Александър Симов в ПИК и "Ретро": България – страната на ваксините, кренвиршите и чушкопека
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В едно свое велико и хулиганско есе, наречено „Нашият отговор на Фукуяма“, известният руски фантаст Кирил Есков се опитваше кротко да обясни защо големите антиутопии никога няма да се сбъднат. Защото всичко в техния свят е изчистено, стерилно, подредено и организирано до последния детайл. А това е в катастрофично противоречие с природата на всеки отделен човек. Нали си спомняте „1984“ на Оруел. Там Големият брат контролира всичко и всеки през екраните на телевизора и никой няма поле за собствено действие. Обществото е превърнато в политическа машина. Есков като класически хулиган смята, че описаното е литературно преувеличение. На базата на всичко, което се е случвало по времето на СССР, писателят казва, че първо – екраните на телевизорите постоянно ще бъдат развалени, защото никой няма да може да ги ремонтира, междувременно някой предприемчив наблюдаван ще шитне рушвет на техниците, за да направят така, че не само да не бъде контролиран, но и да хваща тайните порноканали на любимците на Големия брат, че цялата система ще се оплете в банални роднински връзки, схемички и интригантство, което неизбежно ще провали желязната монолитност на изфантазираната антиутопия.
Сетих се за това наблюдение на Есков, когато и аз, подобно на мнозина българи, с изумление гледах снимките за това как прекарват ваксините срещу Ковид-19 за Пловдив в микробус за кренвирши. Тази сценка ми сгря душата. В нея има толкова много български дух, че в един миг човек усеща, че тази нишка ще го държи винаги привързан, дори и един ден цивилизацията ни рязко да се изстреля в Космоса. Нека още в началото да шамаросаме градските лустросани хейтъри – тази ситуация не е знак за интелектуален апокалипсис или технологична катастрофа. Това е нещо като чушкопека – гениално битово и инженерно решение на конкретен проблем. Да, липсва му лъскавината на айфона и медийната магия на високите технологии, но дори и сбутани сред кренвиршите, ваксините бяха доставени. Всеки, който се съмнява, може да си пусне произволна телевизия – те преливат от репортажи на боцкащи се хора, които след това, подобно на комсомолци, бодро рапортуват, че са изпълнили дълга си, че нищо не усещат, че изобщо не ги боли и че са убедени, че страничните ефекти ще ги подминат. Не възприемайте тази шега като антиваксърство. И двете групи – параноиците, че ще ги чипират и останалите – безкритичните обожатели, ме дразнят по еднакъв начин. Дори се постарах и вдъхновен от кренвиршите, измислих рекламен слоган на ваксините, който ще обедини тези две групи срещу мен. Само си помислете как ще звучи: „Ваксини като от едно време“.
Но друга ми беше мисълта. Гледайки триумфа на инженерния дух, обединил в едно ваксини и кренвирши, наистина се зачудих как нормален човек може да повярва, че е възможно някой да осъществи логистиката и усилието по глобално чипиране на населението. Виждал съм хора, които твърде мегаломански ми твърдят, че Бил Гейтс много държи да им сложи чип, което най-малкото звучи недостоверно. Защото в страната, където ваксините ги разкарват с камиони за колбаси, има много по-настойчиви и тревожни въпроси, които трябва да си задаваме за инжекциите, а не да тънем във фантастични умостроения на глобални конспирации. Да вярваш, че искат да чипират теб – това е продукт на доста неоправдано самочувствие.
Много по-банален и тревожен обаче е въпросът ще има ли ваксини за всички. Властта си е вързала гащите и определила приоритетните групи, но разтревожените хора не се успокояват от планове и от репортажите с Бойко Борисов. Защото заедно с тревогите на антиваксърите идват и тревогите на хората, които не са сигурни дали до тях изобщо ще стигне необходимата доза. И точно тук се появяват истинските подозрения, такива едни коварни и банални, но нестихващи като пролетен вятър. Защо властта преди около месец отказа да запише, че ваксините ще са безплатни? Защо? Да чухме уверенията на здравния министър, че никой няма да плаща за тях, но така и не не обясниха това дали ще е само сега, или завинаги положението ще остане такова. Ами ако след година се наложи повторна ваксинация, тогава ваксините пак ли ще бъдат безплатни, или ще се превърнат в поредния начин за изстискване на разтревоженото население? Тези въпроси вероятно няма да хрумнат на никого, който е потопен в дрогата на телевизионната реалност, но в истинската България, която гордо превозва заедно ваксини и кренвирши, това подозрение се носи от уста на уста, от фейсбук статус на фейсбук статус. Някой дори и да слюноотделя пред измислицата за чиповете, то масовото подозрение е към конспирацията, която сме преживявали отново и отново през изминалите години – че ще използват ваксините да ни бръкнат в джоба, и то дълбоко. И само за протокола – не насаждам съмнения и не се опитвам да саботирам здравето на великата българска нация, но липсата на конкретни отговори наистина е на път да умопобърка българите.
Ето това според мен липсва в националната истерия за ваксините. Липсата на точни, ясни и подредени отговори. Защото според една статистика и докторите не бързат да си сложат ваксината и повечето от тях се двоумят. Едва ли някой от тях може да бъде обявен за световен конспиратор. Но налице е друга опасност – те най-добре знаят, че за една ваксина е необходимо много повече технологично време. Сложен процес е това – необходими са дълги проучвания и експерименти. Към момента никой не може да ни каже какви ще са дългосрочните ефекти от ваксината. И заради това част от записаните в първа група имаха вид на жертвени агнета, а след процедурата се опитваха да говорят бодряшки и приповдигнато, за да не им личи екзистенциалното страдание. Всъщност трудно е да подходиш като свещено тайнство към един процес, който е бил осъществен с помощта на бус за превозване на колбаси. Тези дни Бойко Борисов беше записан да казва как скоро ваксините щели да станат като санирането. Когато неговото героично, самоотворжено и хуманно правителство въвело санирането, по градовете ходели емисари (придържаме се към автентичната лексика) и настройвали хората срещу него. Говорели, че щели да им изкупят апартаментите на безценица и всичко това да се окаже схема за кражба, а пък в крайна сметка сега кметовете само за тази програма го питали. Опасявам се, че точно аналогията със санирането ни разкрива другата безкрайна бездна пред проблема с ваксините. Защото всички знаем в какво се изроди санирането в своите последни мигове – некачествен ремонт на свръхзавишена цена, който кметовете раздаваха на правоверните партийни фирми, за да усвоят някой и друг милион. А след това по време на избори същите фирми с пот на челото връщаха част от инвестицията, като караха работниците да гласуват отново и отново за единствената и правилна партия. Ако приемем, че с ваксините стане като със санирането, значи нещата отиват много на зле. Защото скоро трябва да очакваме скандали, че някой се е ваксинирал, като прередил другите, че някой е дал и едни пари, за да бъде вкаран в по-горна група, и така нататък. В България обществената среда е разранена и дори най-елементарната тема може да се превърне във взривоопасна смес и тротил. Точно заради това новата година няма да е белязана с признаци на успокоение или спадане на нивото на тревожност. В нашата обща прекрасна България, в нашето мило отечество, където камионите за кренвирши са кръвоносната ни система за спасяваване на бъдещето, карнавалът, убеден съм тепърва започва. Но след истериите на 2020 година, знае ли човек – малко абсурди могат да се окажат спасителни за душата. Поне ще я научат да се смее отново.
