Актьорът Димитър Маринов отговори на нападките за българското знаме на "Оскарите". Вижте трогателната му изповед
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българският актьор-емигрант Димитър Маринов, участник в оскаровия лауреает "Зелената книга", предизвика дискусии сред българското обществото, след като развя националния флаг от сцената на "Оскарите".
В профила си във фейсбук Маринов отговаря на нападките и комплиментите във връзка с неговия трогателно-патриотичен жест.
Покорно и най-сърдечно благодаря на всички сънародници, които ме отрупаха с комплименти, искрени пожелания и чувства!
На всички, които разбраха и оцениха решението ми да скътам нашият трикольор в джоба на сакото си - до сърцето ми. То бе символ на гордост - България и Българското! А откровено и с отворено разбиране, приемам критика и коментари на тези, които не се съгласиха с действията ми и също онези, които се съмняват в "истините и фактите" около мен - имат пълното право и нека.
И поради това, моля (ако е възможно), обръщайки се към всички журналисти, а и сънародници: нека оставим политика, "интерпретации" и минало там, където им е мястото - при политиците, новелистите и в миналото.
Моето дело е: актьор-творец, баща и съпруг. Аз не разбирам от политика...Аз разбирам и вярвам в мечти, и вдъхновение. Аз желая и се стремя да давам кураж, и предизвиквам дръзновение в младите, следващи свой път и мечти. Да ги уверявам и им доказвам моето верую: цел, дисциплина, труд и коректност с чувство за отговорност и постоянство. И тогаз, успехът е неизбежен, независимо от нивото, на което е постигнат - той е успех. "Капка по капка, вир става!"
Нека се ценим и приемаме като хора, каквито сме и се стремим да бъдем в най и с най-доброто, а не "кои" сме и "къде" сме - света е на всички...Аз съм просто човек, като всеки друг - с нищо по-различен, освен с талант в определена сфера, над който, чисто и добросъвестно работя, без претенции. То почти никой не ме знаеше до преди вчера, а си работя успешно с години...
Наградите не бива да са цел, те са респективно резултат от свършената работа. Оценяването на таланта с постиженията му е, благодарение на тази свършена работа, а не на персоналното "кой си", "какъв си бил", "какво си правил" в личния си, частен живот. Ние всички сме хора, със своите грешки, слабости и страхове. С "претупани" понякога, действия и сконфузени или непремислени начинания. И какво от това? Та нали така се учим, растем, разбираме, променяме и корегираме? Нали така творим, създаваме и пробваме? Та не е ли в това смисъла на живеене и успяване?
И един ден, независимо от минало, да погледнем рожбата в чистите й/му очи и имаме смелостта, а и доблестта да им кажем как, какво и защо - искрено, та дори и гузно понякога. За да станат по-добри, по-успешни и по-човеци от нас. И това за мен е веруюто.
Благодаря ви, че ме изслушахте!
