Два дни след атентата в София „вождът на народите” умира
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„По онова време Сталин беше повече от Бог и една приказка срещу него беше достатъчна, за да унищожи човек. Нашата акция беше протест срещу диктатурата.” Това е оценката на потомствения анархист Георги Константинов за взривяването на паметника на Сталин в столицата. Още като ученик Константинов е изключен от Съюза на народната младеж. И естествено попада в полезрението на Държавна сигурност. Въпреки че е отличник, не му разрешават да стане студент и той записва курс за медицински лаборанти в София. Тук Георги Константинов заедно с Петър Николов и неколцина приятели решават да подготвят взривове на обществени места, за да привлекат вниманието на чуждестранните мисии у нас.
Първият обект, който си набелязва групата, е монументът на Сталин в София. Четириметровата бронзова статуя на „вожда на народите” се извисява в Борисовата градина до езерото при входа откъм Орлов мост. По време на военната си служба Николов успява да изнесе от казармата няколко шашки тротил, капсул-детонатори и взривен фитил. Бомбаджиите натъпкват взрива във водопроводна тръба, а фитила – в манерка.
„Решихме взривяването да стане на 3 март 1953 г., когато се навършват 75 години от освобождението от турско робство”, разказва Георги Константинов. По този повод в 19,30 ч. пред Народното събрание започва митинг. „След като поставихме бомбата в краката на статуята, аз се оттеглих от нея, а приятелите ми се качиха в трамвая и изчезнаха”, спомня си Константинов. Той остава в огромната тълпа, за да наблюдава експлозията и „срутването” на Сталин. Взривът избухва в 19,52 ч. „Милиционер изтича в телефонна будка, за да съобщи в централата им. След десетина минути по „Толбухин“ (днешната „Левски“) и след това по „Цар Освободител“ започнаха да пристигат дълги черни камиони, натоварени с милиционери и джипове с офицери от Държавна сигурност.
Блокираха парка и понеже имаше доста млади двойки, започнаха да ги арестуват и да ги товарят по камионите. Това е, което видях вечерта”, завършва разказа си бомбаджията.
На 23 март 1953 г. Георги Константинов е арестуван в Благоевград. Задържани са и останалите членове на групата. Следствието приключва за два месеца, а съдебният процес трае само четири дни. Константинов получава 20 години затвор, Петър Николов е осъден на 16, а Васил Зафиров, третият участник във взривяването, трябва да изтърпи 14 години зад решетките. На лишаване от свобода от 1 до 10 години са осъдени още 6 души.
Константинов излежава в затвора почти 10 години. След като излиза от него завършва математика и информатика. Но тъй като е под постоянното наблюдение на ДС, през 1973 г. успява да избяга в Италия през Югославия. По-късно се установява във Франция, къде живее до 1991 г. След демократичните промени и амнистията за политическите емигранти Георги Константинов се връща в България.
Дали е случайност, или черна магия, но ден след взривяването на паметника се разчува, че Йосиф Висарионович Сталин е тежко болен. И два дни след „събарянато” му в България, „вождът” умира в Москва.
