Александър Симов в ПИК и "Ретро": Радев като хищник, който дебне жертвите си
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българският политически живот от години прилича на фентъзи поредица, чийто автор е зациклил зловещо и отдавна не може да измисли нещо свежо, различно, нормално и интересно в сюжета.
Резултатът е клиширани ситуации, съвсем обикновени драми, абсолютно еднопланови сапунени страсти и безкрайно повтарящи се едни и същи драматургични ефекти.
От целия този поток на баналността ми е най жал за журналистите, които имат свръхзадачата да представят българските политически тъпотии като някакво изискано парламентарно гурме, което е предназначено за стомасите на малцина избрани и посветени. А истината е точно обратната – дори и най-софистицираното действие, ако се гледа отстрани, прилича на банална интрига, тъп литературен похват и абсолютно посредствен туист, предназначен за промиването на мозъците на телевизионните консуматори, но лишено от истинска дълбочина и стратегия. Точно такъв сюжет е великата мистерия, която можем да озаглавим ала Агата Кристи – „Защо президентът бави връчването на мандатите?“.
Нека да бъдем честни – зад този въпрос не прозира някаква дълбока мистерия или митологичен сюжет. Отговорите, типично по български, са банални и доста посредствени. Но за да обясним всичко, се нуждаем от кратка разходка в съвсем близкото минало, защото се оказа, че днес паметта е форма на дисидентство и който помни, е неудобен като руски неформал в средата на 60-те години на миналия век.
След изборите през април миналата година президентът Румен Радев връчи трите мандата за съставяне на правителство за по-малко от един месец.
Първият на ГЕРБ, които го върнаха нереализиран. Вторият – на „Има такъв народ“, които номинираха шахматистката Антоанета Стефанова за премиер, но я пратиха на „Дондуков“ 2 единствено за да върне папката в ръцете на Радев. И третият, който беше даден на БСП, които също го върнаха моментално, защото времето беше такова, а коалиционното настроение в парламента беше напълно убийствено и неосъществимо. Тогава обаче целта на Радев беше не просто да даде мандадите скоростно, а да изтърже от властта ГЕРБ и да инсталира първото служебно правителство от цяла поредица от такива марионетни кабинети.
Тоест скоростта на връчване беше подчинена на неговото желание максимално бързо да избута Борисов от премиерския пост и да го овладее трайно и безапелационно.
След това дойдоха изборите през юли, които само задълбочиха политическата безизходица и показаха, че българският политически живот зловещо започва да прилича на сериала „Туин Пийкс“ на Дейвид Линч, нещо като поглед в голямото екзистенциално небитие, взиране в бездната, която обратно втренчва поглед в самия теб. В онази ситуация Радев раздаваше картите скоростно, защото това беше най-изгодно за президентската институция и гарантираше оставането на властта в неговите ръце. А сами знаете – властта означава кадрови ресурс, олигархичен разгул, неконтролируемост и всички останали екстри на неограничената власт.
Така стигаме до ситуацията след изборите на 2 октомври, която е диаметрално противоположна на миналата година.
Вече три месеца след изборите е връчен само първият мандат. Но това е противоречие само на пръв поглед. Ако видим нещата в дълбочина, ще установим, че Румен Радев следва много премислен и стриктен план, който да остави цялата власт в неговите ръце. И точно на това дължим тупането на топката, която наблюдаваме днес. Радев разпъна конституцията като акордеон само и само да гарантира, че президентството ще продължи да коли и беси в кадровите назначения, които виждаме по цялата вертикала на властта. Вижте само колко иронично се получи – веднага след вота на 2 октомври партиите, особено тези встрани от ГЕРБ, бяха много повече готови на диалог, разбирателство и дискусия, отколкото са днес.
Тоест – разтягането на времето, изкуственето дишане, на което беше подложен този парламент, не само не спомогнаха за намирането на съгласие, а точно обратното. Колкото повече се разтегляше времето за връчването на мандатите, толкова повече несъгласията и противоречията между партиите вземаха връх.
