ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако сега има избори, парламентарно представените партии биха запазили в общи линии подкрепата, с която влязоха в 43-то Народно събрание. От началото на годината ГЕРБ бележи постепенен лек спад, но остава първа политическа сила с 21.9%. БСП излиза от най-ниската си точка и реализира символичен ръст с 11.5%, ДПС запазва устойчиви позиции - 7.3%.
Това показват резултатите от регулярното национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 7 - 13 юни сред 1026 пълнолетни граждани от цялата страна. Лек отлив се наблюдава и в Реформаторския блок. Тактиката на "подкрепа и критика" се оказва успешна за ПФ и АБВ – те леко подобряват позициите си – съответно на 5.7% и 3.5%. Реформаторският блок, към чиито министри имаше най-много атаки през последните месеци, запазват вота си от 5.7% . В ляво, подкрепа между 1% и 2% регистрира и формацията на Татяна Дончева – Движение 21.
Доверието към лидерите на основните политически сили следва в общи линии посоката на електоралната им подкрепа. Бойко Борисов запазва най-висок личен рейтинг сред партийните лидери – остава незасегнат от спада на правителството и някои министри, но и не добавя нова подкрепа. Лидерите на БСП Михаил Миков и на ДПС Лютви Местан запазват одобрение основно от собствените им електорати. Лидерите на ПФ, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, също както и самият Патриотичен фронт, подобряват леко позициите си. Аналогична е тенденцията при Георги Първанов, а сред извънпарламентарните политици Татяна Дончева е с най-висока подкрепа.
Противоречиви са тенденциите при лидерите на РБ – Божидар Лукарски, Радан Кънев и Николай Ненчев бележат лек спад, а рейтингът на Меглена Кунева остава практически без промяна. Електоралната картина на национално равнище не е показателна обаче за съотношението на политическите сили в местните избори, където съчетанието от мажоритарен вот и регионална тежест на партиите има водеща роля. Въпреки че голяма част от тях не са издигнали своите претенденти за кметските постове, с наближаването на изборите нараства обичайната нагласа в България "за промяна". Общо 51% искат да запазят настоящите си кметове, а 47% се обявяват за промяна. Твърде е вероятно на много места изходът от надпреварата да се реши на втори тур в зависимост от уменията на кандидатите да формират обществена подкрепа, по-широка от чисто партийната. Водещите три проблема за мнозинството от гражданите в общините са много тясно свързани един с друг – липсата на работа, обезлюдяването на регионите и лошата селищна и междуселищна инфраструктура. С изключение на най-големите градове – София, Пловдив, Варна и Бургас - тези проблеми са водещи във всички останали общини. Те са в основата на нерешавани в течение на години икономически, социални и политически противоречия, които днес цялостно променят ситуацията в регионите. В големите градове на мястото на обезлюдяването идват корупцията и лошото административно обслужване на гражданите.
Малко над половината от българските граждани - 55%, са на мнение, че инициираният от президента Плевнелиев референдум за изборните правила има важно значение и може да окаже реален ефект върху начина, по който избираме своите представители на различни равнища на властта. Тъй като заявените към момента намерения за участие в референдума са малко над границата за валидност, която по закон е равна на броя на участвалите в последните парламентарни избори (3 500 585), решаваща ще бъде кампанията – както от страна на партиите, така на ЦИК и гражданските сдружения. Добре известните изборни практики, придружаващи местния вот - компромати, черен ПР, контролиран вот - могат да откажат мнозина граждани да гласуват и така да затвърдят статуквото. Обратното, позитивни кампании за, разчитащи на политики, привличане на инвестиции, съживяване на регионите и граждански контрол над политиците– увеличава шансовете за успех на референдума.
