Александър Симов в ПИК и "Ретро": Много поздрави на Андрей Райчев от БСП! Столетницата си остава сложна партия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В последните години стана печална традиция БСП да започва предизборни кампании, потопена в море от скандали, интриги, пикантерии и медийна бомбардировка. Причините за това са много, но най-важната от тях е, че напук на всичко, което говорят душманите на Корнелия Нинова, левицата е единствената демократична формация у нас. А в истинските партии винаги е така – кипи дискусия, димят противоречия, стават драми и има много различни интереси, които често влизат в сблъсък. Ние в България просто живеем в изкривена реалност, където повечето партии на хоризонта са изцяло лидерски, авторитарни и се въртят около егото на една-единствена личност. Това е дефект на българския политически живот, а не негово предимство. Така БСП се оказва единствената политическа формация, която дава обилно храна на медиите, а вътрешните ѝ спорове помагат на не един и двама журналисти да си запълнят квотата с дописки за деня.
Предстоящата кампания не прави изключение. Медиите отново гръмнаха – социалистите не могат да си запълнят листите, БСП остана без кандидати за депутати, драми вляво разтърсват пространството. Както винаги обаче, пушилката не отговаря напълно на истината. Защото БСП си остава сложна партия (пратете много поздрави на Андрей Райчев) и процесите в нея винаги имат втори, трети, а понякога и четвърти план. За да разберем какво се случва, трябва да направим един скок назад във времето до митичната дата 4 април, денят, в който българските избиратели така наритаха ГЕРБ, че писъците още се разнасят в пространството, а излъчванията на СевдаТВ заприличиха на сапунена опера с психарски елементи.
Вотът на хората обаче беше и тежък шамар за БСП. След четири години като единствена опозиция БСП беше наказана и оставена на трето място от избирателите. Причините за това са много – от изключително усложнената епидемична обстановка до постоянните вътрешни дрязги, които буквално не дадоха дъх и сили на левицата да се съсредоточи върху кампанията. Тя просто не успя да убеди искащите промяна, че има силата и единството да отстрани Бойко Борисов като раков тумор от властта. Продължавам да смятам, че до голяма степен това наказание не беше справедливо, защото се вижда, че скандалите, които са свързани с ГЕРБ днес, са все по теми, за които БСП не спря да говори 4 години. Тя обаче беше в медийна изолация и повечето ѝ тези не стигнаха до широкия кръг от избиратели. А и когато на хоризонта наближи поредното Политическо Чудо, е много трудно да бъдеш забелязан и отчетен. Протестите събудиха невероятно количество гражданска енергия, но и доста партии като паразити я обкръжиха, за да смучат от нея. Всичко това в комбинация предпостави краткия, буреносен и екзотичен живот на 45-ия парламент. Той се превърна в състезание по доказване на автентичност и доста от новите партии буквално се провалиха в него. Дори натрапеното клише „партии на статуквото срещу партии на протеста“ не помогна на „новите“ политици да покажат истински качества и мисъл за хората. Всъщност най-голямата грешка на всички новопоявили се като парламентарни формации беше, че се опитаха да заобиколят БСП. Резултата днес го виждаме – България няма редовно управление и вървим към нови избори.