Точно така БСП и ПП, които бяха първи приятели по време на предишното управление, днес вече радикално се разминаха в политическите позиции и обществените нагласи, а това взривява предварително всяка възможност за реална реализация на втория мандат, който ще отиде в ПП.
И съвсем не съм от тези наивници, които да си мислят, че това е случайно развитие на нещата. Напротив – зад цялото изнасилване на конституционните срокове си личи внимателен замисъл и дългосрочна стратегия. Просто Румен Радев откри дупка в конституцията, която му позволява да овладее цялата власт, без да е принуден да се отчита на никого. Би било разбираемо да се тупа топката, ако наистина имаше разговори за правителство или някаква поне минимална перспектива за постигане на съгласие. Това обаче на този етап е просто химера. Нещо повече – дори законите по Плана за възстановяване и устойчивост не се гласуват. Вместо това президентството като перверзен воайор гледа как всички партии се забъркват в елементарни и предсказуеми конфликти, които не водят доникъде. Вече започвам да подозирам, че всичко това е част от замисъла.
Преди няколко години един от основните дудуци на президента Слави Василев написа книга с гръмкото име „Проваленият парламентаризъм“.
Всеки, който успее да издържи този текст докрай и мине през джунглата от фактологични грешки и гръмки патетики, ще разбере в края, че вече е време да мислим за смяната на формата на управление на държавата. Парламентът е провален, значи трябва да извикаме от блатото на политическите идеи президентската република, която подобно на Годо ще се появи някой ден, за да реши всичките ни проблеми. Не е само Слави Василев, много други трубадури и певци на „Дондуков“ 2 започнаха да се изявяват като солисти по темата. Може би трябва да отчетем този процес, ако наистини ни вълнува темата за това защо Радев бави връчването на мандатите. Подозирам, че за него е истинско удоволствие да демонстрира по всякакъв начин парламентарния блокаж и невъзможността за съставяне на редовно правителство.
Това разтегляне на сроковете и пълно погазване на конституцията има цел – то трябва да визуализира пред българското общество необходимостта от рязка промяна на общественото устройство. И точно това е причината Радев да си играе с търпението на хората. Той е убеден, че времето работи за неговата кауза, а колкото по-безплоден е парламентът, толкова по-добре за президентската институция. Съвсем не е случаен фактът, че служебното правителство отказа да внесе нов бюджет за следващата година, а реши да остави държавата да работи по предишния. Ние просто имаме власт, която няма за цел добруването на българския народ, а цели да направи така, че да остави властта в ръцете на Румен Радев за максимално дълго време.
Вероятно точно като част от този план трябва да тълкуваме и бабуването на Слави Трифонов, както и създаването на „Продължаваме промяната“, чиято цел беше без конституционна промяна да дадат цялата власт в ръцете на президентската институция. Днес Радев може да ги кълне като „шарлатани“, но именно неговото изпускане на нерви ни позволи да погледнем в голямото задкулисие на последните две години. И елемент от него е настоящото забавяне на връчването на мандадите. Ние просто си имаме хищник, който дебне своите жертви и чака да пусне кръв за пореден път, както е правил досега. Нека да не поставяме на пиедестал парламентаризма, но той поне е гаранция за свобода, реална демокрация и някакъв, макар и елементарен смисъл на политиката. В българската ситуация президентската република е обречена да бъде поредното ГМО, мрачната подмяна на търсенията на няколко поколения наши сънародници.
Заради всичко това е драматично да гледаме киното на ужасите, което ни прожектират от президентството. Това вкарване на България в безвремието, и то в окото на големите геополитически и икономически бури, е огромно политическо престъпление. България няма да стане президентска република. И заради това упражненията по тази тема от ден на ден изглеждат все по-тъпи, мрачни и глупави. И са като разстрел на последните остатъци от здрав разум по тези географски ширини.
