Александър Симов в ПИК и "Ретро": Правителството на Кирил Петков изтегли късата клечка 

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Правителството на Кирил Петков със сигурност изтегли късата клечка като време, в което да управлява България. Изведнъж трудно съставената четворна коалиция се озова в перфектната политическа буря, която май ще бушува много дълго и ще причинява все повече щети. Кабинетът се оказа заклещен между наследените от ГЕРБ кризи – кошмарно либерализиран пазар на тока, феодализирана местна власт, огромни корупционни екземи и тумори, здравеопазване в насипно състояние, апокалиптичен обществен гняв и растящи цени, а към всичко това се прибави и войната в Украйна, която разтърси не само България, но и целия свят. Получи се така, че управлението съвсем не получи сто дни толеранс, а още от първите си дни беше подложено на медиен картечен огън, отровна интриганщина и вътрешни проблеми около развиващия партийни амбиции ген. Стефан Янев, поредният чудотворец на хоризонта, поредното експериментално оръжие срещу политическите процеси у нас. Между другото лесно е да си клавиатурен войн срещу световното зло и великите сили. Поне това го видяхме на практика. В България се оказа пълно с войници срещу Путин, на майстори на патетичното есе във фейсбук, без никакво намерение да понесат дори и частичка икономическо страдание заради всички мерки, които светът се опита да стовари върху Русия. И така към бурята от кризи се прибавиха страховете от всякакви възможни дефицити. Апотеоз на това очакване станаха опашките пред бензиностанциите миналата седмица. Километрични колони от коли задръстиха в София почти всички бензиностанции, а социалните мрежи се изпълниха с картини на хора, които зареждат туби, шишета и кофи с бензин. Почти съм сигурен, че видях как някой беше напълнил бензин и в полиетиленови пликчета, но не съм сигурен дали не е било колаж. Дори и да е било – картинката много ясно разкрива обществената паника. И забележете – тя се появи, преди да има реален дефицит на гориво, само от очакването за такъв. Заради това адски се кефя на клавиатурните рицари, които на думи са готови да понесат всякакво страдание, но на практика при първото напрежение хукват към бензиностанциите с жалостиви писъци.

Тук големият сюжет за кризата веднага беше побългарен, защото властта така и не намери начин да реагира адекватно на паниката. Кирил Петков я отдаде на хибридна политическа атака на младежите от ГЕРБ, които разпространили из виртуалното пространство снимки на по-малки бензиностанции с изчерпано гориво и така взривили държавата. Абсолютно съм убеден, че младежите от ГЕРБ са способни на всякакво злодеяние, но съвсем не бих бил толкова смел в описанията на техните възможности. Да им припишеш хибридна атака означава да ги възвеличиш до небесата, а това не прави услуга на управлението. И без това отделни представители на ГЕРБ вече ходят унили като мъже на средна възраст с трайна еректилна дисфункция – да им припишеш такава обществена мощ е все едно зорлем да ги назобиш с политически сини хапчета. Можехме да минем и без такива обяснения. Властта просто трябваше да усети, че паниката наближава. И тя е повече от нормална, след като заживяхме не само в свят на бушуваща до нас война, но и в свят на санкции и контрасанкции, които се ожесточават от ден на ден и май тепърва ще влизат в още по-брутална фаза. БСП беше брутално оплюта от редица правоверни либерални съвести заради това, че защитавала руския интерес, като настоявала да няма санкции, но с оглед на всичко, което се случва, левицата май се оказа единствената права. Има достатъчно на брой начини войната да бъде спряна и без да влизаме в тези икономически репресии, защото се видя практически веднага, че България една от първите ще плати огромната цена на новото геополитическо напрежение. Нещо, за което левицата предупреждава от години насам. Много е готино да перчиш мускули и да псуваш на руски, но само ако вземаш тлъста заплата и имаш солидни спестявания в банката. Всички останали обикновени български граждани обаче ще трябва да живеят в градушка от икономически паники, галопиращи цени, смразяваща инфлация и свиващи се доходи. Всички, които твърдяха, че БСП защитава чужди интереси, готови ли са да се изправят пред този средностатистически избирател и да му креснат: „Абе, я си трай бе, Ганьо, не виждаш ли, че сме заети да се борим с Путин“.

