нереализирани екскурзии и няма предоговаряне на условията и сумите, които са им предоставили, те са неизрядни спрямо своите доверители, допълни Румен Драганов. Туроператорите имат право да искат грантови схеми от държавата. Това обаче трябва да бъдат пари за ликвидност. Но получаването на такива грантове не отменя тяхното задължение за изпълнение на договорите с клиентите и задължението да използват средствата единствено и само за целите на реализирането на пътуването, подчерта още той.
Туроператорите от месеци настояват държавата да им отпусне 150 млн. лв. под формата на ликвидна подкрепа. На 13 октомври 2020 г. те отново ще поискат на пресконференция спешна необходимост от държавна помощ за туроператорите, за да продължат да работят. В нея ще участват Павлина Илиева, председател на Сдружението на туроператорите и туристическите агенти „Обединение Бъдеще за туризма”, Димитър Попов, председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти, Георги Рачев, зам. председател на Българска асоциация на туристическите агенции, Венцислав Кръстев, председател на Сдружение „Туризъм“.
В интервю за TravelNews Димитър Попов, председател на АБТТА посочи, че „ако не тръгнат нещата през 2021 г., тогава става страшно. Ще има масови фалити. То и сега ще има масови фалити, защото големите туроператори от входящия туризъм в България ще трябва да започнат да връщат пари. Така ще започнат фалитите“. Попов също очаква преструктуриране в бранша - сливания, придобивания, окрупняване. Той даде за пример Дания, където при 5 млн. население, има 650 регистрирани туроператора. В България при 7 млн. население, има регистрирани 3000 туроператора и агенти. „И без COVID, в България се очакваше да се върви към силно намаляване на агентите и след това на туроператорите. Те предлагат пакети, които всеки може да букне сам - самолет и хотел с две кликвания през booking.com и сайта на авиокомпанията. Туроператорите са много. Затова те трябва да започнат да се специализират, както ние предлагаме пешеходен туризъм, конен туризъм и др. форми. Те трябва да предлагат специални дестинации и да са силни в нещо. Очаква се да има окрупняване, но първо ще изпаднат доста агенти, защото те няма да има какво да продават. И второ ще отпаднат туроператори“, коментира Попов.
Вероятно ще останат фирмите, които имат по-добра ликвидност. Това ще бъдат компании, които имат активи и могат да ги осребрят, за да могат да си поддържат персонала. Всичко опира до ликвидност и до колко човек е подготвен за такава криза.
