Александър Йорданов проговори за скандала в пленарна зала: Отвратен съм от Петър Петров и Костадин Костадинов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Новоизбраният член на Комисията за досиетата Александър Йорданов публикува реакция в профила си във Фейсбук по повод скандала в пленарна зала в четвъртък между него и представителите на "Възраждане" Петър Петров и Костадин Костадинов.
Ето какво сподели Александър Йорданов:
Днес (б.а. в чветвъртък) бях избран от 51-то Народно събрание за член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Тя е деветчленна и е популярна като Комисия по досиетата. Изслушването на кандидатите се проведе вчера (б.а сряда) в Комисията по вътрешен ред и сигурност, а днес от 09.00 до 15.30 ч. продължи дебатът в пленарната зала и гласуването. За съжаление станах свидетел на изключително невъзпитаното поведение на депутати от партия "Възраждане" и лично на нейния председател.
Благодаря на всички народни представители, които подкрепиха кандидатурата ми, предложена от ГЕРБ-СДС. Горд съм, че против мен гласуваха всички депутати от партиите "Възраждане", "МЕЧ" и "Величие". Реагирах на изказването на депутата Петър Петров, който си позволи да напада родителите на кандидатите. Остро апострофирах Костадин Костадинов, защото той се солидаризира с клеветата. Позволи си нахалството да лъже за "имотното състояние" на покойните ми родители. Тогава не издържах.
Това "състояние" бе такова, че до 1971 г. четиричленното ни семейство живеехме в стая и кухня в комунална тристайна квартира в крайния варненски квартал "Аспарухово" заедно с още едно тричленно семейство. Това бе "богатството" на моите родители. Те не бяха членове на престъпната комунистическа партия. Телевизор нямахме, а за кола не е било и възможно да си помислим. В началото на 70-те години ни излезе реда за закупуване на изплащане на собствен апартамент, в който родителите ми доживяха последните си дни. Това е оставеното ми от тях материално наследство. Народен представител да обижда и лъже за родители, е най-голяма низост. Отвратен съм от поведението на депутатите Петър Петров и Костадин Костадинов.
Толкова за днешното парламентарно заседание. А вчера (б.а. сряда) в Комисията по вътрешен ред и сигурност представих своето виждане за работа в Комисията по досиетата. Изтъкнах, че проучването на документите на бившата ДС дава възможност да се разкрият факти и обстоятелства относно лица и събития, без познаването на които е невъзможно да се осъществи обективен анализ и напише обективна история на периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. Това е период през който са извършвани големи престъпления срещу свободата и правата на българските граждани. И преди тази ужасна страница да бъде затворена, тя трябва да бъде прочетена, осмислена и да достигне до съзнанието на младото поколение.
В своята дейност Комисията трябва да продължи да се ръководи, както от българския закон приет през 2006 г., така и от Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма, в която се изразява убеждението, че крайната цел на разкриването и оценката на престъпленията на комунистическите режими е националното помирение. Но то може да се постигне с поемане на отговорност, с молба за прошка и с насърчаване на моралното възраждане.
Аз ще отстоявам разбирането си за по-голяма публичност в работата на Комисията, за включване на истините, до които тя достига чрез документи, в образователната система. Само тогава е възможно да се случи моралното възраждане.
Убеден съм, че моят научен, политически и дипломатически опит ще бъде от полза на всички членове на Комисията. Защото е вярно, че за миналото трябва да се съди на основата на документите. Но също така, не е без значение познанието от лично преживяното.
Споделям идеята за постепенното трансформиране на Комисията в Институт за национална памет, какъвто съм предлагал да се създаде още преди 30 години. Това ще позволи да се провежда образователна дейност и да се изграждат в България "места на паметта". Дадох примери със страни като Полша, Латвия, Литва и Естония. В Латвия, например, има 539 места на паметта за жертвите на съветския комунистически режим. Във Вилнюс, столицата на Литва, има Музей на жертвите на съветския геноцид. Във всички бивши комунистически държави доминира съзнанието, че паметта за извършените от комунистическите режими престъпления трябва да се поддържа будна, за да не се върне кошмарът на това време.
Като литературен историк съм ползвал в свои научни трудове, книги и други публикации, документи от досега издадените от Комисията сборници. Запознавал съм се и лично с документи от нейния архивен фонд. Хабилитационният ми труд, с който бях утвърден за доцент в Института за литература при БАН - монография за живота и творчеството на видния наш учен германист проф. д-р Константин Гълъбов, съдържа много такива документи. В определен период работих и като ръководител на научен проект съвместно с учени от Македонската академия на науките и изкуствата. В архива на тази академия успях да открия укривани повече от 70 години документи, които ми помогнаха да докажа българското национално самосъзнание на македонския поет Александър Караманов и да върна неговото творчество на народа и литературата, на които то принадлежи - българският народ и литература. Изцяло на документална основа, скривана от българските граждани по време комунистическия режим, е изградена и популярната ми книга "Патриотични уроци" (2018), срещу която навремето зверски вой надигнаха псевдопатриотите от "Възраждане".
Своята работа в Комисията виждам и като възможност да се проучи поведението на онези представители на културната ни и научна интелигенция, които са били част от апарата на сътрудниците на ДС и в това си качество са оказвали влияние върху формирането на общественото мнение. На основата на техни донесения са били следени и репресирани достойни българи. Дадох конкретни примери.
Намирам за необходимо и с оглед на обективния прочит на историята на демократичния ни преход след 1990 г., да се промени текстът в закона, който забранява да се разкрива информацията за починали лица - агенти или сътрудници на ДС. Ако народните ни представители осъществят тази промяна, то ще бъдат осветлени по-цялостно важни събития и това е необходимо за целите на обективния исторически прочит на времето на демокрацията, което бе "наше", но и не съвсем. Защото през целия демократичен преход съществуваха подозрения, че определени лица в политиката и медиите действат под влияние на скрита от обществеността информация за тяхното житие-битие. Убеждението ми е, че в познанието ни за този наш преход не трябва да има тъмни места.
Изключително важен е и проблемът за неосъществената у нас лустрация. Тук само ще припомня, че за нея съм се застъпвал още преди 30 години, като се позовавах на полския опит.
Като многогодишен редактор на различни издания бих съдействал и на издателската политика на Комисията. А като бивш член на Европейския парламент ще настоявам в отделен сборник да бъде осветлено отношението на ДС и разузнавателните служби на БНА към демократичните държави от ЕС. Трябва да знаем, какво е вършено срещу държави, с които днес сме в едно семейство. През 2022 г. организирахме в Европарламента с колегата ми от ГЕРБ Асим Адемов конференция на тема: „Дезинформация и пропаганда срещу ЕС (Ролята на кадрите на бившите комунистически тайни служби)". Успяхме да привлечем за докладчици евродепутати от бившите комунистически държави. Един от тях бе сегашният еврокомисар по отбраната Андрюс Кубилюс, бивш премиер на Литва. За първи път в Европейския парламент с участието и на български учени, бе поставен актуалният у нас въпрос за рязкото активизиране на кадрите на бившите комунистически тайни служби след началото на военната агресия на Руската федерация срещу Украйна. На конференцията изнесох доклад.
Още веднъж благодаря на народните представители, които ми гласуваха доверие да работя по проблеми, чието пълно разрешаване ще бъде от полза за демокрацията ни и за всички граждани. И ще ни отдалечава от гибелните практики на комунистическото минало и неговите "герои", които отделни политици и партии, се опитват да възраждат в наши дни.
