Актьорът Христо Гърбов: „Комиците“ не са халтураджии

Много българи се мъчат като героя ми Пацо от "Столичаните"

Звездата от „Комиците“  Христо Гърбов е от актьорите с най-трескав работен график. Той успешно редува снимките в комедийното шоу, в хитовия сериал „Столичани в повече“, където играе братя-близнаци и участията в седем театрални представления. „Пътувам непрекъснато и ми е трудно да се виждам дори и с най-близките си хора”, оправдава се актьорът.  - Г-н Гърбов, защо е толкова трудно да ви хване човек на едно място? - Защото не се задържам дълго на едно място. Играя шест представления в три софийски театъра и едно премиерно в русенския Драматичен театър. Снимам в „Комиците” и в телевизионния сериал „Столичани в повече”. В рамките на един ден ми се случва да съм на ранни сутрешни снимки, на ранноследобедни репетиции, на късноследобедни снимки и на вечерно представление. С русенския спектакъл „Помощ, жена ми е луда” пътувам из цялата страна, така че ми е трудно да се виждам дори и с най-близките си хора. - От екрана и сцената лесно разсмивате зрителите, но казват, че комиците са тъжни хора. Вие такъв ли сте и какво ви натъжава? - Не мисля, че съм тъжен човек. Понякога, разбира се, ми става тъжно – не съм някакъв безчувствен тапир, но се опитвам да приемам живота откъм по-ведрата му страна, при това не само професионално като комик, но и чисто философски. Иска ми се не само да разсмея хората за миг, но и да ги заредя с добро настроение, което е доста трудно! - Трудно ли беше на една Везна /роден сте на 23 септември/ да играе близнаци в „Столичани в повече”? И кой от двамата е героят на нашето време? - С кеф влизам в кожите и на двамата ми герои, макар че в живота не съм нито нерешителният неудачник Пацо, нито безскрупулният и преуспял Константин. И двата образа са ми любопитни за игра. С интерес научих, че част от зрителите харесват единия, а част от зрителите – другия. Често ме питат имам ли брат-близнак и това за мен е признание, че близнаците от „Столичаните“ са автентични и живи образи. Предполагам, очаквате да ви отговоря, че заради донякъде бруталната и цинична ситуация, в която живеем, Константин е героят на нашето време, но не бих направил такова обобщение – познавам много хора, които се гърчат и измъчват като Пацо. - Пацо и Гълъбина от „Столичаните“ изживяват своята невъзможна любов. Изпадали ли сте в такава ситуация и в реалния живот? - Изразът „невъзможна любов” ми напомня за едно театрално представление със заглавие „Непостижими любови”. Играхме го твърде кратко. Аз си падам повече по постигнатите любови. Иначе невъзможните връзки са по-разпространени. Слава богу, в живота си имам осъществени любови и това определено е състоянието, което повече ме кефи! - Когато се приберете след работа вкъщи, гледате ли телевизия и какво? - Гледам телевизия – главно филми, футбол и предавания за животни. - „Комиците” гледате ли? Впрочем „халтура” мръсна дума ли за хората на изкуството? - Така зададен въпросът ви не ми харесва, защото е прикрито недобронамерен. По целия свят правенето на стенд ъп комедия е изключително трудно занимание и изисква страхотен драматургичен и актьорски талант и професионализъм, концентрация и отдаденост. Обичам и уважавам работата си в предаването, както и колегите си, и никога не бих употребил думата „халтура” за това, което правим. - На снимачната площадка режисьорът е шеф и е много важно да има шеф – това са ваши думи. А кой е шефът вкъщи – вие или съпругата ви Иглика Трифонова? - Важно е да има шеф на снимачната площадка! Иглика е изключителен професионалист. Режисирала ме е в „Разследване” и във „Фенове”. Вкъщи обаче е различно – там не сме професионалисти, там се обичаме и изобщо не става дума за шефове. - Иглика е активист в партията на Меглена Кунева „България на гражданите”. Успя ли да привлече и вас към политиката? - Иглика не е член на партията, а на гражданското сдружение. Ние сме заедно от дълго време, защото уважаваме изборите си.  Уважаваме заниманията и свободата на другия и не се занимаваме с това някой някого да привлича или придърпва за каквото и да е. - Кой от днешните политици ви изкушава най-много да му „влезете” под кожата? - Никой! Политиците не са ми интересни, още повече че играят винаги едни и същи роли, а ние поне се стараем да сменяме образите. Мисля, че влагаме в работата си повече фантазия от тях.