Единствената партия, която спечели от 45-ия парламент обаче, е БСП и ще се опитам да обясня защо. Макар и тежко ударена на вота, левицата успя да се съвземе и да предаде няколко мощни опозиционни урока на новопоявилите се политици. И с идеята за мораториум за действията на кабинета „Борисов“ и най-вече с това, че в един обсебен от фойерверките парламент социалистите поставиха остро темата за актуализация на пенсиите. Лицемерното гласуване на първо четене „за“ и провалът на окончателното приемане на идеята доста добре демаскираха автентичните нагласи на „новите“ политици. Общественият отзвук събуди БСП от кошмара, а знак за това стана и фактът, че Татяна Дончева в един момент реши да преговаря за голяма лява коалиция. Провалът на преговорите с нея заради свръхогромните ѝ амбиции и изисквания обаче не намалява верността на този извод. БСП стана привлекателна за лява коалиция, защото изборите на 4 април, макар и кошмарни като резултат, показаха, че именно социалистите държат ключа към управлението в така раздробения политически пейзаж на страната. Всъщност това се оказа козът на Корнелия Нинова за новото гласуване. Тя започна едно свръхусилие да прибере край БСП многобройните отломки от партията, защото ѝ се изясни, че без подобен съюз следващите резултати ще са още по-лоши. БСП твърде дълго даваше знаци за разцепление, раздор и раздели, а българският избирател не обича това. В генетичния код на българите е записано, че само съюзите, макар и трудни, водят към просперитет. С този ход Нинова постави в шах и вътрешната си опозиция. Защото изведнъж основната им теза, че тя е недиалогичен лидер, увисна във въздуха. Това предизвика пореден опит за инсценирана колизия в БСП, защото много хора са заложили политическите си биографии единствено и само върху провал на социалистите на следващия вот. И изведнъж тези, които най-много се бяха загрижили за обединението, се нахвърлиха като глутница върху новия ляв съюз. Основен говорител се изяви появилият се от брюкселските сенки Сергей Станишев, който започна да ръмжи за случилото се и да повтаря като черна станция, че по-важно било вътрешното единство. Веднага след това плъзнаха заглавията за вълната от самоотводи за листите на БСП. Очевидно битката срещу Нинова просто влезе в различно качество и измерение. Видни фигури от опозицията написаха дълги и достатъчно скучни моралистични есета защо се оттеглят от надпреварата. Всичко това беше премислен предизборен удар върху БСП, но този път има всички шансове той не просто да не успее, а напълно да се провали. Защото социалистите могат да простят различно мнение и дори го уважават, но откровеният саботаж е нещо, което ги изпълва с открито презрение. Тези, които най-много тръбят, че в левицата е необходим диалог, всъщност напълно го бойкотираха и се опитаха да го взривят зрелищно. Не казвам, че това не е проблем, но в случая старите номера вече не вървят. След странната и шантава кампания преди днес БСП има шанса да се срещне очи в очи със своите избиратели и да потърси доверието им отново. Нещо повече – левицата има шанса отново да посегне и към протестния вот, защото в махмурлука след 4 април доста хора разбраха, че са инвестирали в телевизионните образи без реално съдържание и смисъл. Всъщност голямата битка за следващия вот ще е именно в това – коя е силата, която наистина може да донесе промяната. Активизацията на вътрешните сили в БСП срещу доброто представяне е ясен знак, че БСП не е загубила шансовете си. В мъртви и изтощени партии никой не се бие за влияние. Никой не интригантства за ходещи мъртъвци. Всъщност, обективно погледнато, това е най-голямото предизвикателство пред Корнелия Нинова. Защото доброто представяне не е вързано в кърпа. Тя отново ще трябва да се сблъска с цялата мътилка на прехода, която се е утаила в собствената ѝ партия.
В българския политически живот има една трайна тенденция – БСП да е най-мразената партия, и върху това се работи целенасочено и упорито. Дълго време съм се питал защо е така. И отговорът е повече от прост – БСП е единствената формация, която оцеля от началото на прехода, а хората ненавиждат това, което се случи с техния живот, и наказват всички, които свързват с този процес. БСП обаче в последните години започна трудния процес по вътрешна промяна и това събуди политическите демони и доведе до ежедневните медийни бомбардировки. Всъщност изборите на 11 юли дават шанс не просто за поправителен изпит, а за нова преоценка на това коя партия е най-последователна и кой наистина е бил в опозиция. Защото докато Слави Трифонов водеше развлекателно шоу, БСП водеше люти битки с ГЕРБ и не им даваше нито секунда спокойствие. Докато Мая Манолова беше омбудсман, левицата не спираше да вади корупционни афери на управлението и плащаше цената за това. Докато „Демократична България“ тънеше в своя градски маразъм, социалистите отново и отново не спираха да лазят по нервите на Бойко Борисов и да го изобличават докрай. Ако приемем, че изборите на 4 април са били в плен на красивото опиянение, рано или късно идва моментът на събуждането. Точно в него БСП няма от какво да се срамува.
