Александър Йорданов ГНЕВЕН: Протестите в София и Варна искат да подменят върховенството на закона като по времето на Народния съд
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Не подкрепям сега протестите в София и Варна, защото те искат да подменят това върховенство с нещо което напомня за най-черното време в нашата история, когато по зова на комунистическата партия тълпи са крещели като обезумели срещу "народните врагове", а интелектуалци са ги подстрекавали със стихчета бълващи омраза. Тълпата тогава не е признавала върховенството на правото и си е организирала свой "Народен съд". Няма начин да не сте чували що за престъпен "съд" е бил той. Впрочем и тогава протестиращите са издигали лозунги за "свобода" и "демокрация", за "власт на народа", но резултатът е добре извесен: кървава диктатура." Това написа в профила си във "Фейсбук" бившият евродепутат Алексадър Йорданов. Според него "сравненията с извършеното от предходни кметове на Варна и София не са в полза на избраниците на ПП-ДБ".
Ето какво пише Александър Йорданов в социалната мрежа:
Скъпи приятели на демокрацията, излишно е да се нервираме, да се обиждаме и разваляме отношенията си, заради кметове като варненския и софийския. Те са "друга бира", не са от нашата черга. Прочетохме достатъчно информация за фамилиите им, за забогатяването им, за връзките и контактите им, за палавите им ръчички, за близкото им обкръжение, за амбициите им. Не съм убеден, че всички, които са гласували за тях са мислили доброто на Варна и София. Според мен сгрешиха и тези нашенски умнокрасиви демократи, които подкрепиха за втори мандат през 2021 г. сегашният ни президент и пренебрегнаха именит учен и интелектуалец с ясна проевропейска визия за България, като тогавашния ректор на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. И това много бързо се видя и разбра.
Сега е очевидно, че сравненията с извършеното от предходни кметове на Варна и София не са в полза на избраниците на ПП-ДБ. Това е ясно. Вижда се с очи. Хората го коментират.
Но не съм аз този, който ще каже дали кметът на Варна в съдружие със свои подчинени, а както се оказва и семейни приятели, е извършил престъплението корупция, за което го обвиняват. Това е работа на съда. И каквото каже той това ще е. Затова и да се протестира и да не се протестира, все тая. "Бащите" на нашата демократична конституция през горещия юли на 1991 г., т.е. преди 34 г., приеха, че съдебната система е независима и дори пиха шампанско от радост, че така са решили. Аз не гласувах за тази конституция, но след като тя бе приета се заклех, че ще я спазвам, както и спазвам законите на страната. Като мен постъпват всички честни и добри хора у нас - огромно мнозинство. Така че върховенството на правото трябва да се почита.
Затова и не подкрепям сега протестите в София и Варна, защото те искат да подменят това върховенство с нещо което напомня за най-черното време в нашата история, когато по зова на комунистическата партия тълпи са крещели като обезумели срещу "народните врагове", а интелектуалци са ги подстрекавали със стихчета бълващи омраза. Тълпата тогава не е признавала върховенството на правото и си е организирала свой "Народен съд". Няма начин да не сте чували що за престъпен "съд" е бил той. Впрочем и тогава протестиращите са издигали лозунги за "свобода" и "демокрация", за "власт на народа", но резултатът е добре извесен: кървава диктатура.
Сравнявам днешни случвания с това, което знам от нашето минало, защото в живота без сравнение често се греши. Животът е опит, който идва с годините. Много от днешните протестъри са още далеч от него. Затова и повтарят лоши политически практики. Правят го без да се замислят, водени от умели манипулатори, повечето от които са все от яки комунистически и ДС фамилии. Това поне стана известно. Те си измислят "врагове", атакуват ги с неистова омраза и преследват цели, които нямат нищо общо с демокрацията.
През проточилия се неимоверно дълго демократичен преход имаше много протести. И нито веднъж те не постигнаха очаквания от участниците в тях резултат. Решенията ги вземаха не протестите, а народните представители и правителството. Така например само три дни след милионния предизборен митинг в София в подкрепа на СДС на 7 юли 1990 г. изборите за VII ВНС бяха спечелени, макар и с цената на множество фалшификации, от БСП. И се създаде правителство на застоя, а не на промяната. Протестирахме и срещу приемането на сегашната конституция, включително с провеждане на гладна стачка. Но тя бе приета и бетонира не само разделението на властите, но и тяхната трудна реформируемост. Затова и в наши дни продължава да се говори за необходимостта от реформи на всяка от тези власти и особено на независимата съдебна система. И такива промени бяха направени от същите политици, които сега не са доволни от получения "продукт". Един от тях дори се скри от срам чак в Брюксел. Явно е, че става въпрос за обикновена некадърност. Като тази, при която веднъж се взе решение за създаване на Комисия за противодействие на корупцията с разследващи функции, а почти веднага след това и преди още да има натрупан опит от нейната работа, се иска закриването й. Такава политическа неадекватност не е само за смях. Тя си е за голям смях.
