ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Обвързването на партиите и институциите в момента е толкова голямо, че е рано да се очаква на следващите избори да се явят партии с нов профил, които да имат достатъчна политическа тежест. Но съм убеден, че ако имаме предсрочни избори - моята прогноза е най-рано след година и половина-две, тези движения ще набират инерция и постепенно ще се превръщат в партии с претенции към управлението. Това каза в съвместно интервю за БГНЕС и сп. "Тема" независимият политически анализатор в Македония Алберт Муслиу.
Публикуваме цялото интервю с Алберт Муслиу: Въпрос: Господин Муслиу, каква е вашата прогноза за развитието на сегашната криза? Дали наближаващото лято няма да охлади страстите и да донесе намаляване на ентусиазма и умора от протестите? Както се развиват нещата, не се чувства умора, напротив - по-голям ентусиазъм. Да не забравяме, че всичко това се случва след дълъг период, в който хората си мислеха, че нищо не може да се промени. Но когато започнаха промените, все повече се присъединяват към тази идея. И не само от политическите партии.
От пет-шест месеца има все по-голям брой граждански инициативи, активисти, студенти, присъединяват се преподаватели, работници на културата... Така че не вярвам на теорията, че ако разрешаването се удължи, ентусиазмът ще спадне. Също така не вярвам и че намирането на изход ще продължи чак до лятото. Въпрос: Защо досега албанските партии, които са коалиционен партньор и са отдавна във властта, мълчаха за ставащото? Али Ахмети не може да не е бил запознат с проблемите в правителството, оглавявано от ВМРО-ДПМНЕ? Трябва да бъдат обяснени две неща.
Спорът между управляващата ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ не започна с огласяването на компроматните записи, а през миналия юни, още в първия ден след изборите. И дори имаше неофициални посредници от ЕС, които помагаха на контактите между двете партии. Дори и записите, които бяха огласени пред обществеността, се появиха в момент, когато европейските и американските партньори настояваха да бъде възстановен диалогът между двете най-големи партии. Когато Зоран Заев започна да пуска своите "бомби", натискът му да седнат на една маса той и Груевски, ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ продължи. Междувременно ситуацията се усложни, след като в процеса се включиха и албанските партии, които го направиха след по-директната намеса и на чуждестранните партньори. Кулминацията беше посещението на "голямата петорка" при премиера.
И завърши с т. нар. лидерски срещи, каквито вече имаше две, но от тях не чухме някакви конкретни резултати, а и информациите бяха доста отнесени и се говореше, че след 3-4-часови разговори в крайна сметка са се договорили само да се срещнат отново. Е, имаме опит в тези работи, знаем, че такиве разговори са практични и не се договаря само поредната среща. Аз съм убеден, че фазата на преговори е по-работеща.
Иначе не очаквам както аз, така и обществото в записите, които все още предстои да бъдат огласени, може да има някакви големи новини от разговори между албански политици. И това е резултат на една стара традиция на конспиративност, тъй като и в бивша Югославия албанците бяха усилено следени. Така че тяхната предпазливост в системата за общуване е била по-голяма и те добре знаят, че са били подслушвани. От друга страна, албанското участие в конгломерата, наричан правителство, дава легитимност на управляващата ВМРО-ДПМНЕ. Във всеки случай трябва да се има предвид, че разпределението на силите, моделът на управление, конституционният ред, партньорските партии в правителството не са равнопоставени.
Не мога да гарантирам, че ако албанци ръководеха и контролираха системите за наблюдаване и контрол на комуникациите, МВР и финансите, те нямаше да злоупотребят по същия начин. При нас винаги след завършването на избори има големи дебати дали албанец може да ръководи МВР и полицията, контраразузнаването, външните работи и винаги резултатът беше отрицателен. Затова смятам, че не бива албанците и албанските партии, след като не са допускани до ръководни постове в тези структури, да бъдат смятани за отговорни за извършваните злоупотреби.
След кумановските събития необходимостта от излизане от правителството намаля, защото напускането на един от коалиционните партньори и невъзможността да се осигури мнозинство на управляващата партия щеше да предизвика отново процес, който да определи нов мандатоносител, а той щеше да бъде отново сегашният премиер.
