АНАЛИЗ В ДЕСЕТКАТА: ППДБ с ала-бала приказките си за диктатура преследват своите партийни цели, които нямат нищо общо с правосъдието
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Диктатура у нас имаше, когато татковците и майките на мнозина от днешните "промянаджии" бяха на ръководни позиции в тоталитарната партия БКП и в тоталитарната държава Народна република България, а също така доста от тях бяха и кадри на ДС и РУМНО.
Сред тези, които твърдят, че сега в държавата ни има диктатура, лично забелязах бивши агенти и сътрудници на тези репресивни служби. Как те, когато са приемали да им сътрудничат, не са усетили диктатурата, а са се подписали собственоръчно, че ще й служат? Затова сега не им вярвам на приказките. Лъжат. Лъжци са.
Днес имаме многопартийна демокрация, избрани след демократични избори парламент и правителство, независима съдебна система. Ако не беше така, то тогава страната ни нямаше да бъде приета в Европейския съюз, в Шенген и Еврозоната. Затова е абсурдно да се говори и пише за диктатура у нас.
Абсурд, дори когато премиерът Кирил Петков и министърът на вътрешните работи Бойко Рашков - двамата от партията "Продължаваме промяната", разпоредиха прилагането спрямо опозицията на репресивни методи, характерни за диктаторския комунистически режим. По този въпрос имаше и дебат в Европейския парламент.
Но и тогава бе пресилено да се нарича едно решение за незаконно задържане на тогавашния лидер на опозцията, взето от подпийнали кратуни, диктатура. И никой не го нарече. Абсурд е днес да се правят внушения за диктатура при напълно съобразените със закона действия и решения на независимата съдебна власт по отношение на лица обвинени в извършването на престъплението корупция, какъвто е случаят с кмета на Варна и неколцина негови другари. Но членове и симпатизанти на ППДБ с ала-бала приказките си за диктатура преследват своите партийни цели, които нямат нищо общо с правосъдието. Те искат да намерят някакъв друг начин, различен от нормалния, за да стигнат до властта.
От години им гледам сеира и от време на време съм си позволявал да им давам съвети, които те не приемаха, затова и си останаха опозиция. Сега съветът ми към тях е да стоят по-далеч от прокремълските партии в парламента и може да им се отвори след някоя и друга година парашута. Защото ги наблюдавам, че все повече се прилепват към т.нар. копейки и отново флиртуват с президента. Беше ми писнало от тяхното: "С Вас сме, г-н президент!".
Към момента управляващата коалиция на партиите ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не е допуснала грешки и слабости в управлението. Тя си върши работата успешно. А за това, че партията ДПС-Ново начало, която подкрепя правителството, била вдигнала своите проценти, както твърдят социолозите, със сигурност трябва да има причина. У нас партиите увеличават подкрепата за себе си основно поради две причини:
1. Когато провеждат правилна политика в интерес на гражданите.
2. Когато техните политически противници провеждат грешна политика.
Очевидно е, че политиката на ДПС - Ново начало на подкрепа на правителството на Росен Желязков е правилна. И дава резултат. България бе приета в Еврозоната, осигурени бяха средствата по променения План за възстановяване и устойчивост в размер на 6.17 милиарда евро, като той обхваща 50 реформи и 51 инвестиции. Чувства се подем в икономическия живот на страната. Парламентът заработи по-организирано и бяха приети с години отлагани решения.
Политиката на ППДБ на сближаване с опозиционните прокремълски партии "Възраждане", "Величие" и МЕЧ е погрешна. Както бе грешка и подкрепата, която това обединение даде за преизбирането на президента. Грешка бе и поставянето на т.нар. санитарен кордон на ДПС-Ново начало. Само няколко месеца по-късно подкрепата за тази партия се е увеличила, а партията на Ахмед Доган и Илхан Кючюк АПС, която също много настояваше за този кордон, е на път, според социолозите, да изпадне от следващия парламент. Поради тези свои грешки ППДБ не могат да си вдигнат процента.
Но е факт, че при приемането на някои важни решения в Народното събрание дебейци и пепейци гласуваха правилно, т.е. солидарно с ГЕРБ-СДС. Това е похвално. Тогава се видя, че и те могат да помагат на България. Но рядко го правят. Същевременно никак не е добре, когато при други парламентарни решения техните депутати се залепват до проруските партии. Това е грешка. С разкрачена стойка в политиката не се издържа дълго.
Както в живота, така и в политиката, когато има грешка, е нормално да има и прошка. Убеден съм, че политиците от ГЕРБ-СДС мислят така. Но оставам с впечатлението, че ППДБ ги тресе неокомунистическа треска. Те вярват, че са прави дори когато грешат. Някога така мислеха за себе си и комунистите. Нещо повече.
Политици като Кирил Петков, Асен Василев, Атанас Атанасов, Ивайло Мирчев и другарите им сякаш са убедени, че като се шматкат по улиците и площадите вършат нещо добро за България. Няма как това да е така. Както и не е станало след 1944 г., когато слезлите от гората шумкари организират далеч по-масови митинги в цялата страна. Полученият тогава резултат, а именно "народната република", не се оказва държава на свободата, правото и демокрацията.
Затова днес трябва да бъдем много внимателни, когато дечурлига на ония властници от миналото искат неистово политическата власт. И се противопоставят активно на всеки опит за прилагане на върховенството на правото. Много е важно също така правителството да остане стабилно и да изкара своя законен четиригодишен мандат. Независимата съдебна система трябва да бъде оставена да работи спокойно. А догодина е редно да изберем президент от когото да не се срамуваме.
На политиците от ППДБ времето до 2028 г., когато ще се проведат следващите парламентарни избори, трябва да е достатъчно, за да премислят своите грешки и да се опитат след тях също да помогнат на България, като участват в следващото коалиционно правителство на страната, което според социолозите ще бъде доминирано отново от победителите на изборите ГЕРБ-СДС. Защото само участието в правителство и в парламентарно мнозинство дава възможност на една партия да реализира, ако не цялата, то поне част от своята програма.
Към момента ППДБ са далеч от реализацията на тази цел. Те видимо прибързват, нервни са, служат си като македонците с езика на омразата, не се ориентират правилно и което е особено тревожно, смятат, че с недемократични средства като уличен натиск могат да постигнат демократична цел.
Толкова ли е трудно да се опитат поне малко да заработят за добрите дни на България?
Александър Йорданов, Фейсбук