Когато през 1996-1997 г. гражданите масово протестираха срещу тоталния провал на правителството на БСП и искаха наказание за сполетялата ни национална катастрофа, лидерът на СДС Иван Костов водеше тайни преговори с лидери на червената партия далеч от погледа на софиянци - в хотела на витошкия връх "Копитото", придружаван от агент "Танев" на ДС. И след това, вече в 38-то Народно събрание, на грабителиге на България той предложи "национално съгласие по всеки конкретен въпрос". На площада обещаваше, че тези грабители, до един лица от комунистическата и ДС номенклатура, ще отидат там "където им е мястото". Наивно си представяхме, че това е Софийският затвор, а се оказа, че те отидоха да си напазаруват за жълти стотинки държавна собственост и да станат първи нашенски капиталисти. И се оказа, че мястото на много от тях е при големите пари, а за протестиращите тогава останаха големите лъжи. Днес техните наследници чрез силата на натрупаното през прехода имане и кметове станаха - на София, Варна, а може би и на други градове.
Много подробности за протестите у нас и тайните около тях, се съдържат в книгата ми "Неудобни думи. 2013-2019. (2021). А с представяне на много документи за протестното ни минало и настояще от години пише политологът Антон Тодоров, създател на богатия на информация сайт Zonanews.bg.
И други протести имаше. Резултатът от последния през 2020-2021 г. или т.нар. "народно въстание", по общоевропейско признание вкара страната ни в четиригодишно безвремие и хаос, като даде за дълго време властта на прокремълския ни президент, която той упражняваше чрез назначените от него служебни правителства. Нещо повече. Мнозина от участниците в това "въстание" преизбраха този президент. А на вълната на същия протест за първи път в Народното събрание влезе и прокремълската партия "Възраждане". Затова преди да се протестира трябва да се мисли за последиците. Защото те могат да бъдат различни от желаното. Не казвам, че всеки протестиращ трябва да е шахматист, но би било добре да притежава поне минимални шахматни умения. Или казано по друг начин: първо да мисли, а сетне да "мести", т.е. да протестира. Защото е факт, че протест дом разтуря, но нерядко след това вдига колиба.
Да протестирам ми е в кръвта. Дори като евродепутат участвах в протести - срещу режима на Лукашенко в Беларус, срещу терористичната агресия на Русия, в подкрепа дори на полски земеделски производители. И рече съм държал. ( вижте снимките). Но е факт, че Лукашенко продължава да управлява, а краят на руската агресия ще дойде след като нашата Европа и САЩ от политика на санкции преминат към сериозен военен ултиматум на режима в Москва.
Убеден съм, че истината винаги тържествува. Може и не така бързо, както бихме желали, но от нея няма скриване. И каквато и да бъде тя, ще трябва да я приемем. Защото е ясно, че не могат да съществуват две истини. Една е истината, която е накарала двама районни кметове и двама общински съветници в София да напуснат своята партия и да станат независими. Една е и истината, поради която бе задържан варненският кмет. Затова и съветът ми е да не прибързваме в оценки и изводи. И да имаме едно наум. А когато всичко се изясни, аз ще бъда първият, който ще се извини, ако в свои публикации относно софийският и варненският следствени случаи не съм бил прав. Но, ако се окажа прав, то ще очаквам извинение от тези, които днес ме корят и обиждат дори. Не се съмнявам, че софийският и варненският кмет своето отдавна са си "заработили". И не си струва ние, хората, да се намразим заради тях. А и аз винаги съм защитавал слабите, унижените и оскърбените. Днешните случаи, с които си има работа съдебната система не са такива.
В очакване на истината ще продължа да следя всичко, което се случва и ще споделям мнението си. Защото до днешната свобода не стигнахме за един ден. И нека да ценим усилията, които положихме да има добри дни за българската демокрация.
