"Алфа рисърч": ГЕРБ води БСП с 2,3%, Реформаторите се стабилизират, Бареков - с влияние в малките населени места
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
ГЕРБ запазва преднина пред БСП, като успява да отбележи лек ръст (до 17.5%) за трети пореден месец. След началния спад, който левицата претърпя с реанимирането на проекта АБВ, сега подкрепата й остава без промяна (15.2%). Това показва проучване на агенция "Алфа рисърч", проведено в периода 20-24 март 2014 г. чрез допитване сред 1010 пълнолетни жители от цялата страна.
И двете формации, които влязоха с летящ старт в началото на 2014-та, АБВ и "България без цензура", имат отлив през март. По-силно изразен е той при движението на предишния президент Георги Първанов (от 6.1% на 4%) и по-слабо – при партията на бившия телевизионен водещ Николай Бареков (от 5.5% на 5.2%), отбелязват още социолозите.
"Основната изборна интрига на последните месеци е как ще се развие заявката на няколко нови политически формации да спечелят вота на около 60-те процента недоволни от настоящото управление. Имайки предвид данните от вече три поредни проучвания, може с голяма доза сигурност да се твърди, че нито един от новите субекти няма да успее да се превърне в електорален феномен, каквито наблюдавахме в близкото минало", коментират от агенцията.
С 6.5% обща подкрепа и обичайната висока степен на мобилизация, ДПС запазва мястото си на трета политическа сила. При Реформаторския блок няма промяна (5.1%), а националистическият вот продължава да бъде разделен между НФСБ (3.6%) и Атака (2%).
Ключът към евроизборите, а оттам – и към евентуална промяна на политическото статукво, се държи от три неизвестни – избирателната активност, високият дял "нерешили", които ще определят вота си в последните седмици на кампанията и броят на партиите, които ще успеят да преминат високата избирателна квота от 5.88%, напомнят от "Алфа рисърч".
Въпреки че резултатите за основните политически сили изглеждат относително стабилни, както в ляво, така и в дясно текат процеси, които могат да доведат до размествания и да дадат различни отговори на въпроса за промяна на политическото статукво.
В ляво БСП стабилизира позициите си (15.2%). Не се наблюдава изтичане на избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации. Обратно, АБВ губи част от по-центристките си симпатизанти, които се разколебават дали и за кого да гласуват. В резултат на това подкрепата за АБВ намалява до 4%.
Високата чувствителност към скандалите около имотното състояние на българските политици не оставя незасегнати и новите лидери. През март личният рейтинг на бившия телевизионен водещ Николай Бареков пада с 3 на сто (на 8%), а електоралната подкрепа за партията - на 5.2%. ББЦ остава обаче с влияние в малките населени места и при липсата на сериозна конкуренция в тях може да възвърне позициите си.
ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6.5%), висока мобилизация за гласуване и мястото си на трета политическа сила. Продължава обаче спадът в рейтинга на лидера му Лютви Местан (от 10% на 7%), който се капсулира почти изцяло в електората на ДПС. За втори пореден месец нарастват силно критичните настроения към него сред симпатизантите на коалиционния партньор БСП.
В дясно ГЕРБ бележи лек ръст (до 17.5%) и макар с малка преднина, затвърждава водещата си позиция. Аналогична е тенденцията при лидера му Бойко Борисов, чийто рейтинг нараства до 22%.
През март Реформаторският блок стабилизира подкрепата си - 5.1% от избирателите, като успява да разтвори електоралната си периферия.
Важен щрих към политическата картина вдясно е интересът към преференцията, отбелязват от "Алфа рисърч". Общо една четвърт от българските избиратели заявяват, че са решили да отбележат предпочитан от тях кандидат. Очаквано най-висока е лоялността към партийната подредба сред избирателите на БСП и ДПС. Обратното, най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват преференцията имат избирателите на Реформаторския блок. Последица от това е известно разширение на неговата периферия.
Два месеца преди изборите делът на хората, които твърдо са решили за кого ще гласуват, не само остава нисък, но и намалява с още две на сто (до 44%). Това, заедно с неясната все още избирателна активност и мобилизационната способност на новите партии да прескочат избирателната квота от 5.88%, очертава интригите около изхода от предстоящите евроизбори, е мнението на "Алфа рисърч".
