Александър Йорданов: Да кажем сбогом на фуражката. До него застанаха хористи от Ансамбъла за песни и танци на руската армия - изхабени от употреба стари агенти и сътрудници на зловещите комунистически тайни служби
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Вече е ясно, че България има всички шансове да осъществи така желаната от гражданите промяна. И тя наистина ще бъде впечатляваща, защото много скоро ще имаме нов държавен глава. Изтече времето на "статуквото „Радев“. Вижда се края на безобразното погазване на Конституцията и на разединението на нацията, които пет години нагло демонстрираше този, когото народът ни справедливо нарече Фуражката." Това написа в профила си във "Фейсбук" евродепутатът Александър Йорданов. Той сравнява поддръжниците на Радев с "хористите от Ансамбъла за песни и танци на руската армия - изхабени от употреба стари агенти и сътрудници на зловещите комунистически тайни служби, болни от русофилия псевдоинтелектуалци, наследници на яки комунистически и ченгесарски фамилии".
Ето какво пише Александър Йорданов в социалната мрежа:
НЕУДОБНИ ДУМИ: ДА КАЖЕМ СБОГОМ НА ФУРАЖКАТА! ДА ВЗЕМЕМ ЖИВОТА СИ В РЪЦЕ!
И така. Вече е ясно, че България има всички шансове да осъществи така желаната от гражданите промяна. И тя наистина ще бъде впечатляваща, защото много скоро ще имаме нов държавен глава. Изтече времето на "статуквото „Радев“. Вижда се края на безобразното погазване на Конституцията и на разединението на нацията, които пет години нагло демонстрираше този, когото народът ни справедливо нарече Фуражката. Това не е обида, а символ. Това е народната представа за едноизмерния човек, който не вижда по-далеч от носа си и е склонен да посее омраза с надеждата, че ще пожъне любов. Разбира се, той имаше и има все още своите съмишленици. Видяхме ги преди няколко дни подредени като хористите от Ансамбъла за песни и танци на руската армия - изхабени от употреба стари агенти и сътрудници на зловещите комунистически тайни служби, болни от русофилия псевдоинтелектуалци, наследници на яки комунистически и ченгесарски фамилии.
Чета сега, че граждани се питат що дири между тях Павел Поппандов, например. Няма смисъл да се питат. Сърбал съм му „попарата“. Това е „любимият актьор“, който най-нагло излъга от ефира на програма „Хоризонт“, че аз съм писал срещу Апостола на българската свобода Васил Левски. Излъга без да му мигне окото и то само година след като бях издал книгата си „Патриотични уроци“, в която съм посветил много страници на Левски, написани с вдъхновение и преклонение. Затова и не ме изненадва присъствието му в инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Румен Радев за нов президентски мандат. Намерил е в него сродни тъмни души.
През по-голямата част от безличния си мандат президентът Радев се занимаваше със сеене на интриги, отправяше призиви за политическа конфронтация, превърна „езика на омразата“ в политическо ежедневие. А върхът на безцеремонността му бе когато с вдигнат по болшевишки юмрук призова към улични метежи за незаконно сваляне от власт на законно избрано правителство. Писал съм за тези му „строеви“ изпълнения и съм прозирал зад тях дългата ръка на Москва. Факт е, че в българската история името на Румен Радев ще остане завинаги слепено с името на Леонид Решетников - Директор на Руския институт за стратегически изследвания и генерал-лейтенант от руското външно разузнаване. Досегашният български президент подражаваше на власт която наскоро и за пореден път, бе осъдена като авторитарна и недемократична с голямо мнозинство от депутатите в Европейския парламент. Той пренесе в мечтаещата за европейско бъдеще България управленски методи и практики характерни за антипода на Европа. И това бе пряка опасност за демокрацията и сигурността на нашата страна.
На 14 ноември, т.е. само след 45 дни, всички български граждани ще имат възможност да върнат отново България на европейския път на развитие, да я изведат от кьорсокака, в който я вкараха т.нар. протестърски партии и Радевото „служебно“ управление. Ще имаме възможност да осъществим промяна като си върнем нормалността, излезем от хаоса, преодолеем кризата. Не случайно всички социологически агенции прогнозират успех на парламентарните избори за десноцентристката коалиция ГЕРБ/СДС. Но е знаково, че символ на тази промяна ще стане един достоен български учен - проф. Анастас Герджиков, Ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Нали не сме забравили нашия „всеучилищен“ химн:
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Не трябва да пада нашата народност! И ако разбираме това, то трябва убедено и единно да кажем: "Сбогом на Фуражката!". За да продължи да върви напред държавата ни. За да има добри дни за народа ни. За да ни води напред знанието, а не измамата. Защото наистина станаха много измамите в последната година. Измамите на два парламента, на два служебни кабинета. Логично е да копнеем за светлина и нормалност. Логично е да имаме за държавен глава високообразован българин, който се е доказал, както в професията си, така и в управлението на най-старото висше учебно заведение в България. Следвал е своя път в живота и науката, но разбирайки съдбовността на днешния ден е решил да помогне на своя народ. Защото народът ни се нуждае от държавен глава, който да го води към творене на добро. България има нужда от президент, който да зарови томахавките на войната в българското общество и да даде шанс на мира, както великолепно се изрази наскоро известният наш журналист Константин Мишев. Стига вече бабаитлъци и чалгизации в българската политика и обществен живот. Стига дребни хитреци са правили хората на балъци, както от няколко месеца вършат това „двамата харвардци“. Те също говорят за промяна, но подкрепят „статуквото Радев“. Стига! Време е за истинска промяна! И тя трябва да започне от „главата“ на държавата. От избора на нов български президент.
Вглеждайки се в научната биография на проф. Анастас Герджиков ме впечатли неговата всеотдайност и задълбоченост. Тя трябва да се пренесе и в изпълнението на президентската му мисия. След пет години най-после е време от българския президент да чуем умни слова, а не картечни откоси. Да чуем насърчителни думи, а не груби и безцеремонни нападки. От българския президент очакваме да сплотява и обединява нацията, да отправя послания за добротворство, за национално разбирателство и единение, а не да развихря „вихри враждебни“.
Много мина, малко остана. Време е да вземем живота си в ръце.
