Акад. Георги Марков: Крайно време е Българската православна църква да прояви самостоятелност и характер
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Нашите архиереи да не се оглеждат към други столици. Православието си има своите закони и своите канони, но има една историческа справедливост, която трябва да бъде възстановена. Решението на Българската патриаршия относно исканията на Македонската православна църква, които бяха взети на заседание на Светия Синод на 27 ноември 2017 г., поставят началото на един процес.
Преди 104 години сръбските и гръцките окупатори унищожиха епархиите на Българската Екзархия в Македония. Сърбите окупираха Вардарска Македония по време на Първата Балканска война /1912-1913 г./ и я обявиха за Южна Сърбия с „прави“ сърби. Гърците окупираха Беломорска Македония и обявиха българите за „българогласни елини“. След това те изгониха българските митрополити, свещеници и учители.
Затвориха българските църкви, училища и читалища и ги превърнаха съответно в сръбски и гръцки. След една трагедия на Българската църква в Македония има надежда за завръщане, но този процес ще бъде много труден, защото ще бъде свързан със съпротива преди всичко на Сръбската православна църква, но зад нея стои Московската патриаршия, и по всяка вероятност и на Вселенската патриаршия заради превърнатите в гръцки български църкви в Беломорска Македония.
Крайно време е Българската православна църква да прояви самостоятелност и характер, особено нейните предводители начело с патриарх Неофит, защото съпротива ще има, но правото е на наша страна.
Има една историческа справедливост, която е потъпкана. Чел съм спомените на българските митрополити, които са били изгонени по най-долния начин от Македония – връзвани и буквално изхвърляни от Македония в свободна България. Те са преживели истинска трагедия, защото са загубили не само епархиите, но и своето паство. Българите са били накарани насила да се отрекат от Екзархията. Те са били принуждавани да правят подписки до сръбския крал Петър и гръцкия Константинос, че не са българи, че не са екзархисти. Това принуждение е ставало със силата на оръжието, с масови погроми и убийства, грабежи и палежи. Стигало се е до там, че са стреляли по иконите на Свети Свети Кирил и Методий. Първото нещо, което забраняват сръбските и гръцките окупатори, е 11 май – Денят на светите братя просветители. Да стреляш по иконите на покровителите на Европа!!! Гърците са убивали, както е в случая с град Воден, днес Едеса в Южна Македония, поради това, че българите на Великден 1913 г. са се поздравявали с Христос Воскресе. Сякаш са убивали хора от някаква чужда вяра, а не християни. Времето е било много жестоко.
Днес имаме историческия и морален дълг да поемем протегнатата ръка от Македония. Нашите архиереи да не се оглеждат към други столици. Православието си има своите закони и своите канони, но има една историческа справедливост, която трябва да бъде възстановена.
В моята книга „Българското крушение 1913“ /неотдавна излезе нейното второ преработено издание – бел. ред./ и по-точно в глава пета „Българин да не остане“ описвам дейността на Костурския владика Германос Каравангелис /1903-1907 г./. Той е плащал на андартите по 3 турски лири за отрязана глава било то на български комита, било то на първенец или учител. А за главата на Лазар Поптрайков дава 50 жълтици и си я поставя в кабинет. На Каравангелис принадлежат думите „българин да не остане“. Историята на прочистването на българския народностен елемент е най-тежката, която съм писал. Жестоко са се отнасяли православни с православни. Нещо нечувано и никой не протестира.
Къде е била тогава Руската православна църква? Тогава те са били Третият Рим. Дори руският император Николай Втори /1894-1917 г./ е бил против нашето национално обединение и е подкрепял сърби и косвено гърци. Той не се е обявил против това изтребление на българите православни и православната Руска църква е застанала на страната на Сръбската и Гръцката. РПЦ има грях и знам, че ще окаже съпротива, но трябва да им напомним за страшното лято на 1913 г.
