АНАЛИЗ НА ПИК: Ето какво да поиска Борисов от Европа за спасяване на икономиката ни

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Премиерът Борисов описа големия конфликт в Европа по темата как да бъде финансирано възстановяването на ЕС от коронавируса и последвалата икономическа криза – дали чрез безвъзмездни грантове или през кредити и други банкови инструменти.

Нормално, по-слабите и по-тежко пострадали икономики (основно от юга) искат безвъзмездни пари – Германия, Холандия, Австрия и останалите нетни донори да извадят пари на техните данъкоплатци и да ги раздадат „на калпак“ на юг. Отсреща са същите по-финансово дисциплинирани страни, където политици и избиратели са изморени от спасяването на Гърция, Португалия и Ирландия преди 5 години и предпочитат помощта да бъде със строги условия и голяма част от нея да се върне в бъдещето – т.е. да няма подаръци.

Позицията на България в този спор е меко казано деликатна. Страната ни е силно привикнала към усвояването на грантови инструменти и няма чисто проектната готовност да се възползва от масивни кредити, гаранционни или други механизми - дори да ни ги предоставят в огромно количество. Имайки предвид доброто представяне на нашите противо-епидемиологични мерки е и под въпрос дали ще дадем повече пари за грантове, тръгващи към Испания и Италия, или пък обратното – ще получим повече. Да не говорим, че грантовото финансиране не може да замести чисто икономическата логика на българските бизнеси, интегрирани в международната верига от доставки – милиони левове подаръци от Европа няма как да заместят поръчките от "Фолксваген" за датчици, стъкла или седалки, ако "Фолксваген" няма достатъчно потребление и/или реши да си премести производствата в Германия.

Към тази добре описана от премиера Борисов ситуация трябва да добавим и съмненията около баланса на ползи и разходи от ускореното ни влизане в чакалнята за Еврозоната и банковия съюз. Суап-сделката между БНБ и ЕЦБ е израз на доверие, но най-вероятно нито едно евро от нея няма да бъде използвано, тъй като БНБ така или иначе има огромни резерви в евро.

От друга страна, българската банкова система е много по-високо капитализирана от останалите системи в Европа и за пореден път ще остане напълно стабилна по време на кризата (както вече видяхме през 2009 и 2013). Което означава, че през механизма за преструктуриране (и не само) българските банки, вложители и данъкоплатци ще подкрепят спасяването на банки в тежко засегнатите държави – вероятно Италия, Испания, и други.

Тоест, както от Агенция ПИК вече предупредихме, още есента българското правителство може би ще трябва да обясни защо с български пари се спасяват банки в чужди държави, а единствената директна финансова полза за България е един вид крайна застраховка със суап-сделка, че валутният ни борд няма да падне при почти невъзможни и фантастични хипотези (например, ако всички българи се юрнат да си сменят депозитите от лева в евро и ги изтеглят – ненаучна фантастика).

Оставяйки настрана „спасителният план“ за Европа, който изглежда ще бъде просто преформатиране на европейския бюджет с по-високи вноски от Германия, които да компенсират дупката от Брекзит (т.е. нищо по-различно от мащаба на еврофинансирането през 2018), България може би е разумно да концентрира политическите си усилия да договори извънредна индиркетна помощ от Европейската централна банка за малкото и политически неконфликтни страни в чакалнята. Тази помощ би могла да бъде трети вид финансиране – нито грантове, нито кредити, а подкрепа от ЕЦБ за издаван в евро частен и държавен дълг.

Европейската централна банка през последните години изкупува на вторичния пазар държавен и корпоративен дълг от Еврозоната – т.е. ако една корпорация или държава издадат дълг, купувачите на този дълг знаят, че след като инвестират в него ще могат да препродадат някаква част на изгодни условия на ЕЦБ. Това понижава всички лихви по този дълг, прави го много по-привлекателен за инвеститорите и гарантира някакъв поне минимален праг на емисиите. Тоест, частният сектор и държавите придобиват по-лесен достъп до финансиране и ликвидност, тъй като ЕЦБ се явява като индиректен гарант за успех.

Макар и в по-ограничени размери и имайки предвид стабилното фискално, финансово и валутно състояние на България и Хърватия, ние можем да поискаме от ЕЦБ да направи изключение с оглед на тежката криза и да подпомогне и държавите в чакалнята на Еврозоната с подобна програма.

Такава подкрепа от ЕЦБ ще понижи лихвите по държавния ни дълг, но далеч по-важно – ще позволи на българските банки и едри корпорации да се финансират много по-лесно и евтино в евро на международните и местни пазари. Това означава както повече кризисна ликвидност за сегашните тежки месеци, така и повече ресурс за финансиране на инвестиции в периода на възстановяването. И двете неща са изключително важни, особено ако кредитната ваканция в ЕС се удължи от 3 на 6 или 9 месеца и съответно нашите банки останат финансово стабилно, но предприемат един доста по-консервативен курс на финансиране на проекти.

Премиерът Борисов е спечелил определени високи нива на доверие сред европейските лидери, но за тях е много по-лесно да му „върнат“ услугата чрез символични, отложени за прекалено далечно бъдеще, де факто безполезни или твърде хипотетични инструменти (като суап-сделката). Да, те са ясен жест на уважение и доверие, но не „греят“ българският бизнес. Да, разрешението да си пренаредим европейските фондове и да ги ползваме с повече свобода е важно, но тези пари нито се увеличават, нито ще са особено полезни в средносрочен и дългосрочен план при хаос в световните вериги на доставки.

Затова България трябва да бъде по-амбициозна и по-настоятелна в търговията на услуги и влияние и да изиска конкретни икономически придобивки – като директна подкрепа от ЕЦБ за финансиране на българския публичен и частен сектор, завод на "Фолксваген" или друг аутомотив производител (иначе Борисов просто да удари вето за спасяването им с публични, включително български пари), директна европейска подкрепа за газов енергиен преход в България, и други.