ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Ще направим това, което направихме в Газа." Така високопоставен израелски служител описа израелската сухопътна инвазия в Ливан, пише Ал джазира.
Заплахата е реална. Подобни тактики на използваните в Газа се прилагат и в Ливан. Заповеди за евакуация, последвани от масово разрушаване на цели жилищни сгради, десетки убити медици и екипи за първа помощ, израелски войници, ограбващи домовете на цивилни, инфраструктура - включително мостове, свързващи юга с останалата част на страната - унищожена. За месец война са убити над 1200 души, включително над 120 деца. Един милион души са разселени.
Ако операциите на Израел в Ливан продължат, ще последват по-лоши неща. Както в Газа и на Западния бряг, има реална възможност земята, сега окупирана от израелските сили в Ливан, никога да не бъде върната, а вместо това бавно да бъде заселена и анексирана.
Нарушенията на международното право от страна на Израел в Газа са толкова категорични, че бивши съюзници и западни държави, Исландия и Холандия, се присъединиха към делото на Южна Африка в Международния съд (МС), твърдейки, че Израел е извършил геноцид в Газа. Дори Германия, почти безусловен поддръжник на Израел, реши, че не може да защити страната в МС. Миналия месец Берлин официално оттегли подкрепата си за израелската страна по делото.
Но какво ще каже международното право за насилието и зверствата, извършвани срещу ливанския народ? Отговорът зависи до голяма степен от това дали Ливан най-накрая ще реши да се присъедини към Международния наказателен съд (МНС), както направи Палестина.
Знае се много за зверствата, извършени срещу цивилни в Газа, поради това колко централно място заема международното наказателно право за тежкото положение на палестинците. Палестина търси отговорност за редица международни престъпления - военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, откакто стана член на МНС през 2015 г. Въпреки че това все още не е довело до повдигане на обвинения, то доведе до заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант по обвинения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в Газа.
Подобен фокус липсва за Ливан. Докато държавите изразяват скромна подкрепа за Ливан в отговор на израелската агресия, отговорността за зверствата не е на преден план в отразяването на израелските операции в Ливан. Една от причините е, че ливанските власти не са изчерпали възможностите, налични съгласно международното право, за справяне със зверствата, пред които са изправени техните граждани - включително МНС, пише news.bg.
През април 2024 г. Ливан бе близо до това да даде на съда юрисдикцията над страната. Министерският съвет инструктира външния министър да обяви, че МНС може да упражнява юрисдикция от 7 октомври 2023 г. Този ход последва убийството на журналиста Исам Абдала от Израел и доклади, в които се описва използването от Израел на бял фосфор срещу цивилни - военно престъпление.
Въпреки че Израел не е член на МНС, присъединяването на Ливан към съда би дало на МНС юрисдикция върху израелските зверства, извършени на ливанска територия, както и върху тези, извършени от ливански граждани, включително Хизбула.
През май 2024 г. ливанското правителство се отдръпна. Не беше посочена причина, но външният министър така и не издаде декларация, с която да приеме юрисдикцията на МНС. Сега би било подходящ момент Ливан да промени курса си и да се присъедини към МНС или поне да приеме неговата юрисдикция. Има многобройни причини за това.
МНС може да предложи известна отговорност за военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, извършени в Ливан. Съдът е единственият международен орган, способен да преследва отговорните за подобни нарушения. Като приеме юрисдикцията и сътрудничи с МНС, Бейрут би могъл да помогне за изграждането на дела срещу всички израелски и Хизбула извършители. Това не означава, че те ще бъдат преследвани в МНС скоро. Но това би сигнализирало, че Ливан е на страната на отговорността и е готов да работи с международни организации, за да осъди всички предполагаеми зверства, извършени срещу цивилни.
Това също така би предоставило на ливанските граждани независим, безпристрастен и международен форум, върху който да съсредоточат усилията си за отговорност, да изпращат доказателства и да работят в преследването на справедливост. И ако се появи възможност за преследване на извършителите, Ливан ще е направил незаличим принос.
Присъединяването към МНС може да помогне на Ливан да се справи с повтарящите се израелски нашествия на негова територия. Според експерти на ООН, израелските атаки "биха могли да се сравняват с безотговорен акт на агресия", което не само е забранено от международното право, но и може да представлява международно престъпление.
Макар че юрисдикцията на МНС върху престъплението агресия (престъплението извършване на незаконна война) е доста безсилна, определянето на израелските атаки не само като нарушение на Устава на ООН, но и като престъпление е важно и дори може да има известен възпиращ ефект. Всъщност това определяне може да помогне на Ливан и други държави най-накрая да намерят начин да защитят по-добре териториалната си цялост от агресията на САЩ и Израел.
В тази връзка, присъединяването към МНС би могло да улесни Ливан да защити каузата си пред държави по целия свят, включително 125-те, които вече са членове на съда. Макар и не винаги последователно, тези държави многократно са подкрепяли МНС, включително по отношение на Палестина. Те дори са спрели Нетаняху да пътува до или над тяхна територия. Членството в съда би предоставило на Ливан по-голям достъп до важни дипломатически пространства, където неговите интереси - и тези на неговите граждани - биха могли да бъдат защитени.
Може би преди всичко, обвързването с юрисдикцията на МНС би представлявало начин Ливан да се разграничи от онези държави - като Израел и САЩ - които не спазват международното право. "Редът, основан на правила", може да е мъртъв, но международното право никога не е било по-актуално за държави, чийто суверенитет и народ са застрашени. Присъединяването на Ливан към МНС би показало, че страната няма от какво да се страхува от съда и може да спечели всичко, като помогне за разследването на извършителите на зверства, които вредят на нейните граждани.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш наскоро заяви, че случилото в Газа, е бедствие, което трябва да се избягва навсякъде другаде по света.
МНС не е панацея. Той не може да реши войни или да осигури мир. Но може да даде тласък за търсене на отговорност в момент, когато отсъствието му е оставило Израел и САЩ окуражени. В интерес на Бейрут - и в интерес на човечеството - е Ливан да се присъедини към съда.