Всъщност именно в подобно поведение бе и една от стратегическите грешки на Кирил Петков, който нарече Русия „бензиностанция с ракети“, речник, който никой друг европейски лидер не използва. И те пак са на страната на Украйна, и те пак са срещу Русия, но в голямата политическа игра има някои правила, които никой не погазва. Спираме се на тази тема, защото войната само ще усили започналите отпреди година проблеми у нас. Високите сметки за тока заради най-некадърната либерализация на пазар, провеждана някога от ГЕРБ, буквално заплашиха дребния и средния бизнес с унищожение. В бюджета бяха предвидени компенсации и тъкмо хората поеха глътка въздух и нещата бяха на път да се нормализират, започна войната и всичко отново излезе от релси. Можем до утре да пълним новинарските емисии с анализи на тема луд ли е Путин и колко е зловеща Русия, но това няма как да смени темата с проблемите на българското общество. Паниката пред бензиностанциите доказа, че хората прекрасно осъзнават, че когато бурята дойде до нашите брегове (и под буря разбираме икономическите проблеми), България ще бъде страната, която ще понесе най-тежко всички последствия. Поради много причини. От липсата на диверсификация до неумението ни да правим качествена дипломация, без да се изхвърляме в лакейски екстаз.

Всъщност наскоро обикалях из провинцията и установих с ужас, че войната не е тема номер едно на хората. Всъщност не е единствената тема номер едно – тя върви ръка за ръка с осъзнаването, че всичко ще поскъпне, че България ще понесе много щети от това, което се случва, а крайната цена ще я платят пенсионерите, обикновените работещи, младите семейства. Те ще са тези, от чиято кожа ще одерат санкциите, контрасанкциите и големите игри в световната политика. Това е ниво на мъдрост, до което достигат само безкрайно страдалите, тези, които над 30 години живеят в несвършващ преход от никъде за никъде. И заради това, честно, ми става лошо, като чета как България трябвало да изнася оръжие за Украйна, да дава самолети, да участва активно в световното оплюване на Русия и нито един от гръмогласните бабаити не казва нито една дума как ще бъдат компенсирани хората и ще бъдат ли защитени. Потърсих отговора в интелигенцията, но и там не го получих. Видях, че някъде проф. Евгений Дайнов е казал, че ще се наложи да изтърпим икономическо страдание в името на моралните цели за просперитета на либералната демокрация, и се ужасих. Това изречение винаги означава – вие ще търпите до безкрай, но най-накрая ще получите добро потупване по рамото.

Ето това е голямото предизвикателство пред правителството днес. Да преодолее тийнейджърския период на българската политика и да предложи реална програма в помощ на хората. Войната е кошмарна реалност, която трябва да приключи по-бързо, но дори и скоростен изход няма да реши икономическите бомби, които ще останат след нея. А не забравяйте, че никой не е отменял и другите две големи задачи – разследване на управлението на ГЕРБ и съдебна реформа, която да отпуши белите дробове на страната, за да може най-накрая да се диша свободно. Можем до утре да забраняваме руски канали, да преследваме журналисти с различно мнение, но истината е, че не това е темата на деня. Всъщност заради това избухват паниките. Хората имат реални притесния, но никой не ги адресира. Тези, които трябва да го направят, се борят виртуално с Путин, а народът през това време пълни тубите с бензин и псува под мустак. Тези разминаващи се реалности са проблем и заради това днес медиите са големият длъжник. Просто трябва да се сетят, че техният народ съществува, и да му дадат глас. Така и властта ще е принудена да вземе мерки. Иначе ще сечем въздуха и ще си мислим, че сме страшно смели и извисени.