Адвокат Росен Димитров: Не се обидих, а се поласках от думите на Борисов за адвокатите. Вместо да се обиждаме, да поискаме помощ за РЕАЛНО засегнатите съсловия. Не за нашето
Последвайте ни в Google News Showcase
Защо се обидиха адвокатите? През изминалите няколко дни стана популярно поредното надигане на някои представители на адвокатската общност срещу властта. Поводът за това негативно отношение е липсващата към момента държавна помощ към адвокатите.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Обръщам внимание, че доста адвокати споделиха желанието си държавата да ги подпомогне, тъй като в момента съдилищата не работят и реално сме без доходи. Верността на твърдението е безспорнa. Действително към момента повечето адвокати не реализират текущ доход.
Но!
Това, което ми направи впечатление, е че призивите от отделни адвокати за финансова помощ от държавата дойде на втората седмица от извънредното положение.
Скоро след това реагираха и медиите. Доста от известните колеги бяха отразени, като мнението им беше, че са се почувствали обидени от отношението на държавата към тях. Нещо повече: Не само, че адвокатите били обидени, ами и станало нетърпимо!
Кое е обидно и нетърпимо?
Разбира се, думите на премиера Бойко Борисов. Те бяха отразени от БТВ и са следните:
„Аз моята работа си я върша. Сутринта оправихме финансирането със свободните професии“. На журналистическия въпрос, дали обявената от Вас помощ се отнася до всички свободни професии или само до артистите, Вие отговаряте: „Ми знам, че е три милиона. И певци, и подобни, които са.“ След като журналистът Ви обърна внимание, че има и други свободни професии – адвокати, журналисти и т.н., Вие рязко я прекъснахте с риторичните въпроси: „Айде бе, ся за адвокатите ли да дадем пари! Нямат пари адвокатите ли!?“.
От какво се обидихме?
Няколко пъти четох написаното. После слушах премиера. Мислих и се чудих къде е обидата и кое е нетърпимо? Не само, че не се обидих, ами и се поласках. Не съм и единствен. Поласкан съм, че адвокатското съсловие, към което принадлежа, в очите на премиера, а и на обществото има пари. Да, така е!
В целия нормален свят, извън социалистическите разбирания, наличието на пари, тоест благосъстоянието (богатството) се смятат за положително обстоятелство. Елитната професия, каквато все още е адвокатурата, предполага добра финансова обезпеченост. Ние обаче се обидихме…
Какво мисля аз?!
Вместо да се обижда и да изисква пари от държавата, елитарно съсловие, каквото е адвокатското, трябва да даде тон за съпричастие и рефлекс за взаимопомощ към РЕАЛНО нуждаещите се от финансова помощ. В кризисни ситуации обществото логично очаква поведенчески пример от определени гилдии и прослойки.
От лекарите се очаква да са на първа линия в борбата с болестта. Oт бизнеса се очаква да окаже сериозна дарителска помощ.
Какво се очаква от адвокатите?
Ако не могат да помогнат с реални действия, поне да не потребяват ресурса на държавата, който е ограничен в определени рамки. След едва няколкоседмично прекъсване на работния процес, звучи несериозно адвокатите да изискват финансова помощ.
Това е така защото държавата следва да помогне първо на реално останалите без средства, хората с ниски доходи, което е и идеята на адекватното разпределение на държавната помощ при значими кризи.
Кои адвокати апелират за помощ?
Забелязвам, че за помощ от държавата апелират известни и добре устроени адвокати. Подразбирам обаче, че те не искат помощ за себе си (бидейки известни), а за други колеги, които са в тежко положение.
Нормално ли е това?
Аргументът да се искат помощи за цялото съсловие заради отделни “колеги, които нямат резерви да посрещнат кризата” е обиден за интелекта и професионалното достойнство.
Адвокат, който се заявява като бедстващ след едва няколко седмици без приходи, вероятно би бил бедстващ във всяка професия.
Отделно от горното си мисля, че ако някой адвокат има реална нужда от помощ, то той не би нападал държавата, от която точно се предполага, че би му помогнала. Нещо повече! Всеки уважаващ себе си адвокат, дори в нужда, няма да поиска помощ от държавата точно в момент на пандемия и точно след няколко седмици без работа.
Някои реакции на обикновени хора на адвокатското искане за помощ.
Направиха ми впечатление и някои реакции на граждани срещу желанията на колегите да бъдат финансирани (подпомогнати) от държавата.
Коментарите им на моята страница във фейсбук бяха следните:
“Искаш да кажеш, че адвокатите имат ресурс да оцелеят само за двуседмичен период?“
“Всъщност Томислав Дончев каза, че ще се дава пари…обещетения на хора, според нуждите. Някои хора имат нужда или са нуждаещи се, а други не. Въпроса е дали адвокатите влизат в категория нуждаещи се? “
“Ами и аз си мисля, че ако един адвокат го кара месец за месец, то най-добре да се откаже от адвокатската професия. ..“
“Ако адвокат се нуждае от парична помощ 2 седмици след въвеждането на извънредното положение, то той трябва да си скъса дипломата, защото напразно се е бъхтал да учи близо 6 години и напразно е похарчил време и средства за нея, щом тя не може да му осигури някакви нормални доходи, с които да премине през 2-3 месечна криза, без да разчита на помощи едва ли не за социално слаби…“
Най-голямо впечатление ми направи, че моя приятелка, бивш адвокат, ни сравни с жената от популярния клип:
Кой ще ни даде папРиииии?
Тук вече и аз се обидих. Поради това и реших да напиша нещо относно моето лично мнение по темата.
Това е.
