Вятърът вилня със скорост 100 км/ч и спря лифта до Седемте езера, но не и две юначни българки
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Най-екзотичното прекарване на Нова година се заформя на Седемте рилски езера. Дотам се стига лесно с лифт и се смята за детска игра да се качиш посред зима на 2300 м височина в сърцето на Рила. Изискани дами, които ще посрещнат 2014-та в голямата уютна хижа "Рилски езера", също се придвижиха до началната станция на лифта в отоплените си джипове.
Там обаче ги посрещна зла изненада - лифтът не работи, защото вятърът по билото на Рила е безпощаден - около 100 км/ч. Жените стояха нелепо в снега с елегантните си одежди и с... куфарите си. На планина с куфар е вълнуващ избор само по себе си, но ако лифтът работеше, никой нямаше да се смее. Ситуацията изглежда леко комична, ако дамите не си бяха резервирали предварително нощувките и куверта за новогодишното тържество - там горе, където виелицата не искаше да ги допусне.
Но две от изисканите дами, чиито кавалери незнайно как и защо отсъстваха в този съдбовен миг, погледнаха смело нагоре към небето, смръщиха вежди и решиха да се качат пеш! Велико решение, достойно само за души, дълбоко предани на планината. Разстоянието от началната станция на лифта до последната, където е хижа Рилски езера е около 2 часа за добре екипирани планинари.
Пътеката е изцяло в дебел сняг, а в последната си част по билото - лед и бръснещ ураганен вятър. След кратко двоумене и потягане на куфарите с колелца, жените потеглиха нагоре.
Никой мъж не ги последва! И двете жени бяха с червени куфари и поради това бяха лесни за наблюдение отдалече. Мъкненето им нагоре по пъртината бе истинско изтезание, но двете "снежни тигрици" не спряха нито за миг.
Мъжете от кафенето на начална станция на лифта се разделиха в залаганията си коя от двете ще стигне първа - високата с кафявото палто или другата с розовия анцуг (на снимката горе).
По-високата взе преднина още в началото, защото тръгна право нагоре по ски пистата. Куфарът й оставяше следи като от шейна, но само тя си знаеше какво й костваше това "пързаляне".
Жената първа стигна до билото и бурният вятър, заради който е спрян лифтът, за миг утихна. Дамата беше на 300 м от хижата, когато ураганен порив подхвърли червения й куфар като перце. Но тя наведе глава и продължи напред напук на всички природни закони.
Влезе в хижата като фурия и накара всички планинари там да онемеят от гледката - насред бурята жена влачи червен куфар през заледената пустош на езерата! Нямаше ръкопляскяния, но всички се втурнаха да й помагат да се сгрее, дадоха й силен билков чай.
Жената гледаше с бесен поглед, очевидно още не можеше да се успокои от битката с планината.
Втората дама също стигна до хижата и скромно се включи в тържеството по посрещането им. Така и не се разбра имат ли кавалери, но стана пределно ясно, че в България мъжете по правило са кибици и сладкодумни лентяи. За баланс Господ е направил българката от стомана - тя ражда деца, отглежда ги тях, а и мъжа си. И когато се появи препятствие той се скрива някъде, а тя продължава.
Затова Седемте рилски езера са свещено място - там прозира най-ясно тази характерна особеност на българския национален характер.