Но той вече нямаше да има мнозинство, ако албанските партии се оттеглят, и това би означавало провеждане на нови избори. А тези извънредни избори биха били парадоксални, а не нормални. Но през следващите дни ситуацията много бързо ще се развива и вярвам, че у нас - както казвам на шега, е добре, че краят на месеца съвпада с края на седмицата. Ако процесът се проточи, последствията няма да са добри за държавата. Въпрос: Кой има интерес да говори за опасност от междуетнически конфликт в Македония? След случилото се в Куманово всички, които разпространяваха теорията за възможни междуетнически конфликти, получиха силен шамар. Дори мога да кажа, че една от добрите последици от сегашното лошо управление е по-голямата сплотеност на гражданите срещу общественото зло.
Това са корупцията и приватизацията на всички институции от малка група хора, обслужващи лични, а не партийни или колективните интереси на партиите. За разлика от почти всички страни в бившия соцблок при нас беше проведена класическа, а не партийна приватизация. Затова сега имаме максимална корупция. Освен това налице е тенденция управляващата партия да укрепва позициите си, като засилва напрежението между етническите общности. Въпрос: Кой има интерес да се поставя знак за равенство между албанец и терорист, след като албанци и македонци са заедно на протестите срещу правителството?
Това е резултат от една стара логика, която в голяма степен наследихме от бивша Югославия. Там имаше огромен пропаганден апарат, който налагаше характеристики за всяка етническа общност в страната. Албанците бяха тези, които бяха определяни като антидържавен елемент. По онова време ги наричаха иредентисти, сепаратисти, терористи. Така че начинът, по който Македония се организираше след 1990 г., просто наследи начина на управление и тези стереотипи се превърнаха в главен проблем.
През 90-а година, в началото на разпада на Югославия, Македония имаше най-малко проблеми - имаше междуетническо напрежение, но не и война като в Босна, Словения, Хърватия и сръбско-косовския конфликт. Ние имахме много дребен проблем с малцинствата, който лесно можеше да намери решение. Но само при положение че развитието на държавата беше тръгнало в правилна посока. Това не стана и проблемите се задълбочиха и излязоха извън контрол. И стереотипите се задълбочаваха.
Винаги когато държавата се изправяше пред някакъв проблем, най-лесно беше да бъдат обвинени албанците, дори да се предизвика напрежение. През последните четири-пет години много пъти станахме свидетели на опити за създаване на напрежение между етническите общности от близки до управляващата партия среди. Хвърлянето на вината върху другия е и най-лесен начин за спечелване на гласове. Важно бе не да постигаш резултати, а да говориш и да обещаваш. Само че протестът срещу управлението успя да генерира стрес сред политиците ни, защото те разбраха, че само с големи приказки не могат да прикрият некомпетентността си, липсата на виждания и идеи.
Така че при нас партиите трябва да забравят старите теми и да започнат да подобряват живота. Защото хората в Македония имат нужда единствено от по-добър и по-качествен живот. Въпрос: Възможна ли е появата на нов политически субект в Македония, обща партия на македонци и албанци, която да управлява страната? Вече има подобни инициативи - най-вече от леви движения, в които да има представители както на различни етнически общности, така и на хора от различни социални среди.
Според мен обвързването на партиите и институциите в момента е толкова голямо, че е рано да се очаква на следващите избори да се явят партии с нов профил, които да имат достатъчна политическа тежест. Но съм убеден, че ако имаме предсрочни избори - моята прогноза е най-рано след година и половина-две, тези движения ще набират инерция и постепенно ще се превръщат в партии с претенции към управлението. Но това само при условие че Македония излезе от сегашната криза по най-добрия възможен начин - с политически преговори и преходно правителство.
Въпрос: Защо според вас Русия и Сърбия подкрепят Груевски? Руското външно министерство сравни ставащото в Македония със събитията в Украйна. Разбирам политиката на Русия, която година и половина след започването на събитията в Украйна попадна в задънена улица и сега се опитва да създава свои съюзи по целия свят. Само и само да си върне международните позиции отпреди кризата. Балканите винаги са били гореща точка, защото тук се сблъскват много интереси. И най-лесният начин да станеш значим винаги е бил да си обвързан с Балканите. Сравняването на Македония и Украйна е парадокс. Руската дипломация, която не реагира на много по-критични ситуации в Македония, сега се опитва да подобрява позициите си. Но според мен и в Русия са наясно, че това е дипломатическа риторика, която само политици с големи политически проблеми и неясно бъдеще могат да приемат за чиста монета.
