ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Непоносим сърбеж и обрив до болка, както и безсъние усещат 230 милиона души по света, които имат атопичен дерматит. У нас с това заболяване има около 600 000 души, от които 200 000 са възрастни. Атопичният дерматит е най-честото кожно заболяване в света.
Той е част от голямата група на екземите, които са три основни - контактна, атопична и себорейна екзема. При контактната екзема кожните обриви се появяват на мястото на контакта, там, където алергена или дразнителя се е срещнал с кожата. При себорейната екзема обривите се получават в областите на кожата - между гърдите, по деколтето, скалпа. Атопичната екзема за разлика от другите две първо има
Освен това се появява на различни места, с различни обриви в зависимост от възрастта, а не в зависимост от контакт. Много често засяга малките деца, като при бебета атопичния дерматит основно се проявява по бузките, но може да е и по друга част на тялото. Проявява се с песъчинки по бузките, които обикновено са и леко зачервени.
Симптомите при умерена и тежка форма на заболяването са сериозни и продължителни с много силна болка и дискомфорт. Данните показват, че 85% от пациентите се оплакват от сърбеж, като при 61% той се описва като тежък и непоносим, а при 42% продължава над 18 часа на ден. Този сърбеж се засилва много през нощта.
"В основата на атопичния дерматит е сухата кожа, а една суха кожа е равна на една нарушена кожна бариера. Тоест първо е нарушена кожната защита", обясни специалистът по кожни и венерически заболявания от УМБАЛ "Александровска болница" и член УС на Българското дерматологично дружество доц. Жана Казанджиева.
Тя алармира, че заболяването през последните години става все по разпространено. По думите й преди 30-40 години заболяването е засягало около 8-10% от хората, а сега - 25-30 на сто. Забелязва се и ясна тенденция, че се среща много повече в индустриално развитите райони.
Причините за това са много, като се започне от мръсния въздух и се стигне до т.нар. хигиенна хипотеза за появата на дерматита, а именно честото миене и къпане, а по време на пандемията с честата употреба на дезинфектанти.
"В индустриалните страни децата много повече страдат от атопичен дерматит. Освен това кожния микробиом е различен в различните градове. Това означава, че кожата ни се мени съобразно заобикалящата ни среда. Мени се нейната защитна функция", обясни доц. Казанджиева, цитирана от "Монитор".
Тя обясни още, че при децата често има и т.нар. стафилококова колонизация и оттам се получава бактериално замърсяване на кожните обриви. В тези случаи се изисква задължително веднага да се включи и антибиотик. "Представете си как може да живеете с един сърбящ обрив по вашето тяло. То иска непрекъснато чесане, при чесането обривът се усложнява и с инфекция, и с едно разпространяване на обривите. Представете си един човек, който не може да спи нощем, защото кожата нонстоп го сърби. Това вече и психологически повлиява много“, обясни още кожният лекар.
За голямо съжаление България е единствената страна в ЕС, в която лечение на заболяването не се покрива от здравната каса. От няколко години се предлага то да бъде включено в списъка на НЗОК и надзорният съвет може да го направи по всяко време, но това все още не е факт. Така на пациентите с атопична екзема им се налага да заплащат цялото си лечение, което на годишна база може да стигне и над 2000 лева.
Лечението е относително, тъй като зависи пациентът в кой стадий е и колко голяма площ трябва да се маже. От Българското дерматологично дружество настояват да се реимбурсира домашното лечение при атопичен дерматит на хората с тежка форма на заболяването. Според тях по този начин тези случаи ще бъдат контролирани навреме, вместо да се влошават, болните да страдат и да се натоварва икономиката.
